Решение № 2448 от 14.04.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 13338/2025
- Вид
- Решение № 2448
- Подписан
- 14.04.2026
- В сила
- 14.04.2026
- Състав
- Валерия Банкова, Петър Иванов Минчев, Йоана Красимирова Кацарска
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 1 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл. 7, пар. 1, б. "а" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
РЕШЕНИЕ
№ 2448 гр. София, 14.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Валерия Банкова
Членове:
Петър Ив. Минчев
Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. И. Докова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело № 20251100513338 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 18206 от 10.10.2025г., постановено по гр.д. № 29149/2025г. по описа на СРС, 46-ти състав, е признато за установено, че „Уиз Еър Унгария“ Црт. действащо чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ, дължи на К. В. П. сумата от 250 евро (двеста и петдесет евро) -Обезщетение на основание по чл. 7, ал. 1, по Регламент 261/2004 г. за отменен полет № W64336, резервация № LWTYMX,от Щутгарт до София , планиран по разписание на 30.12.2024 г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението-24.03.2025 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №16893/2025 г. на СРС, 46 състав. С решението „Уиз Еър Унгария“ Црт. действащо чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ, е осъден да заплати на К. В. П. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 25 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство и сумата от 425 лева, представляваща разноски в заповедното производство.
Срещу така постановеното решение е подадена в срок въззивна жалба от ответника „Уиз Еър Унгария“ Црт. действащо чрез „Уиз Еър Унгария Црт. – клон България“ КЧТ, в която са развити съображения за неправилност на решението. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че не е налице извънредно обстоятелство, тъй като Летище София не било затворено към момента на планираното кацане. Сочи, че летищата в Европа се затваряли при технически повреди на пистата или когато въздушното пространство около летището е застрашено, а не при лоши метеорологични условия. Не било обсъдено приетото по делото писмо от ДП „Ръководство въздушно движение“ от което ставало ясно, че причината за отклонението на процесния полет към резервното летище е ниска видимост на летище София, която не е позволила на екипажа да извърши безопасно кацане. Същите данни били налични и в приетото писмо от „Соф Кънект“ АД. Според жалбоподателя в случая кацането не било възможно поради силната мъгла, което е станало 1 причина полетът да бъде отклонен до резервното летище в гр. Скопие, което било абсолютно необходимо за запазване безопасността на пътниците и било извън контрола на въздушния оператор. Неправилно съдът бил приел, че мъглата била предвидима от въздушния оператор като не било взето предвид обстоятелството, че ниската видимост на летището била в периода от 00,50 ч. местно време в София а 31.12.2024г. до 08,10ч. местно време в София на 31.12.2024г., поради което при планиране на полета операторът не бил разполагал с информация за тези метеорологични условия, включително такива не е имало при излитането от летището в гр. Щутгарт. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът К. В. П. е подал отговор на въззивната жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Правилно съдът бил приел, че авиопревозвачът е длъжен да вземе всички необходими мерки за предотвратяване на последиците от извънредните обстоятелства при планирането на полета, като в разумна степен съобрази риска от закъснение поради евентуалното настъпване на такива обстоятелства. По делото не били представени доказателства превозвачът да е взел всички необходими мерки за преодоляване на извънредните обстоятелства. Моли съдът да потвърди решението. Претендира разноски.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Относно неговата правилност съобразно наведените с въззивната жалба оплаквания, съдът намира следното.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 7, пар. 1, б.
„а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година в доказателствена тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните обстоятелства: че между него и ответника е сключен договор за въздушен превоз на пътници за полет W64334, който е следвало да се изпълни на 30.12.2024г. по направление гр. Щутгарт, Германия – гр. София, България, явяването си на гишето за регистрация в съответствие с изискванията на превозвача, закъснение на полета с повече от три часа при достигане в крайната дестинация, както и размера на претендираното обезщетение, изводим от разстоянието между двете летища, изчислено по метода на дъгата на големия кръг. В тежест на ответника е да докаже наличие на твърдените от него извънредни обстоятелства, довели до закъснение на полета, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки.
Във въззивното производство не е налице спор и от приетата от СРС бордна карта се установява, че между страните е сключен договор за въздушен превоз на пътници, по силата на който жалбоподателят е бил задължен да превози въззиваемата страна с оперирания от него полет номер W64336 по направлението Щутгарт, Германия – София, България на 30.12.2024г., както и че въззиваемият К. П. се е явил за регистрация на летището в Щутгарт своевременно съобразно изискванията на превозвача.
Няма спор и по въпроса, а от приетите в първоинстанционното производство писма от ДП „Ръководство въздушно движение“ и „Соф Кънект“ АД се установява, че въздухоплавателното средство не е кацнало на летището в София, а е било отклонено поради ниска видимост и лоши метеорологични условия /мъгла/, като е кацнало на запасното летище в гр. Скопие, Република Северна Македония, с оглед на което въззиваемият е пристигнал на летището в София с повече от 3 часа закъснение спрямо полетния график. Безспорно е и обстоятелството, че разстоянието межди летището в Щутгарт и летището в гр. София, изчислено по метода на дъгата на големия кръг е до 1500 2 км.
