Решение № 1949 от 03.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1949 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело № 20251110143690 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

03.02.2026 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ при секретаря Биляна Радовенска, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. дело № 43690/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „ЗАД А“ АД срещу „ЗАД ДБЗ“ АД, като се твърди, че на 04.11.2022 г. в гр. София, водачът М. Л. П., управляващ лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „LT46“, рег. № ****, при маневра за излизане от паркинг ударил в задна дясна част паркирания до него лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, рег. № ****, управляван от Т. Ж. КК и собственост на „ОТП Лизинг“ ЕООД, в резултат на което на последния били нанесени щети – повредена дясна броня, заден десен калник, задна дясна врата, счупен тас.

Поддържа, че за настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол за ПТП от 04.11.2022 г., в който било посочено, че виновен за настъпване на ПТП-то е водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „LT46“, рег. № ****. Излага съображения, че за лек 1 автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, рег. № **** е била сключена застраховка „Каско“ с ищеца, обективирана в застрахователна полица № 0307Х0035829 с период на застрахователно покритие от 05.04.2022 г. до 04.04.2023 г. Поддържа, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с период на застрахователно покритие от 07.07.2022 г. до 06.07.2023 г., като във връзка с това при ищеца била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 10022030124639. Навежда доводи, че ремонтът на увредения автомобил бил извършен в сервиза на „ТМ-Ауто София“ ЕООД, за което била издадена фактура на стойност 1137,74 лева, която сума била изплатена на сервиза, зивършил ремонта, с преводно нареждане от 08.03.2023 г., а освен това били сторени обичайни ликвидационни разходи. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател.

Твърди, че с писмо, получено от „ЗАД ДБЗ“ АД на 24.03.2023 г., е предявил регресна претенция към ответника за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, като на 24.04.2023 г. ответникът е платил единствено сумата от 591,37 лева, като останал непогасен остатък от 561,37 лева, която не била платена и до момента. Поддържа, че на основание чл. 86 ЗЗД ответникът дължи и лихва за забава върху непогасения остатък от главницата от 561,37 лева за периода от 24.04.2023 г. до 15.08.2025 г. в размер на 173,12 лева. Иска ответникът да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Признава, че към датата на процесното ПТП е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „LT46“, рег. № ****, сключена с ответника, както и че по отправената от ищеца регресната претенция във връзка с процесното ПТП е изплатил сумата от 591,37 лева, включваща и 15,00 лева ликвидационни разноски. Поддържаче, че е настъпило ПТП не е настъпило с твърдените участници и по описания в исковата молба механизъм. Излага доводи, че от представените с исковата молба писмени доказателства не може да бъде направен категоричен извод за наличие на виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „LT46“, рег. № ****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Обосновава оспорване на процесното ПТП, което да е настъпило по изключителна вина на водача на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „LT46“, рег. № **** и твърди, че е налице съпричиняване от страна на водача на лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, рег. № ****, застрахован по застраховка „Каско“ при ищцовото дружество, тъй като посоченото МПС в нарушение на ЗДвП бил паркиран в зона, в която пречи на останалите участници в движението. Твърди, че вреди по застрахования при ищеца лек автомобил не са в резултат от процесното ПТП, както и тяхната стойност. Поддържа, че иска за мораторна лихва е неоснователене, тъй като е акцесорен и и неоснователността на иска за главница води до неоснователност и на иска за лихви. Инвокира довод, че със заплащането на сумата от 591,37 лева е погасил изцяло задълженията си към ищеца преди завеждане на делото. Иска отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното 2 събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото на основание чл.

146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за безспорно, че: 1) че към датата на ПТП-то за лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, рег. № ****, имало валиден договор за застраховка „Каско“, обективиран в застрахователна полица № 0307Х0035829 с период на застрахователно покритие от 05.04.2022 г. до 04.04.2023 г., сключен с ищеца; 2) че във връзка с настъпило ПТП-то при ищеца е била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 10022030124639, по която на сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил, било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1137,74 лева, а освен това били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева; 3) че към момента на настъпването на ПТП-то гражданската отговорност на водача, управляващ лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „LT46“, рег. № ****, е била покрит застрахователен риск при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в застрахователна полица с период на застрахователно покритие от 07.07.2022 г. до 06.07.2023 г.; 4) че с писмо, получено от „ЗАД ДБЗ“ АД на 24.03.2023 г., ищецът е предявил регресна претенция към ответника за възстановяване на заплатеното застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, по която ответникът е заплатил сумата от 591,37 лева, с включени 15,00 лева ликвидационни разноски.

