Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 307 от 15.05.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно търговско дело 747/2022
Вид
Решение № 307
Подписан
15.05.2023
В сила
30.01.2025
Състав
Бистра Николова, Милен Василев, Тодор Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 521, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 87, ал. 6 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 103, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 104, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 115, буква "ж" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 57, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 65, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 70, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 76, ал. 1, изр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8, ал. 1 · Закон за обезщетяване на собственици на одържавени имоти
  • чл. 8, ал. 6 · Закон за обезщетяване на собственици на одържавени имоти
  • чл. 8, ал. 6, т. 2 · Закон за обезщетяване на собственици на одържавени имоти
  • § 2, ал. 1 · Закон за приватизация и следприватизационен контрол, повторно
  • чл. 13, ал. 1 · Закон за сделките с компенсаторни инструменти
  • чл. 13б, ал. 1 · Закон за сделките с компенсаторни инструменти
  • чл. 25, ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. София, 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Красимира Г. Г. като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно търговско дело № 20221001000747 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

Образувано е по: въззивна жалба от 23.03.2022 г. на ищеца „Завод за асинхронни електродвигатели“ АД и въззивна жалба от 28.03.2022 г. на ответника Република България, представляван от министъра на финансите, срещу решението от 28.02.2022 г. , поправено с решение от 21.04.2022 г., по т. д. № 961/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-5 състав, с което: 1) ответникът е осъден да заплати на ищеца на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД сумата 241 394,75 щатски долара, представляваща надвнесени лихви по договор от 4.10.1999 г. за уреждане на задълженията към държавата, произтичащи от необслужвани кредити към търговски банки, договорени до 31.12.1990 г., сключен между Министерство на финансите, Министерство на промишлеността и „Елпром – ЗЕД“ АД, за уреждане отношенията по погасяване задълженията към държавата по договор № 35/30.05.1988 г. за валутен кредит в несоциалистическа валута, сключен между Търговска банка „Транспортна техника“ /преименувана на ТБ „Балканбанк“ АД/ и „Елпром – ЗЕД“ АД, заедно със законната лихва от 12.10.2015 г. до окончателното изплащане; 2) искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 241 394,75 щатски долара до пълния предявен размер от 377 962,40 щатски долара; 3) ответникът е осъден да заплати на ищеца на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 33 228,79 лв. – съдебни разноски; 4) ищецът е осъден да заплати на ответника на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 464,40 лв. – съдебни разноски; частна жалба от 5.07.2022 г. на ищеца „Завод за асинхронни електродвигатели“ АД и частна 1 жалба от 14.07.2022 г. на ответника Република България, представляван от министъра на финансите, срещу определението от 15.06.2022 г. по т. д. № 961/2020 г. на Софийския градски съд, VІ-5 състав, с което е изменено решението от 28.02.2022 г. в частта за разноските, като присъдените на ищеца разноски са увеличени на 38 668,79 лв.

Жалбоподателят – ищец „Завод за асинхронни електродвигатели“ АД обжалва решението в частта, с която искът е отхвърлен. Твърди се, че неправилно и необосновано СГС е приел, че от установеното вземане за надвнесени лихви трябва да се приспадне сумата 113 161,64 щ.д., която НАП е прихванал за начислени лихви и главница с падеж 15.12.2014 г. Сочи се, че такива задължения ищецът не е имал, тъй като целият дълг, включващ главница и лихви, е бил надлежно погасен на 15.01.2014 г., поради което след тази дата ищецът не дължал никакви суми по процесния договор. Твърди се, че не е съобразено изявлението на процесуалния представител на третото лице помагач НАП в съдебното заседание на 16.09.2021 г., че това било сторено на база първоначалния погасителен план, който не бил актуализиран след извършеното предсрочно погасяване. По тази причина нямало основание за прихващане със сумата 113 161,64 щ.д., тъй като такава не се дължала. Твърди се, че не било съобразено заключението на повторната експертиза, която установила сериозни разминавания между счетоводството на ищеца и предоставените от НАП справки, които били дописвани на ръка според разясненията на вещото лице от съдебното заседание на 20.01.2022 г. Поради ненадлежно воденото осчетоводяване от НАП на процесния дълг следвало да се кредитират счетоводните записвания на ищеца, които съответствали на уговореното в процесния договор от 4.10.1999 г. Твърди се, че СГС е допуснал пропуск при събирането на доказателства относно наличието или липсата на основание за извършените прихващания със сумата 113 161,63 щ.д., направени без знанието и съгласието на ищеца. Поради това е поискано допускане на счетоводна експертиза с формулирани задачи. Претендира разноски.

