Решение № 224 от 08.08.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Бургас, 08.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Хр. Иванов

Членове:

Красимира Т. Донева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева в присъствието на прокурора Т. М. М. като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Частно наказателно дело № 20232100200933 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 44, ал. 11 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 457, ал. 2 – 5 от НПК.

Образувано е по повод внесена в Окръжен съд – Бургас, по реда на чл. 42, ал. 2 от ЗЕЕЗА от прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас, Европейска заповед за арест (ЕЗА) от 19.06.2023 г., издадена от съдия-следовател Ф.Н. в Съда от първа инстанция в А.-отделение А., Кралство Б., въз основа на отделна задочно издадена присъда от 16.06.2023 г. по дело № 105/2023 г. на същия съд за искане на национален арест и предаване на белгийските съдебни власти на българския гражданин И. С. С., с ЕГН **********, с цел провеждане срещу него на съдебно наказателно преследване.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за наличие на законовите предпоставки за изпълнение на ЕЗА, както и за липсата на основание за отказ по чл. 39 и чл. 40 от ЗЕЕЗА за предаване на исканото лице на компетентните съдебни власти на страната, издала ЕЗА. Предлага да бъде постановено решение, с което исканото лице И. С. да бъде предадено на издаващата държава в изпълнение на издадената Европейска заповед за арест. Счита, че предаването следва да бъде отложено до приключване на наказателното производство по Досъдебно производство № 199/2023 г. по описа на Пето Районно управление – Бургас, пор. № 187/2023 г. и Вх. № 2444/2023 г. по описа на Окръжна прокуратура – Бургас, водено спрямо същото лице.

Защитникът на исканото лице – К.Я. от Адвокатска колегия – Бургас моли съда да отхвърли искането за предаване на лицето И. С. на белгийските съдебни власти.

Аргументира становището си с липсата на доказателства, даващи основание за извод за наличие на оБ.но предположение, че С. е извършил вменените му престъпни деяния. Наред с това според защитника, висящото в България наказателно производство е пречка за предаването му на белгийските власти.

Исканото лице И. С. С. не дава съгласие за предаване на компетентните власти на издалата Европейската заповед за арест държава и не се отказва от принципа на особеността.

1

Моли да не бъде предаван на властите във Кралство Б..

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, съдържанието на Европейската заповед за арест и съпровождащия я превод, като съобрази становищата на страните, приема за установено следното:

И. С. С., чието предаване се иска, е гражданин на Република България, роден на 15.05.1995 г. в гр. Бургас, Република България, с постоянен и настоящ адрес в гр. Бургас,кв.

„Победа“, ул. „Тамара“ № 47. Същият е задържан в Арест към Затвора – Бургас с наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ЧНД № 442/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, потвърдена от Апелативен съд – Бургас, в качеството му на обвиняем по Досъдебно производство № 199/2023 г. по описа на 05-то Районно управление – Бургас, както и с наложена по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗЕЕЗА, вр. чл. 64, ал. 1 от НПК мярка за неотклонение „задържане под стража“ по ЧНД № 932/2023 г. по описа на Окръжен съд – Бургас за нуждите на настоящото същинско производство за разглеждане на ЕЗА.

Европейска заповед за арест от 19.06.2023 г. на съдия-следовател в Съда от първа инстанция в А.-отделение А., Кралство Б., по дело № 105/2023 г. на същия съд е издадена въз основа на отделна задочно издадена присъда от 16.06.2023 г. по отношение на И. С. С. с цел провеждане на наказателно преследване за престъпления, описани в заповедта за арест /ведно със служебно изискана допълнителна информация/ и квалифицирани по чл. 51, 52, 80, 461, 463, 467, 468, 484 и 485, 417/11, 417/7, 417/13 от Наказателния кодекс на Б., за които по белгийското законодателство е предвидено наказание лишаване от свобода с максимален срок 20 години. В акта на белгийските власти и в писмо от 18.07.2023 г. във връзка със служебно изискана допълнителна информация, са описани обстоятелствата, при които са извършени престъпленията, включително времето и мястото на извършване и степента на участие на исканото лице:

На 23.07.2022 г. около 18 ч. белгийско време един непознат мъж е посегнал сексуално на 79-годишна жена в нейното жилище. Тя съобщава за това в полицията около 19,30 ч. и разказва, че един здрав /набит/ мъж е влязъл в нейното жилище и я е съборил на земята. Той се опитал да я изнасили, но това не му се отдало. Той все пак е посегнал сексуално и е направил опит да извърши кражба на вещи в нейния дом. Въз основа на ДНК анализ на намерените следи от сперма, открити по полата на жертвата и сравняването с международните бази данни, С. е идентифициран като възможен извършител.