Обявени за безспорно обстоятелства по делото се подкрепят и от представените писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.

В представен Двустранен констативен протокол от 04.11.2022 г. е отразен следният механизъм на ПТП: на 04.11.2022 г., около 15:00 ч. в гр. София, на ул. „Мур“ № 72, водачът на лекотоварен автомобил „Фолксваген ЛТ 46“, рег. № СА **** СС предприел маневра за движение на заден ход, като в следствие на това настъпило ПТП с паркирания лек автомобил „Тойота Ярис“, рег. № СВ **** МН.

Двустранният констативен протокол има формална доказателствена сила (арг. чл. 180 ГПК), тъй като представляват частен удостоверителен документ и като такъв не притежават материална доказателствена сила, поради което се преценяват от съда по вътрешно убеждение с оглед всички събрани по делото доказателства. Въпреки това, когато не е налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, съдът може да приеме, че описаните в негов факти са се осъществили. Обратно при наличието на оспорване на отразените факти, то приложения документ следва да се цени с останалите събрани по делото доказателства. В случая между страните механизма на ПТП-то и 3 причинените в следствие на това вреди са спорни.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Т. К. и св.

М. П..

От казаното от св. К се изяснява, че помнела за ПТП през 2022 г., като с личния си автомобил била отишла на работна среща. Автомобилът бил „Тойота Ярис“ , Била отишла в офис на надзорна фирма на обект, където имали среща. Свидетелства, че след излизането от срещата видяла, че автомобилът й е ударен, като била разговаря с водача на другата кола.

Направили двустранен протокол. Установява, че вредите по автомобилът й били по задната броня, калника и задната врата. Изяснява, че с другия водач били разговаряли и се разбрали по отношение на вината, като подписали протокола, а тя след два дни отишла при застрахователя. Сочи, че на мястото е ходела няколко пъти, като нямало знак за забранено паркиране, като на мястото по улицата имало и други спрели автомобили. Свидетелства, че инцидентът бил настъпил в светлата част от денонощието – следобед. Не помни да е валяло, както и каква е била настилката. Изяснява, че мястото не било на завой, а на прав участък, като имало и други паркирани автомобили, като тя самата била спряла успоредно на пътя, но не помни от коя страна. Сочи, че на мястото имало изход от паркинг, като тази улица след това водела до задънена такава. Уточнява, че не било кръстовище, а самата улица продължавала и завивала, като сочи, че тя самата не била там, а по-надолу по улицата.

При разпита на св. П. се установява, че бил участвал в ПТП преди 4 години.

Управлявал „Пътна помощ“ и ходил на адреса, тъй като трябвало да вземе автомобила на негов приятел. Уточнява, че пред тях улицата била много тясна и трябвало да се разминат с една кола, поради което той бил вкарал предницата на камиона между колите и задницата на камиона останала да стърчи на пътното платно. Свидетелства, че момичето, което било карало другия автомобил се опитало да мине през тясното пространство и се задрало в камиона. Това помнел, като според него и двамата водачи имали вина за ПТП-то. Или другият водач имал повече вина, след като бил в движение към момента на удара. Изяснява, че не знаел коя е улицата, като това с било случило пред входа на гаража на жилищна сграда. Свидетелства, че той самият бил управлявал МПС „Фолксваген ЛТ“, а другият водач МПС „Тойота“. Уточнява, че през годините в тесни улици се било случвало да се зажулят с друг автомобил, като обикновена по неговия автомобил нямало вреди, поради което бил склонен да каже, че поема вината, за да може другият водач да вземе някакви парични средства, тъй като той така или иначе нямало да прави ремонт на камиона. Уточнява, че ударът бил станал в тясна улица, при разминаване, като неговият автомобил в този момент не бил в движение. Изяснява, че неговият автомобил не е бил паркиран преди удара, като той се бил движел по улицата и инцидентът настъпил, когато правел място, за да могат с другия автомобил да се разминат. Маневра бил предприел, но само за да успее да паркира.