Решение № 336 от 27.03.2024, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2870/2023
- Вид
- Решение № 336
- Подписан
- 27.03.2024
- Състав
- Иво Дачев, Мария Георгиева, Асен Воденичаров
Цитирани разпоредби
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258-273 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.24, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 336 гр. София, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Иво Дачев
Членове:
Мария Георгиева
Асен Воденичаров при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело № 20231000502870 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение №260013 от 05.07.2023 г., постановено по т. д. № 58/2021 г. на Окръжен съд - София, ответната застрахователна компания „Лев Инс“ АД е осъдена на основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на М. С. С. сумата от 7 000 лева, на С. М. К. сумата от 30 000 лева, на К. М. К. сумата от 25 000 лева и на Д. М. К. сумата от 30 000 лева, представляващи обезщетения за неимуществени вреди, както и на М. С. С. сумата от 770.96 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
- разходи за медикаменти, болничен престой и специализиран транспорт, претърпени от тях в резултат на ПТП, настъпило на 27.08.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите от 07.09.2018 г. до окончателното плащане. Със същото решение исковите претенции за неимуществени вреди на М. С. С. до сумата от 26 000 лева, на С. М. К. до сумата от 70 000 лева, на К. М. К. до сумата от 70 000 лева и на Д. М. К. сумата до 70 000 лева, а така също и та и на М. С. С.
1 за имуществени вреди до сумата от 1 197 лв., са отхвърлени, като неоснователни.
Недоволни от решението са останали и двете страни.
Ищците М. С. С., лично и като майка и законен представител на С. М.
К., К. М. К. и Д. М. К. – лично и със съгласието на майка си М. С., обжалват решението в неговите отхвърлителни части като поддържат, че определените обезщетения са драстично занижени и несъобразени с тежестта и интензитета на претърпените от вреди, вкл. вида на претърпените травми, продължителността на възстановителния период, младата възраст на трите деца, наложилото се отсъствие от училище и изоставането с учебния материал, както и притесненията на майката и нуждата от едновременната грижа за децата . Молят решението да бъде отменено в така обжалваната част и вместо него исковите претенции да бадат уважени изцяло.
Ответната застрахователна компания ЗК „Лев Инс“ АД с насрещна въззивна жалба обжалва решението в частта, в която са присъдени обезщетния за неимуществени вреди, съответно: на М. С. над сумата от 3 000 лв., на С. К. – над сумата от 20 000 лв., на К. К. – над сумата от 10 000 лв. и на Д. К. – над сумата от 20 000 лв., като излага съображения, че в атакуваната част обезщетенията са завишени, с оглед естеството на телесните травми при ищците, лечебния период, липсата на доказателства за трайно отражение върху психо-емоционалното състояние и настъпилото възстановяване. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено и претенциите – отхвърлени.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта само в обжалваната му част, а относно правилността той е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд София намира следното:
Предявени са обективно кумулативно и субективно активно съединени преки осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ от пострадалите при реализираното на 27.08.2018 г. пътно-транспортно произшествие М. С. С., С. М. К., К. М. К. и Д. М. К., срещу застрахователя на водача-делинквент ЗК „Лев Инс“ АД, за присъждане на обезщетения за 2 претърпените от тях неимуществени вреди, а от М. С. - и на сумата от 1 197.70 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за медикаменти, болничен престой и специализиран транспорт, ведно с лихвата за забава върху главниците от 07.09.2018 г. до окончателното плащане.
Решението в частта, в която исковете по чл.432, ал.1 от КЗ са уважени за сумата от 3 000 лв. спрямо М. С. С., за сумата от 20 000 лева спрямо С. М.
К., за сумата от 10 000 лева, за К. М. К. и за сумата от 20 000 лева на Д. М. К., представляващи обезщетения за неимуществени вреди, а така също и в частта, в която искът на М. С. С. е уважен за сумата от 770.96 лв. обезщетение за имуществените вреди, претърпени от същото ПТП, настъпило на 27.08.2018 г., като необжалвано, е влязло в сила.
Поради основателност на предявените искове и липсата на жалба от ответника в тази осъдителна за него част, първоинстанционното решение формира сила на пресъдено нещо по фактите, които пораждат вземането при квалификацията по чл.432, ал.1 от КЗ, а именно, че на 27.08.2018 г., на пътя гр. Самоков – гр.Ихтиман, между товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Актрос 4141 К“ с рег. № ********, управляван от И. Ч., и лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с ДК № ********, застрахован при ответното застрахователно дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, управляван от М. К., е настъпило пътно-транспортно произшествие, в резултат на челен, ексцентричен удар между двата автомобила, в резултат на което пострадали ищците М. С. и дъщерите
К., С. и Д. К.. Установява се, че в резултат на произшествието пътниците в автомобила са получили множество, различни по тежест, медико-биологичен характер и начин на лечение увреждания, както и психични разстройства с тревожно-фобийна компонента, които са наложили необходимостта от специален режим, ограничения, лишения за децата от детски игри, от спорт и от посещения в училище. Видно от показанията на свидетеля Ч., управлявал тежкотоварния камион и помогнал за изваждането на пътниците от леката кола, всички пътници в лекия автомобил са били с поставени предпазни колани, а децата били и в столчета. Образуваното е било наказателно производство, което е прекратено на основание чл.199 и чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК, видно от постановление за прекратяване на наказателното производство на РП-Самоков от 12.12.2018 г. по д.п. № 423/2018 г. по описа на РУ-Самоков, пр. пр. № 1080/2018 г. по описа на РП3 Самоков.