С постановление от 13.07.2023 г. на прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас исканото лице е задържано на основание чл. 42, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЕЕЗА за срок до 72 часа, считано от 16,30 часа на 13.07.2023 г. С определение № 707/14.07.2023 г. по ЧНД № 932/2023 г. по описа на Бургаския окръжен съд по отношение на И. С. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, с оглед обезпечаване на присъствието му в производството за разглеждане на Европейската заповед за арест. Определението е влязло в сила на 18.07.2023 г.

Поради изразеното нежелание на исканото лице да даде съгласие за предаването му в издаващата държава, както и заявеното от него, че не се отказва от принципа на особеността по чл. 61 от ЗЕЕЗА, производството по делото се провежда по реда на чл. 44 от ЗЕЕЗА.

Съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6 от ЗЕЕЗА, предмет на проверка в това производство е наличието на условията за предаване на лицето по чл. 36 и чл. 41 от закона, съществуването на основания за отказ измежду предвидените в разпоредбите на чл. 39 и чл. 40 от същия закон, както и наличието на основания за отлагане на изпълнението, или за условно изпълнение на заповедта по смисъла на чл. 52 от ЗЕЕЗА.

Разглежданата Европейска заповед за арест по форма и съдържание съответства на изискванията на чл. 37 от ЗЕЕЗА. Самоличността на лицето, чието предаване се иска, е установена по несъмнен начин. ЕЗА е издадена от компетентен съдебен орган на държавачленка на Европейския съюз, в писмена форма съобразно утвърдения формуляр, съдържа данни за самоличността и гражданството на исканото лице, наименование, адрес, телефон и факс на издаващия орган. В Европейската заповед за арест се съдържа описание на 2 деянията, които са предмет на разследване по дело № 105/2023 г. на Съда от първа инстанция в А.-отделение А., както и конкретното участие на исканото лице като възможен извършител. Описаните деяния са квалифицирани като престъпления по чл. 51, 52, 80, 461, 463, 467, 468, 484 и 485, 417/11, 417/7, 417/13 от белгийския Наказателен кодекс – опит за изнасилване с лишаване от свобода, посегателство върху сексуалната неприкосновеност с лишаване от свобода, опит за кражба с насилие при залавяне и с проникване с взлом и/или фалшиви ключове. Предвид обобщеното фактическо описание на извършените престъпления и тяхната правна квалификация, решаващият съд приема, че издаващата държава е предоставила данните по чл. 37, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗЕЕЗА. Заповедта е придружена с надлежен превод на български език, съгласно изискването на чл. 37, ал. 3 от ЗЕЕЗА. В заповедта изрично е отбелязано основанието по чл. 36, ал. 3, т. 16 и т. 18 от ЗЕЕЗА, което принципно изключва проверката за двойна наказуемост, т. е. заповедта е за престъпна категория, относно която на осн. чл. 36, ал. 3 от ЗЕЕЗА не се изисква двойна наказуемост.

Въпреки това следва да бъде отбелязано, че от описаните фактически обстоятелства за деянията може да се направи извод, че същите съставляват престъпления и по българския Наказателен кодекс – по чл. 142а, ал. 1 от НК и чл. 152, ал. 1 от НК, с което е изпълнено изискването и на чл. 36, ал. 2 от ЗЕЕЗА. Предвиденото максимално наказание в издаващата държава е лишаване от свобода до двадесет години. Съдът намира за необходимо да посочи, че органите на изпълняващата държава не разполагат с компетентност да правят преценка дали има и каква е степента на оБ.но предположение исканото лице да е извършило престъпните деяния, предмет на разследване в издаващата държава, каквито по същество възражения поддържа защитника. В производството по чл. 44 от ЗЕЕЗА съдът в изпълняващата държава не разполага с правомощие да проверява правилността и доказателствената обезпеченост на обвинението, а в съответствие с принципа на взаимно доверие е длъжен да приеме, че издаващата държава е изпълнила своите задължения добросъвестно и в съответствие със закона.

