Определение № 36 от 22.01.2024, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 36 гр. Враца, 19.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно частно гражданско дело № 20241400500029 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 122 от ГПК.

Образувано е въз основа на Определение № 73/12.01.2024 г. на Районен съд – Враца, постановено по ч.гр.д. № 92/2024 г., с което е повдигнат спор за подсъдност със Софийски районен съд за разглеждане на искане за разкриване на банкова тайна с вх. № 553/12.01.2024 г. на Врачански районен съд (молба с вх.№ 6975/10.01.2024 г. по описа на Софийски районен съд).

След като прецени данните по делото и изложените от районните съдилища мотиви относно подсъдността, настоящият съдебен състав намира следното:

Съдебното производство е започнало по молба на директора на ТДСофия на КОНПИ за разкриване на банкова тайна и инвестиционна търговска тайна относно посочени в молбата лица.

Молбата е депозирана пред Софийски районен съд и е образувано ч.гр.д.

№ 1545/2024 г. по описа на същия съд. С Определение № 1262/10.01.2024 г.

Софийският районен съд е прекратил производството по делото и е изпратил същото по подсъдност на Районен съд – Враца. В мотивите районният съд е посочил, че производството по даването на разрешение за разкриване на банкова тайна по същността си е по-близко до спорната съдебна администрация или т. нар. съдебно управление на граждански правоотношения, а не до охранителните производства, доколкото чрез разрешението на съда се търси съдействие за посягане върху чужда лична сфера, която е защитена от закона, поради което не са приложими общите правила за охранителните производства по чл. 530 и сл. ГПК, а са приложими правилата на общия исков процес, т.е. чл. 105 и сл. ГПК за местната подсъдност. Съдът е приел също, че доколкото е налице законодателна непълнота в разпоредбата на чл. 62, ал. 7 ЗКИ, то последната не може да бъде попълнена чрез приложението на аналогията в правото по чл.46, ал. 2 ЗНА, тъй като разпоредбите регламентиращи местната подсъдност имат

1 процесуален характер, а процесуалният закон не може и не следва да се прилага по аналогия; че следва да се прилагат нормите на общата част на ГПК и правилата на общия исков процес. С оглед обстоятелството, че проверяваното лице е постоянен и настоящ адрес в град Враца, съдът е заключил, че компетентен да разгледа делото е РС-Враца.

След постъпване на делото в Районен съд – Враца, е образувано ч.гр.д. № 92/2024 г. и с Определение № 73/12.01.2024 г. същият съд е повдигнал спор за подсъдност със Софийски районен съд за разглеждане на молбата за разкриване на банкова тайна и инвестиционна търговска тайна. В мотивите на съдебния акт съдът е посочил, че производството по чл.115, ал. 1 ЗОНПИ е специално, с елементи на едностранно охранително такова; че по аналогия с разпоредбата на чл. 531, ал. 2 ГПК молбата се подава до районния съд, в чийто район е постоянният адрес на молителя; че тази подсъдност по характера си е местна и е аналогична на тази по чл. 105 ГПК, за която съдът не следи служебно. Приел е също, че нито в охранителното производство, нито в това по молба на КОНПИ по чл.115, ал. 1 от закона, има ответник, а подсъдността е уредена в полза на молителя и при съответно прилагане на общите правила на исковия процес - чл.119, ал.1 и ал. 2 вр. чл.540 от ГПК, съдът не следва да извършва служебна проверка за спазването й. Наред с това съдът е изтъкнал, че производството по чл.115, ал. 1 от ЗОНПИ се подчинява на необходимостта от бързина и процесуална икономия, че доколкото правомощието да се иска разкриване на банкова и търговска тайна по този ред принадлежи единствено на КОНПИ и на директорите на териториалните й дирекции, най-голяма бързина, оперативност и икономия на ресурси биха се постигнали, ако молбата се разгледа от районния съд по седалището на молителя. Поради гореизложеното съдът е приел, че компетентен да се произнесе по искането е районният съд по местонахождението на съответното териториално бюро – в конкретния случай проверката е образувана от Директора на ТД - София на КОНПИ, поради което съдът е приел, че компетентен да се произнесе е СРС.

