Решение № 945 от 12.12.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 945 гр. гр. Хасково, 12.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стелла Св. Моллова при участието на секретаря Павлина Ст. Николова като разгледа докладваното от Стелла Св. Моллова Гражданско дело № 20245640101754 по описа за 2024 година

Образувано е по е искова молба от А. И. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, срещу "КЕШПОИНТ БЪЛГАРИЯ" ООД, ЕИК:

207079835, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Цариградско шосе” № 115 Е, ет. 5, с която се иска прогласяването на нищожността на клаузата на чл.11 от договор за кредит № **/*** г., предвиждаща заплащането на неустоика в размер на 1358,95 лева на основА.е чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП и на основА.е чл.146, ал.1 от ЗЗП.

Ищецът твърди, че на *** г. сключил договор за кредит № *** с „Кешпоинт България" ООД. Съгласно чл.3 от договора за кредит кредитодателят се задължавал да предостави на кредитополучателя кредит в размер на 1000 лева, а кредитополучателят се задължавал да върне сумата от 1347,05 лева съгласно условията на договора. Съгласно договора за кредит ГПР /годишен процент на разходите/ по кредита е в размер на 64.54 %, а ГЛП /годишен лихвен процент/ в размер сьщо на 51 % , при срок на кредита от 11 вноски. В чл.11, ал.1 от договора е предвидено, че ако кредитополучателят не предостави допълнително обезпечение по чл.5 от договора, то тои дължи неустоика в размер на 1358,95 лева. Сочи се, че в тази връзка на ищцата е начислена неустоика в общ размер на 1358,95 лева, разпределена на 11 вноски, всяка от които добавена към дължимата главница и лихва по договора за кредит, като счита, че по този начин общата месечна погасителна вноска нараства на 246 лева. Това обстоятелство било видно от предоставения 1 погасителен план към процесния договор. Цитирана е съдебна практика на Върховния касационен съд и са развити правни постановки в подкрепа на твърдението, че клаузата на чл.11 от договора за кредит предвиждаща заплащането на неустоика е нищожна на основА.е чл. 26, ал. 1, пр.3 от З3Д, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. Изложени са доводи, че клаузата за неустойка, предвидена в чл. 11 е нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл. 143 ,т. 1 от ЗЗП, тъи като сумата която се претендира за нея в размер на 1358,95 лева е в размер на над 90% от сумата на отпуснатия кредит в размер на 1000 лева. По този начин се нарушавал принципът на добросъвестност и на справедливост.

Ищцата счита, че клаузата на чл. 11, ал.1 от процесния договор не е индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал.2 ЗЗП, което е допълнителен довод за нищожността на същата. Ето защо моли за уважаване на предявения иск и прави искане за присъждане на сторените в производството съдебни разноски.

Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба. В същия се поддържа, че целта на производството е злоупотреба с права, доколкото ищцата се е задължила по шест броя договори, сключени с финансовите институции от групата на ЕМ ВИ ФАЙНЕНС, с ЕИК:130416233, и е завела искове срещу ответника с идентичен предмет.

Счита, че следва исковете да бъдат обединени в едно производство, доколкото отделното им предявяване представлява злоупотреба с права. Цели се неправомерен резултат, а именно – да се увреди другата страна, като в нейна тежест се възложи заплащането на разноски в прекомерен размер, респективно обогатяване на ищеца и упълномощен от него представител, което е в нарушение на принципа на добросъвестността и на добрите нрави.

Цитирана е съдебна практика на ВКС, СГС, ВАС, както и на СЕС във връзка с твърдението, че при благоприятен за ищеца изход от делото не следва да му се присъждат сторените разноски.