По отношение на обсъжданите престъпления не са налице абсолютните отрицателни предпоставки за допускане изпълнението на заповедта за арест, посочени в чл. 39 от ЗЕЕЗА: престъпленията, за които е издадена заповедта, не са амнистирани в Република България и не попадат под нейната юрисдикция; няма данни исканото лице да е осъдено за същите престъпления с влязла в сила присъда на българския съд или на съда на трета държава членка, да изтърпява или да е изтърпяло наказанието, или присъдата да не може да бъде приведена в изпълнение според законодателството на държавата, в която е осъдено; лицето, чието предаване се иска, е пълнолетно и наказателно отговорно по българските закони.

Липсват и факултативните основания по чл. 40 от ЗЕЕЗА за отказ да се изпълни издадената от съдебните власти на Кралство Б. Европейска заповед за арест: по делото липсват данни исканото лице да е привлечено като обвиняем или да е подсъдим в Република България за същите престъпления, нито пък за тези престъпления да е било прекратявано наказателно производство в Република България; давностният срок за наказателното преследване на престъпленията, за които се иска предаването на българския гражданин, не е изтекъл съгласно българското законодателство; престъпленията, предмет на разследване, не са извършени на територията на Република България или извън територията на Кралство Б..

Доколкото предаването на българския гражданин И. С. се иска с цел наказателно преследване срещу него, а не за изпълнение на наказание лишаване от свобода, основанията по чл. 40, ал. 1, т. 4 и по чл. 40, ал. 2 от ЗЕЕЗА са неприложими в настоящия случай.

Липсата на предвидено наказание доживотен затвор за престъпленията, за които е издадена Европейската заповед за арест, изключва необходимостта от наличие на посочените в чл. 41, ал. 2 от ЗЕЕЗА гаранции, предоставени от издаващата държава членка.

Във връзка с това, че предаването на българския гражданин И. С. се иска с цел наказателно преследване срещу него, по делото е изискано от издаващата държава предоставянето на гаранции по смисъла на чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА. По повод на това е получено писмо от Прокуратура на Кралския прокурор от А., Отделени Турнхоут, Международен отдел, Кралство Б. от 07.08.2023 г., подписано от прокурор от тази 3 прокуратура, на което е изготвен официален превод на български език, от съдържанието на което се установява, че прокурорът декларира, че в случай на предаване на заподозрения в извършено престъпление И. С. на белгийските органи за наказателно преследване, след евентуално осъждане, същият ще бъде върнат в България за изтърпяване на наказанието. За настоящия съд няма никакви съмнения, че декларацията представлява автентично волеизявление на надлежен орган със съответните обвързващи правни последици. В тази връзка съдът приема, че съдържанието на цитираното писмо е достатъчно, за да се заключи, че компетентните белгийски власти предоставят исканите гаранции по чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА.

Видно от събраните по делото доказателства, спрямо И. С. към момента има висящо наказателно производство в България – Досъдебно производство № 199/2023 г. по описа на 05-то Районно управление – Бургас за престъпления по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК и по чл. 150, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК, по което е привлечен като обвиняем. Към настоящия момент ДП е на етап предявяване на материалите и приключване на разследването. Разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от ЗЕЕЗА не е императивна и визира възможност за решаващият съд да отложи предаването на исканото лице, в случай, че срещу него в Република България има висящо наказателно производство или влязла в сила присъда за престъпление, различно от посоченото в Европейската заповед за арест, но до приключване на наказателното производство или до изтърпяване на наложеното наказание. ОС приема, че е налице основание за отложено предаване на поисканото от Б. лице до приключване на воденото срещу него наказателно производство в РБългария с влязла в сила присъда, тъй като обвинението е за тежки умишлени престъпления, със следващото от това задължителното присъствие на обвиняемия при провеждане на производството, поради което и съдът счита, че неприключилото наказателно производство е пречка за незабавното предаване на И. С. С. на белгийските съдебни власти. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЕЕЗА е процесуално средство, което гарантира зачитането на националния суверенитет на изпълняващата държава и което дава възможност на тази държава да реализира с предимство своята наказателна компетентност спрямо лицето. В случая съдът намира, че не следва да бъде даден приоритет на наказателното производство в Кралство Б. за престъпленията, описани в европейската заповед за арест. Посоченото представлява основание по чл. 52, ал. 1 от ЗЕЕЗА, водещо до отлагане изпълнението на Европейската заповед за арест – с цел приключване на наказателното производство по ДП № 199/2023 г.