Жалбоподателят – ответник Република България, чрез министъра на финансите, обжалва решението в осъдителната част. Твърди, че решението било недопустимо, тъй като претенцията по исковата молба била за присъждане на левова равностойност на 377 962,40 щатски долара, а съдът присъдил сума в щатски долари. До недопустимост, а евентуално до неправилност, водело и това, че ищецът никога не е погасявал задълженията си за лихви по договора в пари, а в компенсаторни инструменти, поради което не можел да претендира на осн. чл. 55, ал. 1 ЗЗД сума в щатски долари.

Твърди се, че вътрешнопротиворечиво съдът е приел, че следвало да се върне сума в размер на цената на компенсаторните инструменти, но същевременно е присъдил номиналната стойност на погасения дълг. Сочи се, че по делото никога не била поставяна задача към съдебна експертиза за изчисляване на пазарната цена на процесните компенсаторни записи. Твърди се, че присъждане на номиналната им стойност било неправилно и водело до неоснователно обогатяване на ищеца, тъй като парична сума в този размер ищецът реално не е престирал на НАП. Поддържа се, че било ноторно, че пазарната стойност на компенсаторните записи била на значително по-ниска цена.

Твърди се, че неправилно е отхвърлено възражението за прихващане с вземания за съдебни разноски в размер на 65 284,35 лв., като необосновано съдът приел, че те са недоказани. Твърди се и, че неправилно е отхвърлено възражението за погасяване по давност на претендираното вземане, тъй като настоящият иск срещу държавата се явявал нов иск, а не идентичен с първоначалния иск срещу Министерство на финансите, производството по който било приключило. Претендира разноски.

В частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК ищецът твърди, че СГС неправилно не 2 присъдил претендираните разноски за адвокат, които били в общ размер на 31 000 лв. Сочи се, че нямало основание за редуциране, тъй като делото било с фактическа и правна сложност.

В частната жалба срещу определението по чл. 248 ГПК ответникът твърди, че неправилно съдът е увеличил присъдените на ищеца разноски, за което нямало основание.

Всяка от страните оспорва жалбите на другата страна.

Въззиваемата Национална агенция по приходите – трето лице помагач на ответника – заявява становище за неоснователност на жалбата на ищеца и за основателност на жалбата на ответника.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията срещу тях, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Завод за асинхронни електродвигатели“ АД с искова молба от 12.10.2015 г., изменена с молба от 12.12.2016 г. и уточнена с молба от 6.07.2020 г., с която срещу Република България, представлявана от министъра на финансите, е предявен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 377 962,40 щатски долара, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащането.

В исковата молба се твърди, че с договор от 4.10.1999 г., сключен между ищеца, Министерството на финансите и Министерството на промишлеността, било преоформено по реда на ЗУНК задължението на ищеца към ТБ „Балканбанк“ АД по договор за кредит № 35/30.05.1988 г. Преоформеният дълг възлизал на 23 912 лв. и 1 259 438 щатски долара, който ищецът следвало да заплаща към държавата съгласно погасителен план, заедно със съответната възнаградителна лихва, а при забава се дължали наказателни лихви, които се начислявали по реда на ЗЛДТДПДВ спрямо годишните размери по чл. 2, ал. 2 от същия договор. Твърди се, че ищецът извършвал множество плащания по този договор /подробно описани/, като съобразно закона лихвите били плащани с компенсаторни записи, а главниците с държавни ценни книжа. По този договор спрямо ищеца били издадени редица актове за установяване на частни държавни вземания /подробно описани/, по повод на които били водени и множество съдебни дела, в които ищецът оспорвал начислените от държавата суми. С влезли в сила съдебни решения, постановени в периода 2006 – 2014 г., било установено, че е погрешен приложеният от държавата в АУЧДВ механизъм за изчисляване на дължимите наказателни лихви в левова равностойност по курса към деня на плащането и при прилагане на законната лихва за задължения в лева, вместо прилагането на законната лихва за задължения във валута. В резултат на това от м. 10.2010 г. до 15.01.2014 г., когато дългът по договора бил изцяло погасен, ищецът извършил недължими плащания за лихви в размер на общо 377 962,40 щатски долара, като претендира тяхната левова равностойност.

