Определение № 873 от 09.11.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 873 гр. Ловеч, 09.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500497 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на във вр. с чл. 274 и сл. ГПК, във вр. с чл.248 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба с вх. № 8776/21.09.2023 г. на РС Ловеч, депозирана от адв.В. Н. от АК – Ловеч, в качеството му на пълномощник на „В и К“ АД - Ловеч, ЕИК *********, представлявано от Д.

С., срещу определение № 760/30.08.2023 г. по гр.д. № 451/2023 г. на РС Ловеч, с което е отхвърлена като недопустима молбата му с правно основание чл. 248 от ГПК, да бъде изменено решение № 291/05.07.2023 г. в частта за присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на адв.И. К., като отхвърли искането за присъждане на възнаграждение за осъществена по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна правна помощ, като в случай, че не уважи това искане, съдът да намали размера на присъденото възнаграждение от 1960.00 лв. на 780.00 лв.

Счита, че същото е незаконосъобразно и необосновано. Оспорва извода на районния съд, че направеното искане е недопустимо, тъй като не са представили по делото списък с разноски. Изтъква, че в случая „ВиК" АД няма искане за присъждане на разноски, респ. представяне на списък, тъй като подадената молба касае разноските на ищеца и това не лишава страната от право по реда на чл.248 от ГПК да обжалва съдебния акт в частта за 1 присъдените на другата страна разноски. В този смисъл цитира и съдебна практика /Определение № 262/19.04.2022 г. по в.ч.гр.д. № 20224300500129 на ОС - Ловеч и Определение № 225/06.06.2012 г. по ч.гр. д. № 197/2012 г. на ВКС/.

По същество излага възражения, че в решението си ЛРС е присъдил на адв. К. сумата от 1960.00 лв., представляващо възнаграждение за осъществена по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна правна помощ, изчислена като сбор от 780 лв. поотделно за всеки от двата първи иска и 400 лв. за третия предявен иск. Твърди, че по делото не са представени доказателства, че лицето е материално затруднено, тъй като същото е получавало за периода обезщетение като безработен. На следващо място посочва, че не е спазена императивната норма на чл.78, ал.1 от ГПК, според която разноски в производството се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В случая третият предявен иск е уважен за сумата от 864.00 лв., като е отхвърлен до пълния претендиран размер от 2529.16 лв. В представения списък с разноски на ищеца не са посочени никакви конкретни суми, а само правните основания на искането. Счита, че дори да е имало основание за присъждане на възнаграждение за осъществена по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна правна помощ, то е следвало да се присъди обща сума от 780 лв. съгласно действащата редакция на чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като към момента на сключването на договора минималната работна заплата е в размер на 780 лева. Позовава се на т.16 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК и твърди, че разпоредбата на чл. 7, ал.1, т.1 се явява специална спрямо другите хипотези в чл. 7, ал. 1, т. 2 - 4 и чл. 7, ал.2 от същата наредба.

Моли съда да отмени Определение № 760 от 30.08.2023г. на Ловешки районен съд по гр.дело № 451/2023 г., както и да измените Решение 291/05.07.2023 г. на Ловешки районен съд по гр.дело № 451/2023 г. в частта му за присъдените разноски, като отхвърли искането за присъждане на възнаграждение за осъществена по реда на чл.38,ал.1,т.2 от ЗА безплатна правна помощ, а ако не уважи това искане, да намали присъденото възнаграждение от 1960.00 лв. на 780.00 лв.

Ответната страна по жалбата адв.И. К., като пълномощник на Б. Е. Г., е 2 депозирала отговор в едноседмичния срок от получаването й. В него изразява становище, че същата е неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

Във връзка с наведените от жалбоподателя доводи посочва, че не е необходимо страната предварително да установява и да доказва съответното основание за предоставяне на безплатна правна помощ. Счита, че правилно районният съд е определил възнаграждение за всеки един от исковете, като цитира разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004 г.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с направените в частната жалба възражения и доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване на съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество основателна, поради следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Б. Е. Г., чрез адв. И. К. от АК – Ловеч срещу „В и К“ АД – гр.Ловеч, ЕИК *********, представлявано от Д. С. по предявени три обективно съединени иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т. 2 и т.3 от КТ с искане да бъде признато уволнението за незаконно и за неговата отмяна, за възстановяването му на работа на длъжността, която е заемал във „В и К“ АД – гр.Ловеч преди уволнението и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение.

С решение № 291/05.07.2023 г., постановено по гр.д. № 451/2023 г., Ловешкият районен съд е отменил като незаконосъобразна заповед № 10 от 23.03.2023 год. на Изпълнителния директор на „ВиК“АД-гр.Ловеч, с която на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ, е прекратено трудовото правоотношение на Б. Е. Г., възстановил същия на длъжността

“Отчетник изм.уреди/водопроводчик“ във „ВиК“АД-гр.Ловеч, считано от датата на явяване да заеме длъжността, но не по-късно от 14 дни от получаване на съобщението за възстановяване и осъдил „ВиК“АД, ЕИК: *********, представлявано от Изпълнителния директор Д. К. С. да заплати на Б. Е. Г. сумата 864.00 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 29.03.2023 год. до окончателното й изплащане, а за разликата до пълния претендиран размер на сумата от 3

2 529.16 лева го отхвърлил като неоснователен и недоказан.