Спорът в настоящото производство се концентрира върху въпроса дали закъснението на процесния полет е предизвикано от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. В тази насока съдът намира следното.
Съгласно чл. 5, пар. 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Според съображение 14 от преамбюла на Регламента, съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки. Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Както е прието в последователната практика на СЕС, така изложените хипотези са примерно изброени и не представляват сами по себе си „извънредни обстоятелства“, освобождаващи превозвача от отговорност, а следва да бъде преценявано във всеки конкретен случай, доколко са довели до възникване на такива извънредни обстоятелства /в този смисъл например т. 1 от Решение на Съда /четвърти състав/ от 22.12.2008г. по дело C-549/07/.
В конкретния случай видно от приетия в първоинстанционното производство полетен план, въздухоплавателното средство с рег. знак 9HWNL, с което е опериран процесният полет № W64336 /с опознавателен индекс WZZ63QY/ по направлението Щутгарт – София, е излетяло от летището в гр. Щутгарт на 30.12.2024г. в 19,34 ч. универсално коордиирано време /UTC/ и е следвало да кацне на летището в гр. София на 30.12.2024г. в 22,55 ч. UTC /0,55 ч. местно време/.
От приетото и неоспорено удостоверение от Ръководство въздушно движение се установява, че в 20,56 UTC е постъпило съобщение за активация, с което районният център в Сърбия известява районния център в София за това, че полетът WZZ63QY ще навлезе във въздушното пространство на района за полетна информация София в 21,12 ч. UTC на полетно ниво 130. Следва изчакване в района на подхода на летище София поради ниска видимост. В 22,32 ч. UTC командирът на полета взема решение да кацне на резервното летище в Скопие, за което е попълнен и разпространен полетен план от въздуха. В 22,32 ч.
UTC е изпратено съобщение за активация към районния контролен център в Северна Македония, с което ги информират, че WZZ63QY ще навлезе в границите на район за полетна информация Скопие над контролно-навигационна точка LETNI в 22,37 ч. UTC на полетно ниво 200, при липса на данни за наложени ограничения, свързани с управлението на потоците въздушно движение.
В удостоверението е посочено, че причината за отклонението на полет WZZ63QY към резервното/запасно летище за кацане е ниска видимост на летище София, която не е позволила на екипажа да изпълни безопасно кацане. Посочено е, че за същия ден във вътрешните оперативни сведения има докладвани множество случаи за въздухоплавателни средства отклонили се от кацане на летище София към друго резервно летище, между които и процесният полет.
Сходно е съдържанието и на приетото и неоспорено удостоверение от летищния оператор на летище София „Соф Кънект“ АД, в което е изложено, че полет W64336 от 30.12.2024г. е пренасочен за кацане към летище Скопие поради лоши метеорологични условия в София /ниска видимост/. В удостоверението е посочено също, че на територията на летище София е имало лоши метеорологични условия /ниска видимост в периода от 00,50 ч. местно време /22,50 ч. UTC на 30.12.2024г./ до 08,10 ч. местно време /06,10 ч. UTC/ на 31.12.2024г.
Видно от така събраните писмени доказателства, при изготвяне на полетния план авиационният оператор не е могъл да разполага с информация за лошите метеорологични условия на летището в гр. София, за да предприеме каквито и да било съответни действия 3 по елиминиране или ограничаване на забавата. Това е така, защото въздухоплавателното средство е излетяло от летището в Щутгарт в 19,34 ч. UTC, към който момент на летището в София не е имало лоши метеорологични условия и ниска видимост, респективно не е било възможно той да бъде уведомен предварително за тези обстоятелства от други екипажи или от летищния оператор в София. Същевременно полетният план предвижда кацане на въздухоплавателното средство на летище София в 22,55 ч. UTC на 30.12.2024г. /т.е. 00,55 ч. на 31.12.2024г. местно време/ към който момент ниската видимост поради лоши метеорологични условия /мъгла/ на летището вече е била налице съгласно удостоверението на летищния оператор. Следователно за превозвача не е било обективно възможно да предприеме каквито и да било действия, които да доведат до избягване или ограничаване на забавата на полета, доколкото екипажът, респ. превозвачът е узнал за лошите метеорологични условие едва след като полетът е бил започнал.
На следващо място от издаденото от Ръководство въздушно движение удостоверение се установява, че въздухоплавателното средство е пристигнало на подхода за кацане на летище София и е изчаквало възможност за кацане, като в 22,32 ч. UTC командирът на полета е взел решение за кацане на резервното летище в Скопие. Това решение е било съобразено с фактическата обстановка, тъй като видно от удостоверението на летищния оператор, ниската видимост на летището поради лоши метеорологични условия е продължила до 06,10 ч. UTC /08,10 ч. местно време/ на следващия ден 31.12.2024г.