Решение № 306 от 09.03.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 306 гр. Плевен, 09.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла Илм. Замфирова при участието на секретаря Цецка С. Шутева като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело № 20254430102686 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез юрк. Б. Т. - пълномощник на управителите, тел. ***, имейл адрес:

***** против

В. В. А., **********, с адрес: ****, с правно основание чл.

415 от ГПк, по реда на чл. 422 от ГПК.

ЦЕНА НА ИСКА:

-

331.79 лева (общ размер), от които:

-

200 лева - главница по Договор за паричен заем;

-

6 лева - договорна лихва върху главница по Договор за паричен заем;

125.79 лева- законна лихва за забава върху главница по Договор за паричен заем; както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

1

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответната страна, като се оспорва искът, като погасен по давност.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от правна и фактическа страна следното:

Правната квалификация на предявения иск е чл. 415 от ГПк.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено със сила на пресъдено нещо по отношение на ответника В.

В. А., **********, че същият дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул.

„България“ N° 81В, ап. 3, представлявано от юрк. Б. Т. сумата в общ размер от 340.9 лв., формирана както следва:

1) главница в размер на 200 лв.;

2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 6 лв. за периода от 16.01.2020 г до 21.01.2020 г.

3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 125.79 лв. за период от 21.01.2020 г. до 12.12.2024 г.

4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

Не е доказано безспорно обстоятелството, че е налице сключване на договор по електронен път на 16.01.2020 г. със СТИК КРЕДИТ АД, както и алтернативно посоченото основание, че ответникът е получил паричната сума при условията на реален договор за паричен заем.

Искът е погасен по давност. Липсва активната процесуална легитимация на ищеца, тъй като същият не е доказал, че има качеството на кредитор на ответника.

Договорът е недействителен – нищожен поради липса на съгласие.

Видно от представения по делото екземпляр договорът не е подписан.

Ищецът не е доказал, че е сключен договор за кредит с ответника, който е подписан или с електронен подпис, или саморъчно, тъй като представените с исковата молба преписи от договора за кредит не 2 съдържат подпис на страните. В молбата се твърди, че договорът за кредит е сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, поради което не е налице саморъчен или електронно подписан от кредитополучателя договор за заем.

Според чл.10, ал.1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от страните по договора.

Не може да се приеме, че е налице подписване на електронен документи, тъй като според разпоредбата на чл.184, ал.1 от ГПК, електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител като препис, заверен от страната, а такъв липсва, поради което следва да бъде изключен от доказателствата по делото. Не е установено, че претендираните вземания, произтичат от действителен договор за кредит. Доколкото ЗПК (чл.5, ал.9) урежда предоставяне на потребителски кредит от разстояние, а Законът за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) има за цел да осигури защитата на потребителите при предоставяне на УСЛУГИ от разстояние, то следва да се приеме, че ЗПК е приложим в случая. Ако Договорът не е подписан от потребителя, той е недействителен - аргумент от чл.22 от ЗПК.

Видно е от представения от дружеството Договор, че той не съдържа саморъчен подпис нито квалифициран електронен подпис. Договорът е недействителен поради липса на съгласие.

По делото не е доказано надлежното уведомяване на длъжника за цесията, както и обстоятелство, че процесният договор е изобщо част от договора за продажба и прехвърляне на вземане от 22.03.2024 г.

Няма и доказателства за получаване сумата от ответника, поради което не е налице и възникване на задължение за връщане на сумата по реален договор за заем .

Приложените общи условия са от 2024 г. като се твърди, че кредитът е от 2020 г.

3 и са неприложими, тъй

По гореизложените съображения, съдът намира, че искът е неоснователен и недоказан по основание и размер, поради което следва да бъде отхвърлен.

При този изход на делото, разноските в производството се възлагат на ищеца.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 415 от ГПк, по реда на чл. 422 от ГПК, от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: *** със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” № 81 В, представлявано от управителите П.В. и Х.М., чрез юрк. Б. Т. пълномощник на управителите, тел. ***, имейл адрес: ***, против В.

В. А., **********, с адрес: ***, за признаване за установено по отношение на В. В. А., **********, че същият дължи на „АПС Бета България“ с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1404, бул. „България“ N° 81В, ап. 3, представлявано от юрк. Б. Т., сумата в общ размер от 340.9 лв., формирана както следва:

1) главница в размер на 200 лв.;

2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 6 лв. за периода от 16.01.2020 г до 21.01.2020 г.

3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 125.79 лв. за период от 21.01.2020 г. до 12.12.2024 г.

4) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

4

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 5