Със същото решение ЛРС осъдил „ВиК“АД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Изпълнителния директор Д. К. С. да заплати на адв.И. К. от АК-гр.Ловеч сумата в размер общо на 1 960.00 лв. за осъщественото от нея процесуално представителство на ищеца на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, включващо 1 560.00 лв. адвокатско възнаграждение за обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ във връзка с чл.7, ал.1, т.1 на Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 400.00 лв. за обективно съединения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.1 от КТ, във връзка с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК , процесуалният представител на ответника е депозирал молба с искане за изменение на решението в частта му за разноските, с която на адв.И. К. е присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1960.00 лв. за осъществена на по реда на чл.38, ал.1, т.3 от ЗА безплатна правна помощ, изчислена като сбор от 780.00 лв. поотделно за първите два иска и 400.00 лв. за третия иск. Изложил е доводите, съдържащи се и в частната жалба. Направил е искане съдът да измени решението си в частта за присъдените разноски, като отхвърли искането за присъждане на възнаграждение за осъществена по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна правна помощ или да намали присъденото възнаграждение от 1960.00 лв. на 780.00 лв.

В указания от съда срок ответната страна е депозирала становище, в което посочва, че молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

С обжалваното определение първоинстанционният съд отхвърлил молбата на „ВиК“АД-гр.Ловеч с правно основание чл.248 ГПК като недопустима. За да направи този извод, районният съд се е позовал на разпоредбата на чл.80 от ГПК и приел, че след като ответникът не е представил списък на разноските до приключване на последното по делото заседание, на основание чл.80, ал.2 от ГПК няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските, т.е. същата е недопустима. В този 4 смисъл е цитирана и т.9 на ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ВКС.

Въззивният съд приема, че подадената от „ВиК“АД-гр.Ловеч пред ЛРС молба с правно основание чл. 248, ал.1 от ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските е процесуално допустима, доколкото същата е депозирана в срока за обжалване на съдебното решение, пред компетентния за нейното разглеждане съд, от легитимирана страна и срещу подлежащ на изменение по реда на чл. 248 от ГПК съдебен акт. Непредставянето на списък за разноски по реда на чл. 80 от ГПК от ответника до приключване на делото пред районния съд, не обуславя нейната недопустимост. Неблагоприятните последици, които законът свързва с непредставянето на списък по чл.80 от ГПК е само за страната, която претендира присъждането на съдебни разноски, но не и за страната, която оспорва дължимостта на присъдените в полза на другата страна разноски . В този смисъл е Определение № 89 от 02.03.2012 г. на ВКС по ч.гр.д. № 46/2012 г. на ІІ г.о. на ГК.

Поради изложените съображения обжалваното определение на ЛРС следва да бъде отменено и настоящата инстанция се произнесе по същество по наведените от молителя оплаквания. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът има право на адвокатско възнаграждение за оказваната от него безплатна правна помощ и съдействие в случаите по чл. 38, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗА, когато насрещната страна е осъдена за разноски, като съдът е този, който определя възнаграждението в размер не по - нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати.

Следователно, за да възникне правото на адвоката на възнаграждение в хипотезата на безплатна правна помощ и съдействие, предпоставките са две:

1) да е оказана безплатна адвокатска помощ на някое от посочените в чл.38, ал.1, т. 1 - 3 лица и 2) ако в съответното производство насрещната страна да е била осъдена за разноски. В случая от страна на ищцата е направено искане за присъждане на разноските по делото, представен е списък по чл.80 от ГПК, а в приложения договор за правна защита и съдействие е посочено, че процесуалното представителство за защита е безплатно на основание чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА. Съгласно действащата редакция на разпоредбата на чл.7, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размер на минималната месечна работна 5 заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението по реда на чл.2. Тази разпоредба, отнасяща се само до дела по искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, има специален характер спрямо разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредбата, предвиждаща адвокатските възнаграждения да се определят съобразно вида и броя на предявените искове за всеки от тях поотделно. С оглед на това и тъй като в случая предмет на делото са обективно съединени искове за отмяна на уволнението и за възстановяване на работа на ищеца, приложима е специалната разпоредба. Поради изложените съображения въззивният състав приема, че неправилно районният съд е определил адвокатско възнаграждение за всеки един от обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ в размер на 1560.00 лв., тъй като за тези неоценяеми искове се дължи едно възнаграждение. Към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие между ищеца Б. Е. Г. и адв. И. К. – 27.03.2023 г., размерът на минималната месечна работна заплата за страната е 780.00 лв. и дължимото адвокатско възнаграждение за предоставената по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА безплатна правна помощ е в размер на 780.00 лв.