Решение № 1167 от 09.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1167 гр. Пловдив, 09.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г. Р. Гетов при участието на секретаря Венцислава Г. Дишлянова като разгледа докладваното от Г. Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330200149 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от Р. Г. Р., ЕГН: **********, с адрес: **, чрез адв.

Т. И. срещу Наказателно постановление № 24-1030-006379/07.08.2024 г., издадено от Р.К.П. – Началник група в ОДМВР - Пловдив, сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на основание чл. 179, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста) лева за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за необоснованост на атакуваното наказателно постановление (НП).

Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, приета за установена от административнонаказващия орган (АНО), като твърди да не е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на светофара, както и поведението му да не е причина за настъпилото пътнотранспортно произшествие (ПТП). Поддържа неговият автомобил да е странично ударен от другия участник в ПТП.

Претендира да са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото му на защита. Счита правната квалификация на нарушението за непълна поради непосочване на конкретното предложение от разпоредбата при наличните няколко регламентирани хипотези. Фактическото описание също намира за непълно и неясно. Твърди порок да е допуснат и поради съставянето на акта в присъствието само на един свидетел, който не е очевидец, когато е имало известно лице, присъствало при извършване на деянието. Моли наказателното постановление да бъде отменено. В съдебно 1 заседание жалбоподателят се представлява от адв. Т. И., който поддържа жалбата. Претендира разноски.

Въззиваемата страна в съпроводително писмо с вх. № 2621/09.01.2025 г. взема становище производството по издаване на наказателното постановление да е протекло законосъобразно и да не са допуснати съществени процесуални нарушения, фактическата обстановка намира за правилно установена, а извършването на нарушението от страна на жалбоподателя и вината му счита за категорично доказани. Поддържа произшествието да е настъпило на кръстовище, регулирано от светофарна уредба, която да е работила в нормален режим, а жалбоподателят да не се е съобразил със светлинните знаци на светофара и с автомобила си да е ударил друго превозно средство, което да е преминавало правомерно. Моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се явява и не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от Р. Г. Р., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 02.12.2024 г., установено от разписката за връчване на препис, а жалбата е подадена на 16.12.2024 г., поради което 14-дневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

На 14.07.2024 г. около 13:05 часа в гр. Пловдив жалбоподателят Р. Г. Р. управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № **, като се придвижвал по ул. „Г. Кондолов“ и достигнал до кръстовището, образувано от пресичането на пътя с ул. „Димитър Талев“. Движението в кръстовището било регулирано от пътен светофар. По същото време, но по ул. „Димитър Талев“ се придвижвал лек автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № **, управляван от свидетеля Т. Б. С.. Автомобилът, управляван от жалбоподателя Р., пръв навлязъл в кръстовището на неустановен по делото сигнал на светофара. Той достигнал до средата на кръстовището и там в лявата му странична част челно се ударил лекият автомобил „Нисан Кашкай“ с рег. № **, управляван от свид.

С.. В резултат от удара настъпили материални щети по двете превозни средства. Водачите излезли от автомобилите, но между тях нямало съгласие за обстоятелствата, при които е настъпило произшествието, тъй като и двамата твърдели да са навлезли в кръстовището на разрешен /зелен/ сигнал.

Жалбоподателят Р. сигнализирал за инцидента на ЕЕН: 112.

На място по подадения сигнал бил изпратен автопатрул в състав свидетелите М. В. А. и Г. В. М. – младши автоконтрольори в сектор „Пътна 2 полиция“ при ОДМВР - Пловдив. Двамата разговаряли с водачите и опитали да изземат запис от охранителните камери на търговски обект, находящ се до процесното кръстовище. Такъв запис не бил приобщен към материали по преписката, водена в сектор „Пътна полиция“ – Пловдив. Свидетелите А. и М. преценили, че виновен за произшествието бил жалбоподателят Р., тъй като да бил навлязъл на червен сигнал на светофара.

На място свид. А. съставил Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 1353094 от 14.07.2024 г. срещу жалбоподателя Р., в негово присъствие и в присъствието на свид. М.. Препис от акта бил връчен срещу разписка на жалбоподателя, който имал възражения, но те не били вписани в съставения АУАН. За настъпилото произшествие свидетелят М. попълнил протокол за ПТП с бл. № 1 863732, в който били описани участниците и щетите по превозните средства.

Въз основа на съставения АУАН и на останалите материали по административнонаказателната преписка било издадено обжалваното в настоящото производство наказателно постановление.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на писмените доказателства по делото.

Показанията на свидетелите М. В. А. и Г. В. М. не допринасят съществено за разкриване на обективната истина. Двамата потвърждават авторството на подписите си в оригинала на АУАН, като се доказва те да са полицейските служители, посетили местопроизшествието. Свидетелят М. изначално заявява липса на спомен за случая, включително не е сигурен дали е бил очевидец или е посетил мястото след настъпване на инцидента. По делото се доказва да е приложима втората хипотеза, като всички останали разпитани лица са категорични, че полицейските служители не са присъствали при настъпване на произшествието. Поради това по делото възниква необходимост за разкриване на начина, по който свидетелите А. и М. са установили обстоятелствата, описани в АУАН, включително за основния спорен момент от фактическа страна – за светлинните сигнали на светофара за всеки от двамата участвали в ПТП водачи към момента на навлизането им в кръстовището.

