Определение № 2047 от 27.04.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 667/2026
- Вид
- Определение № 2047
- Подписан
- 27.04.2026
- В сила
- 27.04.2026
- Състав
- Мила Йорданова Колева, Тони Кръстев, Десислава Георгиева Жекова
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2047 гр. Варна, 27.04.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мила Й. Колева
Членове:
Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно частно гражданско дело № 20263100500667 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК .
Образувано е по частна жалба вх. № 10562/10.02.2026 г. от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Д." № 1, чрез адв. Б. М., срещу определение № 1133/21.01.2026 г., постановено по гр. дело № 16073/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 40 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 от ГПК да бъде изменено постановеното по делото решение № 3889/03.11.2025 г., в частта за разноските, като съдът намали присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ищеца.
В частната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи се, че размерът на присъденото адвокатско възнаграждение от 1080 лв. във връзка с предявен частичен иск в размер на 100 лева не съответства на фактическата и правна сложност на делото и на извършената от адвоката работа. Навеждат се доводи, че не следва да се допуска допълнително заплащане за трето и четвърто поред заседание, доколкото причината за провеждането им се дължи на неизготвяне и непредставяне в срок на САТЕ от вещото лице. Сочи се, че настоящото производство е с частичен материален интерес и не се отличава със значителен обем или необходимостта от полагането на някакви извънредни юридически способи. Счита, че присъденият размер на адвокатско възнаграждение е неморално висок и не може да бъде оправдан с усилията и труда на адвоката, тъй като те са обичайни за подобен вид дело и не затрудняват адвоката, тъй като ги води по занятие. Моли да бъде взето предвид и обстоятелството, че вредата е установена по размер чрез САТЕ, но 1 ищецът въпреки това оставил искът си частичен и към настоящия момент е заведен следващ частичен иск за същото вземане. В жалбата е направено позоваване на практиката на СЕС, че Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да бъде прилагана.
Частният жалбоподател моли съда да отмени обжалваното определение и да измени решението в частта за разноските, като присъдените разноски в полза на ищеца за адвокатско възнаграждение на процесуалния му представител бъдат редуцирани съобразно действително положения труд и правната сложност на делото.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата С. И. С., чрез адв. Й. А., в който излага становище за неоснователност на частната жалба. Излагат се доводи, че е договорен адвокатски хонорар в минимален размер от Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, както и че делото се е развило в 4 открити съдебни заседания и е приключило 2 години след подаване на исковата молба. Направен е анализ на съдебна практика на СЕС и чл.101, параграф 1 и 2 от ДФЕС.
По изложените съображения моли съдът да остави без уважение частната жалба.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е било образувано по предявен от С. И. С. срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ да бъде осъден ответника да му заплати сумата от 100 лв. частичен иск от 5000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в резултат на настъпило на 03.06.2023 г. ПТП в гр. Варна.
С постановеното по делото решение № 3889/03.11.2025 г. първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск. С оглед изхода на спора, ВРС е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 1995 лв. направените в производството разноски, от които 1080 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение, 865 лв. възнаграждения на вещи лица и 50.00 лв. държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В срока по чл. 248 ГПК е постъпила вх. № 98592/26.11.2025г. от ответника „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, с която е отправено искане до съда да измени постановеното по делото решение в частта за адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на ищеца, която с обжалваното 2 определение е била преценена като неоснователна.
Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено своевременно и в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК, като разгледано по същество същото е основателно.
Видно от материалите по гр.д. № 16073/2023 г. на ВРС, ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съобразно който се претендират разноски за платена държавна такса от 50.00 лева, 865 лв. възнаграждение за вещи лица и адвокатско възнаграждение в размер на 1080 лева с ДДС по договор за правна защита от 26.09.2025 г. От ответника е направено своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на насрещната страна, което първоинционният съд е счел за неоснователно.
По отношение размера на адвокатското възнаграждение настоящият въззивен състав, като съобрази постановките на решение на СЕС по дело С438/2022г. и използва Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери за възнагражденията за адвокатска работа като ориентир, извърши преценка на вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, при отчитане на обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимото минимално възнаграждение с оглед на материалния интерес по делото е 480 лева с включен ДДС. С Решение на СЕС от 25.01.24г. по дело С-438/22 е прието, че чл.101, параграф 2 ДФЕС във връзка с чл.4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл.101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
С оглед на цитираното решение на СЕС, което съобразно чл. 633 ГПК е задължително за всички съдилища, съдът не е императивно обвързан в преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, с фиксираните в Наредба №1/09.07.04г. минимални размери на адв. възнаграждения, и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. В този смисъл и определение № 343/15.02.2024 г. по т. дело № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т. о.
Предоставената правна защита пред първата инстанция е по спор с малка фактическа и правна сложност, имащ за предмет единствено общия размер на определеното от районния съд обезщетение, който явно надвишава претенцията по частичния иск. Независимо от обстоятелството, че искът е процесуално допустим, предявяването на претенцията в толкова незначителен 3 спрямо твърдяния общ размер на вредите е житейски и икономически необосновано. При тези обстоятелства съдът намира за адекватно възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемата страна сума в размер на 300,00 лева с ДДС.
В конкретния случай, несъобразявайки се с действителната правна и фактическа сложност на делото и извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия, ВРС не е уважил молбата на ответника с правно основание 248 от ГПК и не е редуцирал присъденото с решението адвокатско възнаграждение в размер на 1080 лева с ДДС.
Определеното от ВРС възнаграждение не е съобразено с обема и съдържанието на предоставената от адвоката правна защита и съдействие.
Същото не е обосновано с оглед предмета на делото. Определяне на по-високо възнаграждение би стимулирало недобросъвестно поведение, граничещо със злоупотреба с право. Предявяването на частичен иск в незначителен (2 %) размер спрямо заявения общ размер на претенцията е процесуално допустимо, но практически необосновано от гледна точка на целения резултат - ищецът да получи пълно и справедливо обезщетение за претърпените вреди.
Като взе предвид горното, настоящият състав намира, че следващото се адвокатско възнаграждение за защитата по цялото дело следва да се определи в размер от 300.00 лв. с ДДС, доколкото са налице доказателства за регистрация на адвокат А. по ДДС. В случая не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение за допълнително явяване в две съдебни заседания, тъй като провеждането на същите се дължи на непредставянето на САТЕ в срок.
С оглед на изложеното, обжалваното определение на ВРС следва да бъде отменено, а молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК уважена, като бъде намалено присъденото като разноски адвокатско възнаграждение в полза на ищеца С. И.
С. от 1080,00 лв. с ДДС на 153.39 евро /с левова равностойност 300.00 лв./ с ДДС.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 1133/21.01.2026 г., постановено по гр. дело № 16073/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 40 състав, с което е оставена без уважение молбата на „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве" АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Г.М.Д." № 1, по чл. 248 от ГПК да бъде изменено постановеното по делото решение № 3889/03.11.2025 г., в частта за разноските, като съдът намали присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ищеца, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 3889/03.11.2025 г., постановено по гр. дело № 4
16073/2023 г. по описа на Районен съд - Варна, 40 състав, в частта за разноските, като намалява присъденото като разноски адвокатско възнаграждение в полза на С. И. С., ЕГН ********** от 1080,00 лв. на 153.39 евро /с левова равностойност 300.00 лв./ с ДДС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5