Определение № 10 от 20.01.2025, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10 гр. Разград, 20.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Теодора М. Нейчева

Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно частно наказателно дело № 20253300600017 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 249, ал.3, във вр. с чл. 341 и сл. от НПК.

Образувано е по постъпили частни жалби от подсъдимия Г. Г. В., чрез неговия защитник и от защитника на подсъдимия В. Р. Й. срещу протоколно определение, постановено в разпоредително заседание на 19.12.2024 г. по нох дело № 116/2024 година по описа на Районен съд - Кубрат, с което исканията на защитата на всеки един от подсъдимите за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на правата на обвиняемите, както и за отстраняване на допусната очевидна фактическа грешка в обвинителния акт са оставени без уважение. Подсъдимият Г. В. обжалва протоколното определение и в частта, с която е оставено без уважение искането за отмяна на наложената му мярка “Забрана за напускане пределите на Република България“.

В частната жалба, депозирана от подсъдимия Г. Г. В., чрез неговия защитник се сочи, че атакуваното протоколно определение е незаконосъобразно и необосновано, доколкото съдът неправилно счел, че представеното по делото писмено доказателство – фактура на чужд език било достатъчно за доказване собствеността на противозаконно отнетата вещ.

Изтъква се допуснато процесуално нарушение на процесуалните правила на досъдебното производство, доколкото представената фактура на чужд език не била преведена на български език, с което било нарушено правото на защита на подсъдимия. На следващо място се сочи, че в обвинителния акт е налице очевидна фактическа грешка, предвид посочената в обстоятелствената част на обвинителния акт сума за придобиване на моторния трион - 1280 лева. Счита, че съдът в нарушение на процесуалните правила е дал ход на 1 разпоредителното заседание, въпреки отсъствието на непълнолетния подсъдим В. Й.. Сочи се също за допуснато съществено процесуално нарушение в хода на досъдебното производство, доколкото протоколите от разследването не са съставени по съответния ред, предвид обстоятелството, че подсъдимия В. е неграмотен. С частната жалба е направено искане за отмяна на наложената на подсъдимия В. мярка за процесуална принуда “Забрана за напускане пределите на Република България“, като се вземат предвид доброто му процесуално поведение по време на разследването, наличието на постоянен адрес на територията на страната, както и предстоящата му трудова заетост от началото на 2025 година и не на последно място необходимостта от извършване на “ин витро“ процедури и лечение на безплодие в чужбина. В обобщение се моли съдебното производство да бъде прекратено и делото да бъде върнато на РП – Разград, ТО Кубрат за отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия В., като се задължи наблюдаващият прокурор да разпореди извършването на превод на представената по делото фактура, както и да бъде отстранена очевидна фактическа грешка относно посочената сума в обвинителния акт сума в размер на 1280 лева. Иска се от въззивния съд да отмени наложената по чл. 68 от НПК мярка за процесуална принуда “Забрана за напускане пределите на Република България“, като незаконосъобразна и неоснователна.

В частната жалба, депозирана от защитника на подсъдимия В. Р. Й. се сочи незаконосъобразност и необоснованост на атакувания акт. Изтъква се, че съдът неправилно дал ход на разпоредителното заседание, въпреки отсъствието на непълнолетния подсъдим Й.. Навежда се възражения за допусната очевидна фактическа грешка в обвинителния акт, досежно посочената сума за придобиване на инкриминираната вещ - 1280 лева. На следващо място се сочи, че представената по делото фактура на чужд език, без превод на български език възпрепятства правото на защита на подсъдимия. От съда се иска да отмени атакуваното протоколно определение и делото да бъде върнато на РП – Разград, ТО Кубрат за отстраняване на допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, като бъде указано да се извърши превод на представената по делото фактура на чужд език и да бъде изправена очевидна фактическа грешка в обвинителния акт, досежно сумата на придобиване на инкриминираната вещ и да се посочи как е формирана тя.

Възражения против подадените частни жалби не са постъпили.

Въззивният съд, като прецени материалите по делото, доводите в частните жалби, както и съображенията на първоинстанционния съд, намира следното:

Честните жалби са подадени в срок, от надлежни страни в процеса, срещу акт подлежащ на въззивна проверка, поради което същите са допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК, определението на съда по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК подлежи на съдебен инстанционен контрол, по реда 2 на Глава XXII от НПК. Предметът на инициираното по този ред въззивно производство е ограничен до проверката на законосъобразността и правилността на определението на първия съд за наличието, съответно липсата, на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия/подсъдимия, пострадалия или неговите наследници, като същите изрично са посочени от законодателя в нормата на чл. 249, ал. 4 от НПК.

Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език.

При така очертаните предели на правомощията на въззивния съд в процедурата по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т.

3 от НК, относими към настоящия казус, настоящият съдебен състав намери, че разгледана по същество, всяка една от частните жалби е неоснователна.