Съдът намира, че показанията на полицейските служители не позволяват да се изяснят тези спорни обстоятелства. От тях по никакъв начин не става ясно защо са приели жалбоподателят Р. да е навлязъл на червен сигнал на светофара. Както беше изяснено, свидетелите А. и М. нямат преки възприятия за светлинните сигнали на светофара по време на произшествието. Те обаче не съобщават и никакви други обстоятелства, било то с характер на производни или на косвени доказателства, които да подкрепят описаното в АУАН. Вместо това в показанията са използвани общи формулировки за това, че фактическата обстановка е установена въз основа на: „как са се ударили автомобилите, от щетите, от самото съприкосновение“, но след това свид.

3

А. сам обобщава, че не може да опише как е настъпил ударът. От показанията на полицейските служители се доказва още, че при отработването на случая те не са установили други очевидци освен двамата водачи, не са приобщили видеозапис от произшествието или не са го съхранили предвид твърденията на жалбоподателя, че е изгледал записа от телефона на актосъстсвителя, не е извършен оглед и не са фиксирани никакви други следи. Така единствените обстоятелства, които служителите от автопатрула могат да са ползвали за установяване на случилото се, са разказите на двамата водачи, както и щетите по автомобилите.

Все пак от показанията на свид. А. се доказва, че движението през процесното кръстовище се е регулирало чрез работещ светофар, както и че е нямало поставено устройство, сигнализиращо оставащото време до смяната на светлинния сигнал. Свидетелят А. изяснява и че действително е имало охранителни камери на търговски обект в съседство до местопроизшествието, както твърди и жалбоподателят в обясненията си, но този запис да не е иззет, тъй като на него да не се е виждало случващото се на пътното платно.

По делото са разпитани и двамата водачи, участвали в произшествието – свид. С. и жалбоподателят Р., който дава обяснения. В разказите на двамата се откроява едно съществено противоречие, което прави твърденията им за причините за настъпилото произшествие взаимно несъвместими. Това несъответствие се отнася до вида на светлинния сигнал на светофара за всеки от двамата водачи към момента на навлизането им в кръстовището. И жалбоподателят, и свид. С. твърдят сигналът за тях да е бил зелен, макар да са се движили по пресичащи се улици. Извън това противоречие обаче в твърденията на двамата е налице пълно съответствие досежно механизма на настъпване на произшествието; щетите по превозните средства; начина, по който е регулирано преминаването през кръстовището; мястото върху платното за движение, където е настъпил ударът; посоката на движение на двете превозни средства, както и действията на полицейските служители след пристигането им на мястото на деянието. В тази връзка установява се, че основателни са доводите по жалбата относно механизма на настъпване на произшествието, като управляваният от жалбоподателя автомобил е ударен странично от предницата на управляваното от свид. С. МПС. В показанията си последният свидетел изяснява:

„Моят автомобил се удари в този на другия участник…. Моят автомобил удари другата кола с предницата си. Другото МПС беше ударено в страничната част, откъм шофьорската страна.“.

Както се посочи, в обясненията си жалбоподателят също разказва идентичен механизъм. Предвид съвпадението в твърденията на участниците в произшествието, които са и единствените установени по делото очевидци, съдът възприема с доверие тази част от разказите на двамата за случилото се.

Това на свой ред налага извод, че схемата на ПТП в констативния протокол съответства на обективно случилото се. Все в тази връзка предвид местоположението на двете превозни средства в момента на удара, то 4 установява се, че автомобилът, управляван от жалбоподателя Р., е навлязъл пръв в кръстовището. При тези факти оборени се явяват показанията на свид.

С. в частта им, в която твърди: „Когато навлизах в кръстовището, нямаше движение. Нямаше автомобили… Аз вече бях навлязъл в кръстовището и от мое дясно се появи другият автомобил.“. Липсват основания да се приеме недобросъвестност у свид. С., доколкото в разпита си той правдиво изяснява обстоятелствата относно механизма на удара, които позволяват да се направи извод за поредността на навлизане на автомобилите в кръстовището. Съдът приема, че констатираната недостоверност следва да се обясни с обстоятелството, че както сам свид. С. споделя, случката е настъпила бързо и внезапно, което съчетано с изминалото време до датата на разпита му е повлияло върху пълнотата и достоверността на спомените му.

По основното противоречие между обясненията на жалбоподателя и показанията на свид. С. съдът намира, че събраните и проверени по делото доказателства не позволяват преодоляването на този спорен въпрос по сигурен и категоричен начин. Както беше изяснено, липсват събрани други доказателства, които да отричат като недостоверна или невъзможна тезата на някой от двамата разпитани участника в ПТП. Нито актосъставителят, нито свидетелят по АУАН успяха да обяснят конкретни причини и съображения, по които са дали вяра на твърденията на свид. С. и са отрекли достоверност на съобщеното от жалбоподателя. Напълно неясно остава и защо след като и двамата участника в произшествието съобщават да е имало запис, който полицейските служители да са гледали на местопроизшествието, то служителите на „Пътна полиция“ отричат пред съда да са гледали запис, а такъв доказано не е приобщаван и по преписката. Ако такъв запис е ползван за установяване на деянието и неговите обстоятелства, то правото на защита на жалбоподателя включва възможност да се запознае със записа, а не да е обвързан да приеме за доказани определени факти, вменени в негова тежест, за които реално няма събрани никакви доказателства.