В отговора на исковата молба от 26.10.2020 г., депозиран при повторното първоинстанционно производство, ответникът Република България е заявил възражение за погасяване по давност на претендираното от ищеца вземане по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, както и евентуално възражение за прихващане с насрещно вземане в размер на 65 284,35 лв., представляващо присъдените на държавата съдебни разноски по водените с ищеца дела.

Не е спорно, а и от съдържанието на партидата на ищеца в електронния Търговски регистър се установява, че държавното предприятие „Завод за асинхронни електродвигатели“ – гр. Пловдив е било включено по реда на Указ № 56/1989 г. към държавна фирма „Елпром“ – София, а впоследствие отделено в дъщерна фирма „Елпром – Завод за електродвигатели“ – Пловдив с 3 решение от 16.07.1990 г. по ф.д. № 3307/1990 г. на Окръжен съд – гр. Пловдив. Впоследствие с решение от 30.10.1991 г. по ф.д. № 10520/1991 г. на Окръжен съд – гр. Пловдив е вписано „Елпром – ЗЕД“ ЕООД със седалище в гр. Пловдив, като дружеството поема всички активи и пасиви на дъщерна фирма „Елпром – Завод за електродвигатели“ – Пловдив, поделение към ДФ „Елпром“ – София, по баланса към 31.03.1991 г., което поделение се прекратява. С решение от 7.12.1995 г. по ф.д. № 7251/1995 г. на ОС – гр. Пловдив е вписано преобразуване на „Елпром – ЗЕД“ ЕООД в „Елпром – ЗЕД“ ЕАД, което с решение от 1.08.1997 г. по ф.д. № 3277/1997 г. на ОС – Пловдив е преименовано на „Елпром – ЗЕД“ АД. С решение от 13.09.2000 г. по същото ф.д. е вписана промяна на наименованието на дружеството на „Завод за асинхронни електродвигатели“ АД . С това наименование дружеството е пререгистрирано по реда на ЗТР на 10.04.2008 г. с ЕИК – 115007029 и съществува понастоящем.

По делото е представен договор за кредит в несоциалистическа валута № 35/30.05.1988 г., с който Търговска банка „Транспортна техника“ /впоследствие преобразувана в ТБ „Балканбанк“ АД/ се е задължила на предостави на Завод за асинхронни електродвигатели – гр. Пловдив валутен кредит за доставка на технологично оборудване, необходимо за производството на микродвигатели за изчислителна техника, както следва: 1) контролно-измервателна и стендова апаратура за контрол и типови изпитания на стойност 27 000 000 японски йени /или друга конвертируема валута/; 2) бобинажни машини за стъпкови двигатели хибриден тип „Одавара“ на стойност 58 000 000 японски йени; 3) шлайф кръгъл „Щудер“ от Швейцария на стойност 420 000 швейцарски франка; 4) струг „Шпинер“ от ФРГ на стойност 300 000 германски марки; 5) закрепителен автомат за обезмасляване на метали на стойност 2 000 000 австрийски шилинга.

Според т. 2 от договора, крайният срок за ползване на кредита е 30.03.1989 г., а в т. 7.1 е установен падежа и размера на погасителните вноски за главницата – три вноски с падежи 30.05.1990 г., 30.11.1990 г. и 30.08.1991 г. Уговорено е, че възнаградителната лихва се определя съобразно условията на международните кредитни пазари, като ще се начислява на тримесечие, а ще се плаща на шестмесечие /т. 8.1/. Предвидено е и, че годишно се дължи и допълнителна лихва от 0,75 % /т. 8.3/, а за просрочени плащания се дължи лихва за забава в размер на 2 пункта над определения лихвен процент за просрочие до 3 месеца и 4 пункта – за просрочие над 3 месеца. За обезпечаване на кредита е предвидено учредяване от кредитополучателя на залог в полза на банката върху машини и съоръжения на стойност 1 100 000 валутни лв., както и поемането на солидарна отговорност на гаранта СО „Елпром“ – София.