Разглеждайки повдигнатия спор за подсъдност, настоящият въззивен съдебен състав намира, че компетентен да се произнесе по направеното искане за разкриване на тайната по чл. 62, ал. 2 ЗКИ и чл. 133 ЗППЦК, е Софийският районен съд. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл.115 ЗОНПИ Комисията и директорите на териториалните дирекции могат да поискат от съда разкриване на банковата тайна, на търговската тайна по чл. 91, ал. 3 от ЗПФИ /посочената в ЗОНПИ разпоредба е от отменения ЗПФИ/ и сведенията по чл.133, ал. 2 от ЗППЦК, когато това е необходимо. По повод разкриването на информация съобразно цитираните законови разпоредби, безспорно е, че родовата компетентност принадлежи на районния съд предвид чл. 62, ал. 7 ЗКИ, чл. 91, ал. 3 ЗПФИ /отм./ и чл. 133, ал. 5, т. 2 ЗППЦК. В посочените законови разпоредби, както и в ЗОНПИ, липсва регламентация на въпроса за местната подсъдност относно произнасянето по исканията, намиращи правното си основание в чл. 115 ЗОНПИ. Тази законодателна празнота трябва да бъде попълнена чрез правоприлагане по аналогия.

Регламентираното в чл. 115 ЗОНПИ производство притежава всички характеристики на едностранна съдебна процедура, тъй като започва и се развива само с участието на заинтересованото лице – директорът на ТД на 2

КОНПИ, без страна по него да бъде субектът, спрямо когото се иска разкриване на банкова тайна по ЗКИ или на информацията, представляваща тайна по смисъла на ЗПФИ и ЗППЦК. По тази причина местната подсъдност на основание чл. 531, ал. 2 ГПК принадлежи на районния съд по седалище на молителя, което в случая се намира в гр. София и съответно обуславя компетентността на районния съд в този град.

Не могат да бъдат споделени съображенията на Софийски районен съд за приложение на правилото на чл. 105 и сл. от ГПК. Общата местна подсъдност изхожда от съображението, че делото трябва да се води пред най-удобния за ответника съд, с оглед на това, че той става страна в производството не по собствена воля и не е известно дали искът срещу него е основателен. За разлика от обезпечителното и исковото производство за отнемане на незаконно придобито имущество, които са двустранни и ответникът взема участие на определен етап от развитието им, производството по разкриване на тайната по чл. 62, ал. 2 ЗКИ и чл. 133 ЗППЦК е едностранно, тъй като започва и се развива само с участието на заинтересованото лице – директорът на ТД на КОНПИ, без страна по него да бъде субектът, спрямо когото се иска разкриване на тайната, поради което не са налице съображенията, обуславящи компетентност на съда по постоянния адрес на този субект.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав приема, че производството по чл. 115 ЗОНПИ е охранително по своята същност, тъй като има за предмет оказване на съдебно съдействие за правомерно упражняване на граждански права, и съгласно чл. 531, ал. 2 ГПК компетентен да се произнесе по молбата на директора на ТД на КПКОНПИ – гр. София е Софийски районен съд.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по молбата на директора на ТД – София на КПКОНПИ с вх. № 6975/10.01.2024 г. по описа на Софийски районен съд (вх.№ 553/12.01.2024 г. по описа на Районен съд-Враца), за разкриване на банкова тайна, инвестиционна търговска тайна и сведения по чл. 115, ал.1 ЗОНПИ във вр. с чл. 62, ал. 6, т. 4 вр. с ал.2 от ЗКИ и чл. 133 ЗППЦК, е Софийски районен съд.

ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на Софийски районен съд за разглеждане на молбата.

ДА СЕ УВЕДОМИ Районен съд – Враца за постановеното определение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3