На следващо място, по основателността на предявения иск се твърди, че съгласно чл. 11, т. 18 от ЗПК предоставянето на обезпечения при потребителско кредитиране е съобразена със закона практика, която не води задължително до равновесие в правата и задълженията на стрА.те. Това е обосновано с предоставения на потребителя срок от 14 дни да се откаже от договора по реда на чл. 29 от ЗПК, която информация е получил от Стандартния европейски формуляр. Поддържа се, че чрез възможността за отказ от договора се гарантират в най-пълна степен правата на потребителя, в случай че последният реши, че е сключил договор при недостатъчно изгодни за него условия. Ответникът твърди, че неустойката по процесния договор за потребителски кредит има предварително определен начален и краен момент, също така е с фиксирА. параметри за срока на договора, поради което няма противоречие с добрите нрави при включването на клаузата за неустойка в договора. Оспорва доводите на ищеца, че неустойката представлява „добавък към възнаградителната лихва“, тъй като изплащането й на части, а не еднократно е изцяло в полза на потребителя. Сочи, че е извършена проверка 2 на кредитополучателя при отправяне на искането за отпускане на кредит, но и да не е извършена, това не води до нищожност на клаузата за неустойка.

Поддържа, че не е налице нито една от хипотезите на чл. 143 от ЗЗП, като едновременно с това клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, като дават на последния яснота и предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към търговеца. Твърденията за липса на информация за разходите по връщане на предоставения кредит са неоснователни.

Не била налице недействителност и по смисъла на ЗПК. Противно на твърдението в исковата молба, по отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ според ответника били спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквА.я. Уговорената неустойка не била и не следвало да бъде включвана в ГПР. Кредитодателят бил длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. От своя страна, неустойката била проявление на свободата на договаряне между стрА.те, като в настоящия случай била уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора. Изхождайки от волята на стрА.те и от закона, ставало ясно, че е изначално невъзможно уговорената неустойка да бъде включена в ГПР.

Направено искане исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Направено е възражение за прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.

Съдът като обсъди доводите на стрА.те и събрА.те писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че между стрА.те е налице валидна облигационна връзка по силата на сключения договор за кредит № **/*** г., както и погасителен план към него. Представени са и стандартен европейски формуляр /СЕФ/ за предоставяне на информация за потребителски кредити и искане за сключване на договор за кредит от 05.06.2024 г. от А. И. К..

Съгласно чл. 3 от договора параметрите на последния са следните: размер на кредита – 1000 лева, размер на погасителната вноска – 4 по 42,50 лв. и 7 по 168,15 лв., ден на плащане – 8-мо число, вид вноска – месечна, годишен процент на разходите на заема (ГПР) – 64,54 %, брой вноски – 11, фиксиран годишен лихвен процент (ГЛП) – 51 %, дата на първо плащане – 08.07.2024 г., обезпечение – поръчител или банкова гаранция – по избор на кредитополучателя, дата на последно плащане – 06.05.2025 г., такса за усвояване – 0 лв., обща сума за плащане – 1347,05 лв.

В чл. 11, ал. 1 от договора е договорена неустойка за непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 5 от същия (безусловна банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица). Съгласно чл. 5, ал. 2 от договора стрА.те се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото в ал. 1 обезпечение в срок до 3 дни от сключване на договора.

Общият размер на неустойката при непредоставяне на обезпеченията във вида 3 и съгласно изисквА.ята на кредитодателя възлиза на 1358,95 лева за целия срок на договора за потребителски кредит.

В коментирА.я чл. 5, ал.1 от договора за потребителски кредит се предвиждат следните обезпечения: поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; не са кредитополучатели по сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавА.я от тях доход /т.2/ или безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща освен главницата, също така и лихвата /т.1/.

При така установената фактическа обстановка и при съвкупната преценка на събрА.те доказателства по делото, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Предявен е иск с правно основА.е чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 11 ал. 1 от сключен между стрА.те договор за потребителски кредит № **/*** г., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1358,95 лева поради това, че същата е нищожна на основА.е чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД, като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП.

Разгледан по същество, предявеният иск е изцяло основателен, като съображенията за това са следните:

Сключеният между стрА.те договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма – чл. 10, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на 4 сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускА.я, използвА. при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Разпоредбата на чл. 143 ЗЗП дава легално определение на понятието "неравноправна клауза" в договор, сключен с потребителя и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя като в 18 точки визираната правна норма дава изчерпателно изброяване на различни хипотези на неравноправие.