Производството по нох дело № 116/2024 г., по описа на РС – Кубрат е образувано по внесен от РП – Разград, ТО Кубрат обвинителен акт, поправен по реда на чл. 248а от НПК против Г. Г. В. и В. Р. Й. за това, че на неустановена дата през месец март 2023 г., в сеело Беловец, обл. Разград:

- подсъдимият Г. Г. В. в условията на опасен рецидив и след предварителен сговор с непълнолетния В. Р. Й., отнел чужда движима вещ: 1 бр. моторен трион марка „Щил“, модел 500 I 50CM/20 36 Р С 188533645 на стойност 900 лева, от владението на Д.С.Н., без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от НК;

- подсъдимият В. Р. Й., като непълнолетен, но разбиращ свойството и значението на извършеното и могъл да ръководи постъпките си по разумни подбуди, след предварителен сговор с Г. Г. В., отнел чужда движима вещ: 1 бр. моторен трион марка „Щил“, модел 500 I 50CM/20 36 РС 188533645 на стойност 900 лева, от владението на Д.С.Н., без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.

В проведено на 19.12.2024 г. разпоредително заседание по нох дело № 116/2024 г. по описа на РС - Кубрат, съдът, по наведени идентични с настоящите частни жалби възражения от защитниците на подсъдимите, свързани с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемите и искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора констатирал, че в хода на досъдебното производство и при съставяне на обвинителния акт не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите и насрочил делото за разглеждане по общия ред. Счел, че направените възражения от защитниците 3 на подсъдимите, досежно проведения разпит на полицейските служители, участвали в съдопроизводствените действия и представената по делото фактура на чужд език касаят достоверността на доказателствени материали и оспорване на обвинението по същество, които въпроси не са предмет на обсъждане в разпоредителното заседание. Приел за неоснователно изявлението на защитника на подсъдимия В. за допуснати в хода на разследването процесуални нарушения, предвид, че същият бил неграмотен и не разбирал какво се случва в хода на досъдебното производство, доколкото във всеки един етап от досъдебното производство подсъдимият В. е бил придружаван от упълномощен защитник. Оставил без уважение искането на защитата на подсъдимия Й. за спиране на наказателното производство на основание чл. 25, ал. 1, т. 2 от НПК, доколкото отсъствието на подсъдимия в този етап от производството няма да попречи на разкриване на обективната истина. Оставил без уважение искането на подсъдимия В. за отмяна на взетата мярка за процесуална принуда “Забрана за напускане пределите на Република България“, доколкото преценил, че към момента все още съществува реална опасност подсъдимият да се укрие в чужбина.

При така описаната фактическа обстановка въззивната инстанция прави следните правни изводи:

Определението, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на защитниците на подсъдимите Г. В. и В. Й. за връщане на делото на РП - Разград, ТО Кубрат е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Законосъобразно се явява и определението, с което първоинстанционния съд оставил без уважение искането на защитника на подсъдимия В. за отмяна на марката за неотклонение „Забрана за напускане пределите на Република България“.

Настоящият съдебен състав намира също, че не е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на правото на защита на някой от подсъдимите. В голямата си част възраженията на подсъдимите са насочени към нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата и доказателствените средства, което съгласно чл. 248, ал. 4 от НПК е недопустимо във фазата на разпоредителното заседание. Отговори на всички поставени от подсъдимите въпроси във връзка с доказателствата и доказателствените средства ще бъдат дадени с крайния съдебен акт на съда.

Следва да се посочи, че субект на кражба по основния състав може да бъде всяко наказателно отговорно лице, което обаче не е изключителен собственик на вещта, т.е. тя не принадлежи изключително и изцяло на него (съобразно чл. 194, ал. 2 НК кражба има и когато част от вещта принадлежи на дееца, но друга част не му принадлежи, и тя, непринадлежащата му част, единствено може да бъде годен предмет на кражба). Той не следва да упражнява фактическа власт върху вещта. От обективна страна предмет на престъплението може да бъде само чужда движима вещ, която има определена стойност. Съгласно ППВС № 6/26.04.1971 г. по н. д. № 3/1971 г.

(изм. с ППВС № 7/06.07.1987 г.) предмет на кражбата може да бъде обществена или лична движима вещ, която има определена парична, 4 художествена, историческа и друга стойност.

За да бъде предмет на кражба, движимата вещ трябва да разкрива и допълнителни особености. Същата трябва да е чужда, като е достатъчно някаква нейна част да не принадлежи на дееца. За да бъде предмет на кражба, движимата вещ трябва да се намира в нечие владение – във фактическа власт на конкретен правен субект, като е без значение основанието, на което вещта се намира във фактическа власт на този субект, т.е. наказателния запрет не държи сметка за това кой е нейният конкретен собственик. Затова “другиго“ по смисъла на закона може да бъде и всяко лице освен собственика, което упражнява фактическа власт върху вещите към момента на осъществяване на изпълнителното деяние. Не съставлява процесуално нарушение, ако съдът или органите на досъдебното производство не са изследвали въпроса за собствеността върху предмета на деянието. Ето защо въззивният съд намира възражението на защитниците на подсъдимите за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване правата на подсъдимите в хода на досъдебното производство, поради липса на изследване на собствеността на предмета на инкриминираното деяние, чрез извършване на превод на представената по делото фактура на чужд език за несъстоятелно.