Решение № 3589 от 04.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3589 гр. София, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20211100513741 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 20142882 от 21.06.2021 г., постановено по гр. дело № 50539/2020 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 85-ти състав, са отхвърлени предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу ответниците М. О. В. и Н. Й. Б., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК пасивно субективно и кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че ответниците дължат разделно – М. В. 1/4, а Н. В.а – ¾ от сумата от 1778,93 лв., представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2019 г. за аб. № 251179, ведно със законната лихва от 19.06.2020 г. да изплащане на вземането, от сумата от 269,61 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2017 г. до 10.06.2020 г., от съмата 36,37 лв., представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.03.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 19.06.2020 г. до изплащането на вземането и от сумата от 7,32 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 1.05.2017 г. до 10.06.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, по гр.д. № 25648/2020 г., по описа на СРС, 85-ти състав.

Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответниците сумата от по 300,00 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство и сумата от по 50,00 лв., представляваща разноски в заповедното производство.

1

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от „Топлофикация София” ЕАД, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон необоснованост на изводите.

Поддържа, че от представените по делото писмени доказателства е установено, че ответниците са съсобственици при твърдяните квоти на процесния недвижим имот, до който е доставял топлинна енергия. Сочи, че правото на собственост е безсрочно и ако са загубили собствеността, то в тежест на ответниците е било да установи този факт. Тъй като не са ангажирали такива доказателства моли съда да отмени решението и уважи предявените искове, като присъди и направените по делото разноски.

Въззиваемият ответници – М. О. В. и Н. Й. Б., чрез пълномощника си – адв. В.Д., с надлежно учредена представителна власт по делото, са подал писмен отговор, с който оспорват жалбата, поддържайки обоснованост на извода на първоинстанционния съд.

Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не е подал отговор на въззивната жалба, не изразява становище по същата и не се представлява в съдебно заседание.

По делото е подадена и частна жалба от адв. В.Д., срещу Определение от 10.08.2021 г., с което е оставена без уважение молбата му по реда на чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото Решение в частта за разноските. Сочи, че СРС неправилно не му е присъдил пълния размер на разноските в заповедното производство в размер на от по 300,00 лв., имайки предвид, че е осъществил процесуално прадставителство на ответниците по реда на чл. 38 ЗАд. Моли съда да отмени обжалваното определение и присъди пълния размер на адвокатското възнаграждение за безплатно оказана правна помощ.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за 2 домакинството си. Следователно, купувач (страна) по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.

Ето защо възникването на облигационно правоотношение за битови нужди, не е въз основа на индивидуално сключен договор, а възниква по силата на закона със собственика или вещния ползвател на топлоснабдения имот. В конкретния случай по делото е представен Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на на Наредбата за държавните имоти от 14.08.1089 г., от който се установява, че ответницита Н. Й. Б. заедно със съпруга си О.М. В. са придобили собствеността върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. *******. От представеното по делото Удостоверение за наследници, издадено от СО, р-н Красна поляна /лист 52 по делото на СРС/, се установява, че О.М. В. е починал на 24.09.2003 г. и е оставил за свои наследници по закон М. О. В. – син и Н. Й. Б. – съпруга, които в съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9, ал. 1 ЗН са станали съсобственици на процесния недвижим имот при квоти: ¼ за М. О. В. и ¾ за Н. Й. Б..

Противно на възприетото от СРС, правото на собственост е сред основните права на гражданите. Прогласено, гарантирано и защитено още в Конституцията на Република България – арг. чл. 17 от КРБ, чл. 18 от КРБ и чл. 19 от КРБ, поради което е основателно оплакването в жалбата, че ищецът е изпълнил в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК разпределената му като доказателствената тежест обстоятелството, че ответниците са съсобственици при твърдяните в исковата молба квоти. В тежест на ответниците е било да установят, че са се разпоредили в процесния недвижим имот преди процесния период, каквито доказателства по делото не са ангажирани. Следователно М. О. В. и Н. Й. Б. са пасивно материално легитимирани да отговарят по иска при посочените по-горе квоти.

По отношение установяване количеството топлинна енергия, която ищцовото дружество е доставяло до имота на ответниците, находящ се в гр. София, ж.к. *******, следва да се отбележи, че от кредитираното от настоящия състав на съда като обективно и компетентно дадено заключение на вещото лице по изслушаната и приета СТЕ, се установява, че реално доставената топлинна енергия за процесния период възлиза на 1781,85 лв., представляваща сбора между прогнозната продажна цена по издаваните ежемесечно от ищеца фактури и сумите за доплащане по изготвените изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон. Следва да се изясни, че изчисленията през процесния период са извършвани от трето на процесното материално правоотношение лице – „Т.С.“ ЕООД, като съгласно заключението на вещото лице по изслушаната СТЕ стойността на доставената топлинна енергия е изчислена въз основа на действащата към този момент нормативна база.

Посочено е още, че дружеството, извършващо дяловото разпределение на доставената до абонатите топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания.

3

Конкретната методология по отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в заключението на СТЕ, като съдът изцяло възприема фактическите изводи, до които е достигнала тази съдебна експертиза. От друга страна, вещото лице от допуснатата СТЕ е анализирало данните, обективирани в представените главни отчети за процесните периоди и общия топломер в АС, посочвайки че сумите са начислявани в съответствие с действащата нормативна уредба методология. Нещо повече, вещото лице от допуснатата СТЕ е анализирало данните, обективирани в представените главни отчети за процесните периоди, които са представени и по делото /лист 98, 99 и 100 по делото на СРС/ и от които се установява, че за отчетните периоди е бил осигуряван достъп за отчет на уредите, като главните отчети с положен подпис от ответника Н. Благоева, което удостоверява, че същите били предоставени. В този смисъл, ответнициът чрез полагане на своя подпис, е удостоверил, че обективираните в главните отчети данни отговарят на действителната стойност на доставената топлинна енергия, доколкото не е посочил че има забележки по отношение показанията на уредите за топлинно отчитане.

Ето защо настоящата съдебна инстанция приема за безспорно установено по делото, че стойността на реално доставената до процесния имот през релевантния период топлинна енергия е в размер на сумата 1781,85 лв., като с оглед диспозитивното начало в гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК и квотите от съсобствеността предявените главни искове са основателни за пълните им предявени размери – 444,73 лв. по отношение на М. В. и 1334,20 лв. по отношение на Н. Б..

Тъй като потребителите на топлинна енергия не са изпълнили точно в темпорално отношение своята насрещна парична престация, те са изпаднали в забава и дължат обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 31, ал. 1 от ОУ е уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно доставената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, то ответниците са в забава и дължат и мораторна лихва в претендирания размер, предвид заключението на изслушаната ССчЕ.

С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 от ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 г., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ се възлага отговорността за извършването на дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия, като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ е точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ 4 дялово разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал.

1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово разпределение.

По силата на чл.22 от Общите условия на ищеца дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл.61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на етажната собственост. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.