При тези данни настоящият въззивен състав намира от правна страна, че са налице всички елементи от фактическия състав, пораждащ прякото право на пострадалите от ПТП да търсят обезщетение от застрахователя на причинителя на вредата, т.е. искът е доказан по своето основание. За да се произнесе по размера на обезщетението за причинените неимуществени вреди съдът съобрази указаните общи критерии в задължителната съдебна практика, обективирана в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, както и специалните такива, изведени в казуалната, но константна практика на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД, подчинени на установените по делото факти.
По отношение на търпените неимуществени вреди от М. С., майка на трите деца, съдът взе предвид възрастта към датата на произшествието – 41 г.; охлузванията от произшествието; стресогенното събитие, довело до промяна в начина на живот; престоя в болнично заведение, където е трябвало да поделя времето между трите деца и да полага грижи за възстановяването им; психичното напрежение и натоварване, довели до отключване на тревожно-депресивен синдром, продължил около година и наложил медикаментозно лечение с антидепресант и транквилизатор; продължилите и извън болницата грижи за децата; главоболието, страха от загуба, повишената тревожност, установени от приетите по делото съдебнопсихиатрична и комплексна съдебно-медицинска експертизи, както и от показанията на разпитаните свидетели С. И. (колега и приятел на ищцата) и А.
К..
По отношение на търпените от К. К. вреди съдът взе предвид младата възраст към датата на произшествието – 7 години; получената от произшествието контузия на корема, довела до кръво-насядания в долния полюс на далака и субкапсуларно кръвонасядане на горния контур; установената свободно подвижна течност в малкия таз; проведеното консервативно лечение; стресогенното събитие, довело до промяна в начина на живот; престоя в болнично заведение; установената тревожно-фобийна компонента на разстройствата, която не е превъзмогната до настоящия момент; страх от превоз в МПС и то в дъждовно време – в рамките на почти година и половина след инцидента не се е качвала в превозно средство;
4 лечението с фитопрепарат на психичната травма; наложилият се ограничен двигателен режим за около месец-два след инцидента; отсъствието от училище за продължителен период от време, както и освобождаването и от часове по физкултура, при активни спортни занимания преди произшествието (тренирала е карате).
По отношение на търпените от С. К. вреди, съдът взе предвид младата възраст към датата на произшествието – 7 години; престоят в болнично заведение, заради получената разкъсно-контузна рана на челото и мозъчно сътресение; настъпилите след инцидента раздразнителност, страх, тревожност, нарушен сън, нарушена концентрация на вниманието – диагностицирано като фобийно-тревожно разстройство; установеният в производството от вещите лица медици посттравматичен мозъчен синдром; продължаващото главоболие; хипохондрични опасения и ниска себеоценка; страх от превоз в МПС за продължителен период от време; наложилото се лечението с фитопрепарат на психичната травма; наложилият се ограничен двигателен режим за около месец-два след инцидента; следтравматичния белег на челото; отстъствието от училищния процес за дълъг период от време, както и освобождаването и от физкултура, при активни спортни занимания преди произшествието, също тренирала карате.
По отношение на търпените от Д. К. вреди, съдът взе предвид младата възраст към датата на произшествието – 10 години; продължителния престой в болнично заведение за лечение на получените травми от произшествието – компресионно счупване на 5-ти лумбален прешлен; контузия в областта на корема; закрито счупване на гръбначния стълб в поясната област; комоцио церебри; продължителния възстановителен период общо от около 7 месеца, с по-интензивни болки и страдания в първите 1-2 месеца след инцидента и в началото на раздвижването; наложилият се леглови покой за активно и спортуващо дете; наличието на световъртеж, гадене, страх; диагностицираното фобийно-тревожно разстройство, което е прострахирало и е било актуално до около година след произшествието; установените към момента ситуативни руминации на тревожност и на когнитивно ниво със страхови оплаквания; проведените физиотерапии и оплакванията към настоящия момент от болки в мястото на увредата при продължително стоене права или при седене, при промени във времето, както и от леко придърпване при пълно навеждане напред. От приетата по делото съдебно-медицинска 5 експертиза се установява, че двигателната активност на Д. е била ограничена в рамките на 6 месеца след произшествието. Към момента е без функционален дефицит в поясния отдел на гръбначния стълб.
Въз основа на така изложеното настоящият съдебен състав намира, че справедлив паричен еквивалент по смисъла на чл.52 ЗЗД на претърпените от ищците неимуществени вреди възлиза, както следва: за М. С. на сумата от 7 000 лв.; за К. К. на сумата от 25 000 лева; на С. К. на сумата от 30 000 лева и на Д. К. на сумата от 30 000 лева, както е приел и първоинстанционният съд.
Тези размери не са нито занижени, нито завишени, а съответни на причинените и доказани болки и страдания. Ето защо и поради съвпадане на изводите на двете инстанции, решението следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на адвокатско дружество «К. И. и Я. Н.» следва да се присъди адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 4 716 лв. с ДДС на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. За оказаната безплатна правна помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260013 от 05.07.2023 г., постановено по т.д.№58/2021 г. по описа на Окръжен съд – София в обжалваната част.
ОСЪЖДА Застрахователна Компания «Лев Инс» АД, ЕИК-121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да заплати на адвокатско дружество «К. И. и Я. Н.», на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата 4 716 лв. с ДДС - адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.
Разпечатката съдържа 37 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0183e2c4-6c82-40c3-93f9-04af61dda99c