Решение № 14 от 19.01.2024, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Елин Пелин, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, I СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Борислав Люб. Чернев при участието на секретаря Любка Ян. Костова като разгледа докладваното от Борислав Люб. Чернев Административно наказателно дело № 20231820200179 по описа за 2023 година

А. Д. Ж. от с. Д.К. обл. С., с ЕГН **********, е обжалвал Наказателно постановление № 11-01-953/2022 от 22.05.2023г. на директора на Агенция за държавна финансова инспекция /АДФИ/, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00лева на основание чл. 32, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 35, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция, за нарушение на чл. 3, ал. 4, във връзка с чл.65 от Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите ( обн. ДВ, бр. 51 от 07.07.2015 г., в сила от 10.07.2015 г.) /Наредбата/.

Изложени са с жалбата оплаквания за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Твърди се, че същото е постановено при допуснати съществени нарушения на закона, като не са спазени изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Твърди се, че „вменяваното му деяние, за което е санкциониран не е установено в закон или указ, като нарушение“.

Претендират се разноски по делото - адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева.

Наказващият орган с нарочна молба е изразил становище по същество на спора, че жалбата следва да се остави без уважение, като бъде потвърдено издаденото НП.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски по делото – изплатено адвокатско възнаграждение.

1

Районна прокуратура-Елин Пелин, редовно призована за с.з., не е изпратила представител и не е депозирано становище по постъпилата жалба.

От показанията на св.П. е видно, че във връзка със заявените и получени приходи от централния бюджет и за да се провери дали правилно са били разходвани средствата, със заповед на Агенцията й е било възложено извършване в Община Г.М. на финансова инспекция по Наредбата за условията и реда за предоставяне на средства за компенсиране на намалените приходи от прилагането на цени за обществени пътнически превози по автомобилния транспорт, предвидени в нормативните актове за определени категории пътници, за субсидиране на обществени пътнически превози по нерентабилни автобусни линии във вътрешноградския транспорт и транспорта в планински и други райони и за издаване на превозни документи за извършване на превозите /Наредбата/. В Общината й било предоставено всичко, което било необходимо за извършване и приключване на проверката. Констатирали отклонения от Наредбата. Когато пристигнели приходите те не се изразходвали фактически за извършените разходи, а се предоставяли на превозвача.

Тези парични средства се давали на тримесечие и било указано с договора по какъв начин да се изразходват, какви документи трябвало да се прилагат и какви методологии да бъдели утвърдени от Общински съвет, за да се знае, как са изразходвани средствата. Всичко било отразено в доклада. В Договора не било отразено, че авансово се предоставят средствата, нито в Наредбата, а само при фактически извършен разход . Констатирали плащания без да е била извършена услугата и без да са били приложени разходооправдателни документи за съответното тримесечие. Нямало разпределение на разходите по отделна методика от Общински съвет. Получили обяснение от А. Ж. Имало приложено всичко по административната преписка. Имал възражения, но не ги конкретизирал. Имало е упълномощаване и плащанията били извършвани от Ц. И., която била зам. кмет към онзи момент. В изисканите справки било написано , кога и на кого какво е било възложен.

Писмено е изискала документите. Пълномощно не си спомня да е имало , но е имало заповеди. От справка било видно, с коя заповед кой е бил упълномощен. След това й била предоставена заповед , с която Ц. И. е могла да подписва. Питала, по какъв начин превозвача , без да е извършвал разходите, е знаел каква сума да напише във фактурата и без да имал първични документи. Имало справки месец за месец, но не били правени от превозвача. Не били нанесени всички реквизити по справките. Наредбата указвала, какво трябвало да бъде предоставено по образец и се правело месец за месец с натрупване за всеки следващ месец. Това не било правено, както трябва, нито писаната сума отговаряла.

Касаело се за „Л. АП" ООД , на което били предоставени субсидии и компенсации. В момента на плащанията кметът бил в общината, но подписванията на платежните нареждания се извършвало от Ц. И.. И това установила по представените справки приложени към акта. По това време кметът е бил на работа, а не в отпуск, нито в болничен.

В показанията си св. Н. твърди, че е била свидетел по съставянето на акта и по неговото връчване и не е участвала в проверката. При връчването кметът е подписал АУАН с възражение. Към този момент свидетелката е била секретар на кмета на Община Г.М..

От показанията на св. И. е видно, че е била свидетел по съставянето и връчването на акта. Лично бил връчен на кмета и той подписал акта с възражение. Предоставена била за нуждата на административната преписка длъжностната характеристика на свидетелката и пълномощно, което й давало право да подписва всякакви документи и не било ограничено във времето, като пълномощното било издадено в началото на мандата й през 2019 година.

Поискали й обяснения, защо е подписвала документите. Подписвала с електронния си подпис, след като било установено и проверено всичко. По това време подписала в 2 качеството на зам.кмет.

По делото е приета в цялост административнонаказателната преписка, съгласно опис към придружителното писмо по чл.60, ал.2 от ЗАНН .

След като обсъди събраните по делото доказателства , съдът намира следното:

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Жалбата е допустима, като същата е депозирана от надлежна страна и в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН .

Съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

От доказателствата по делото се установява, че със Заповед № ФК-10- 558 /29.06.2022 г. на св .П., в качеството й на гл.финансов инспектор при Д”Инспекционна дейност” при АДФИ е възложено извършването на проверка в Община Г.М. обл. С., за законосъборазност на разходването на средствата предоставени от централния бюджет за компенсация и субсидии за автомобилния транспорт в съответствие с изискванията на Наредбата. В хода на проверката е установено, че между Община Г.М. , представлявана от кмета – жалбоподателя А. Ж. и Н.М. - главен счетоводител в качеството на възложител и “Л. АП” ООД-София е сключен Договор № 130 от 05.11.2020 г. , с предмет на договора:

„Обществен превоз на пътници по автобусни линии посочени в Договора. Договорът е влязъл в сила, считано от 10.11.2020г. и е сключен за срок от шест месеца. Във връзка с изпълнението договора и за нуждата на извършваната инспекция са били предоставени Справка изх.№ 03.00-89(3)/11.07.2022 г., Фактура №0000000014/18.12.2020 г. Контролен лист за предварителен контрол№ 29/22.12.20г., от които видно, че са изплатени „Субсидии за междуселищни превози за периода от 13.11.2020 г. до 31.12.2020 г." с платежно нареждане на 21.12.2020 г., в размер на 6 587.00 лева.Субсидиите от ЦБ за четвърто тримесечие на 2020 г. са били получени в Община Г.М. на 17.12.2020 г. и общината е извършила предварително превод на субсидии на 21.12.2020г. преди да е изтекло четвъртото тримесечие и без предоставена справката към 31.12.2020 г. съгласно

Приложение №3 към чл. 12, ал. 1 от Наредбата, в отклонение от чл.55, ал. 5 от Наредбата.

Съгласно чл.3, ал.1 от Наредбата средствата по тази наредба се предоставят под формата на целеви трансфери от централния бюджет чрез Системата за електронни бюджетни разплащания (СЕБРА). За целта се залагат лимити на общини, които са спазили нормативно установения ред за възлагане на обществени пътнически превози съгласно Регламент No 1370/2007 и разпоредбите на Закона за обществените поръчки или Закона за концесиите, при спазване на принципите за публичност и прозрачност, свободна и лоялна конкуренция и равнопоставеност и недопускане на дискриминация. Съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредбата “кметовете на общините предоставят средствата по тази наредба на превозвачи, които спазват нормативно установения ред и правилата за извършване на обществен превоз на пътници, предвидени в Закона за автомобилните превози и подзаконовите нормативни актове по прилагането му” . Според чл. 3, ал. 4 от Наредбата “ кметовете на общините се разплащат с превозвачите съобразно фактически предоставените транспортни услуги”.

Съгласно чл.65 от Наредбата кметовете на общините носят отговорност за спазването на договорите, финансовата дисциплина и законосъобразното разходване на предоставените на сътветната община средства по реда на тази наредба.

По процесния договор са извършени плащания на субсидии и компенсации в общ размер на 6 587.00 лв., който размер не е определен на база на фактически предоставените от превозвача транспортни услуги, съгласно чл. 3, ал. 4 от Наредбата, за което жалбоподателят е бил привлечен към административнонаказателна отговорност за нарушение на чл. 3, ал. 4, вр. с чл.65 от Наредбата.

3

Съдът констатира, че в АУАН и в НП противоречиво са изложени обстоятелствата, при които да е било извършено вмененото административно нарушение. Констатираното противоречие се съдържа на лист 3, абз.5 от АУАН, съответно от НП. Същото се изразява в това, че и в двата акта на АНО процесния Договор е индивидуализиран под №130 от 05.11.2020 г., но страна по него не е “Л.Л.”ООД-София, както е записано в АУАН и НП, а “Л. АП”ООД-София /При проверката на изпълнение на сключен договор №130/05.11.2020 г. за 2020 г. в периода от 10.11.2020 г. до 31.12.2020 г. се установи, че от страна на „Л.Л.

ООД, гр. София са издадени фактури на обща стойност 6 587.00 лв. с ДДС, във връзка изпълнение на чл.29 и чл.30 от договора и чл. 56 от Наредбата, както следва:/. АНО е отразил в остоятелствената част на АУАН и на НП, че “Л.Л.”ООД-София също има сключен с Община Г.М. договор за субсидиране на обществен пътнически превоз съгласно Наредбата. На следващо място и в АУАН и в НП, за да обоснове вменяваното административно нарушение, административнонаказващият орган се позовава на “ ... чл.29 и чл.30 от Договора...” /Договор № 130/05.11.2020г./. Но административнонаказатената преписка и в частност приложения към нея Договор не съдържа цитираните в АУАН и в НП разпоредби – чл.29, чл.30 . Изложеното налага извод за нарушение на чл.42, ал.1, т.4 ЗАНН, съответно чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, като по този начин се накърнява правото на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице, което се явява предпоставка за отмяна на издаденото НП.

Съдът констатира също, че при издаване на обжалваното НП е допуснато друго съществено нарушение на процесуалните правила, обосноваващо незаконосъобразност на обжалвания акт, издаден от АНО. Това е така, тъй като в обстоятелстсвената част на НП изрично е посочено, че административнонаказателното преследване спрямо жалбоподателя А. Ж.е започнало и водено в качеството му на кмет на Община Г.М. и първостепенен разпоредител с бюджет по смисъла на чл. 11, ал. 3 от Закона за публичните финанси. Но в диспозитива на обжалваното наказателно постановление наказанието “ глоба в размер на 200.00 лева” е наложено на А. Ж.в качеството му на физическо лице. Горната констатация обосновава колизия между обстоятелстсвената част на НП и диспозитива на същото. Така установеното противоречие обосновава нарушение на правото на защита на привлеченото към административнонаказателно отговорност лице, а именнно в длъжностно или в лично качество А.Ж.е привлечен към административнонаказателно преследване и отговорност.

Разпечатката съдържа 36 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/01844a89-269c-4af4-b763-6cf2dd44f10f