Решение № 19037 от 12.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19037 гр. София, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Б В при участието на секретаря С В като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20261110103233 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът В. С. В. е предявил срещу ответницата С. П. Д. осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, с който се иска осъждането й да му заплати сума в размер на 2 000 е в р о , представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, вследствие от набедяване за извършено престъпление с правна квалификация чл. 170, ал. 1 НК чрез подаване на сигнал до Софийска районна прокуратура, в резултат на което е образувана пр.пр. № ,../2025 г., ведно със законната лихва от 06.02.2026 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че ответницата му е племенница и дъщеря на неговата сестра /Т. В.а/.

Сочи, че през 1992 г. сестра му е придобила чрез дарение от родителите им недвижим имот, представляващ апартамент в гр. София, ж.к. „ЛЛ“, ул. „.., вх. .. с уговорка тя да се грижи за тях, когато остареят. Ищецът заявява, че не е имал нищо против така направените уговорки, с оглед на което на 24.09.1992 г. била изповядана сделка, обективирана в нотариален акт за дарение, с който договор дарителите прехвърлили собствеността върху апартамента и запазили в своя полза пожизнено и безвъзмездно право на ползване. В исковата молба се твърди, че 2-3 години след прехвърлянето на апартамента сестра му Т. В.а започнала да се държи зле с родителите им, не се грижела за тях, не ги допускала до всички стаи в апартамента, ограничила ги да живеят в стая от 10 кв.м., а баща им бил принуден да постави шкаф до стълбището, в който със съпругата си /майка на ищеца и сестра му Т. В.а/ да поставят продуктите си. Допълва, че В.а не помагала с нищо на родителите си, както била обещала преди придобиване на апартамента, не им пазарувала храна, не им осигурявала необходимите лекарства, а всичко това те правели сами. С времето дарителите започнали да страдат от редица заболявания, които породили необходимост от осигуряване на постоянна грижа, която ищцата също отказвала. Въз основа на тези обстоятелства ищецът посочва, че се наложило през 2016 г. да започне да изпраща продукти на родителите си, тъй като живеел постоянно в Б., Г., както и да им осигурява необходимите дрехи, лекарства, пари и всичко необходимо. Заявява, че се е прибирал от чужбина за да ги заведе на лекар, на физиотерапевт или санаториум, тъй като сестра му категорично отказвала да стори това. След смъртта на баща му през 2020 г., ищецът заявява, че майка му е имала нужда от издръжка, която 1 поискала от сестра му Т. В.а, но последната отказала да я даде с доводи, че майка й няма нужда от належаща издръжка. Ищецът посочва, че е настанил майка си в неговия дом в Б., Г., от който момент постоянно полагал необходимите грижи за нея, а дарителката предявила иск за разваляне на направеното дарение на процесния апартамент, с оглед отказаната й издръжка, от която имала нужда. За съжаление, установила, че имотът вече бил прехвърлен от В.а на нейните деца – ответницата С. П. Д. и нейния брат М П В.. Твърди, че от завеждане на делото В.а преустановила заплащане на консумативите и данъците, дължими за имота, което накарало ползвателката да се опита да го отдаде под наем, за да покрива тези разходи.

Излага, че с оглед на притежаваното от майка му право на ползване на ½ ид.ч. от апартамента, му било съставено от нея пълномощно, с което притежавал представителна власт да извършва всякакви фактически и правни действия от името и за сметка на ползвателката за защита на нейните права и интереси. В изпълнение на желанието на майка му да й вземе шевната машина, която се намирала в апартамента, ищецът посетил последния, за който имал ключ от майка си, и взел същата за да й я занесе. Заявява, че ответницата умишлено е подала неверен сигнал за извършено престъпление по чл. 170, ал. 1 НК, тъй като е била наясно, че ищецът е работил като полицай в Девето районно управление на МВР и е целяла да го злепостави пред бившите му колеги, както и да навреди на репутацията и името му. Намира за неверни твърденията на ответницата, че ищецът е влязъл в апартамента като е употребил за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт и специални технически средства, знаейки, че е притежавал ключ от баба й и е имал право да влиза с нейно разрешение. Посочва, че са неверни и твърденията, че е откраднал шевната машина, тъй като ответницата е била наясно, че тази машина е на баба й, която била трудно подвижна и не можела сама да посети апартамента, за да си я вземе. С оглед на всички изложени обстоятелства, ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди поради подадения сигнал, в който се съдържали неверните клеветнически твърдения, като е изпитал силно притеснение поради това, че е изложен и компрометиран пред бившите си колеги, както и че е възможно срещу него да бъде извършено разследване като срещу престъпник. Сочи, че преживеният стрес е рефлектирал както на физическото, така и на психическото му състояние, от което се възстановявал няколко месеца, преживял емоционален дискомфорт, унижение, притеснение, възмущение и шок, накърняване на честта, достойнството и доброто му име, злепоставяне пред бившите му колеги. С тези доводи моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на всички елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане: 1/ деяние, представляващо съзнателно подаване на неверен сигнал до компетентен да повдигне наказателно преследване държавен орган, с който се твърди извършено престъпление по чл. 170, ал. 1 НК, 2/ твърдените претърпени от ищеца неимуществени вреди – силен психически стрес, рефлектирал и на физическото му състояние /изострена екзема/, поради изпитано чувство на унижение, неудобство пред бивши колеги и притеснение, 3/ причинна връзка между противоправното и виновно поведение на ответницата и настъпилите неимуществени вреди, и вина, която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното.

От фактическа страна

Прието е постановление от 21.08.2026 г. за отказ да се образува досъдебно производство на прокурор при СРП по преписка рег. номер .../2025 г. по описа на .. пр.пр.

,../2025 г. по описа на СРП на основание чл. 213, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК поради липса на достатъчно данни за извършено престъпление. В постановлението е посочено, че преписката е била образувана по постъпил сигнал от С. П. Д. за извършено престъпление от чичо й – В.

С. В., по чл. 170 НК. В хода на проверката са били снети сведения от няколко лица, от които 2 е станало ясно, че страните са роднини, между които има влошени отношения и имуществени спорове, като с постановлението е било прието, че В. В. действително е влязъл в процесния апартамент по молба на своята майка Д Б В.а, която го е помолила и да вземе оттам собствената й шевна машина.

От изисканата в цялост преписка се установява, че тя е образувана по сигнал с вх. номер ,../16.04.2025 г., подаден до Софийска районна прокуратура от С. Д.. В сигнала е посочено, че С. Д. и брат й М В. са собственици на апартамент №.. находящ се в гр. София, жк „ЛЛ“, бл. .., вх. .., върху който има запазено право на ползване баба им Д В.а, която след смъртта на дядо им С М напуснала апартамента и заминала да живее в Г. при сина си В. В., като под негово давление прекратила личните си отношения със семейството. Посочено е, че имотът не се обитава и в него с цел осигуряване на сигурността са монтирани охранителни камери. На 22.03.2025 г. при преглед на записите от камерите майката на С. - Т. В.а, и брат й М В. забелязали, че вътре в апартамента са влезли три лица, които спокойно обикаляли и обсъждали планове да монтират врата в апартамента и да го разделят на две. Едното лице бил ищецът В. В., а другите две – непознати мъж и жена. В сигнала е посочено, че не е било давано съгласие ищецът или трети лица да влизат в апартамента в отсъствие на собствениците, не са им предоставяли ключове, нито са давали съгласие за извършването на ремонтни работи в апартамента, като според ответницата с действията си трите лица са нарушили неприкосновеността на жилището, поради което моли да бъдат извършени съответните действия по установяване на фактическата обстановка и в случай че се установи законен повод за образуване на досъдебно производство, да се образува такова.

Приет е и нотариален акт № №.. от 24.09.1992 г., с който С В М и Д Б В.а са дарили на дъщеря си Т. С.а В.а апартамент №.. находящ се в гр. София, ул. .., бл. .. вх. А, като са си запазили заедно и поотделно правото на ползване върху имота. С нотариален акт №./.. от 03.07.2019 г. Т. С.а В. е дарила на ответницата и нейна дъщеря С. П. Д. и на своя син М П В. по ½ идеална част от описания апартамент.

Съгласно приложеното на л. 15 по делото общо пълномощно Д Б В.а е упълномощила ищеца и неин син В. С. В. да извършва всякакви правни и фактически действия от нейно име.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля П Г Ц приятел на ищеца от детските години, като двамата продължават да контактуват и понастоящем като се чуват по телефона около 2-3 пъти в седмицата. Свидетелят разказа, че през пролетта на 2025 г. ищецът в телефонен разговор му споделил, че срещу него е била подадена жалба в прокуратурата от децата на сестра му за неправомерно влизане в апартамента в кв. „ЛЛ“, като майка му го е била помолила да отиде там и да вземе шевна машина, като му е дала и ключове. Съгласно свидетелските показания ищецът взел майка си да я гледа при себе си в Г. през 2025 г., защото тя била в много лошо здравословно състояние и нямало кой да се грижи за нея в България. Ищецът бил много притеснен заради жалбата, получил и обрив по лицето, треперел му гласът. Споделил, че е вдигнал кръвно и се наложило да взема лекарства за кръвно и успокоителни. Преди да се пенсионира, ищецът работел в системата на МВР. За жалбата разбрал от кварталния, който му се обадил. Впоследствие свидетелят и ищеца се видели и наживо в България. Ръцете на ищеца треперели и си личало, че е неразположен.

От правна страна

След съвкупна преценка на така събраните доказателства съдът намира, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на предявения иск, поради което същият се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Установи се, че ответницата е подала сигнал до Софийска районна прокуратура, по който е била извършена проверка и е било отказано образуването на досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление, но съдът намира, че не се установи наличието на противоправно поведение от страна на ответницата, в причинна връзка с което на ищеца да са били причинени твърдените имуществени вреди.

Съгласно чл. 45 от Конституцията на Република България всеки гражданин има право 3 да подаде жалба до съответния държавен орган, когато счита, че са нарушени правата му. С подаването на жалба се упражнява това основно конституционно право, като самото подаване на жалба не представлява противоправно поведение, дори и в случаите, в които жалбата е била неоснователна съгласно влязъл в сила акт на органа, какъвто именно е настоящият случай. Неоснователността на жалбата сама по себе си не означава, че поведението на жалбоподателя е било противоправно. Противоправност би била налице единствено в случаите, в които правото на жалба е било упражнено при условията на злоупотреба с право чрез съзнателно излагане на неверни твърдения в сигнала, каквото в случая съдът намира, че не е налице. От съдържанието на сигнала се установява, че ответницата го е подала, след като нейни роднини са видели чичо й, който не е собственик, вещен ползвател или наемател, и други две непознати лица в притежавания от нея апартамент да водят разговор за извършване преустройство на имота, като именно в качеството си на собственик и предвид насложили се във времето влошени роднински отношения, е навела твърдения за вероятно нарушаване неприкосновеността на жилището.