Решение № 25 от 20.03.2024, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 20.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия Димитрова при участието на секретаря Е. М. Д. като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно наказателно дело № 20241450200064 по описа за 2024 година ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 7960657/08.01.2023 год. на ОД на МВР гр.В., с който на нарушителя Д. Б. Г. от гр.С., е наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 200 /ДВЕСТА/ ЛЕВА , за нарушение на чл.21 ал.1, вр. с чл.189 ал.4, вр. с чл.182 ал.4 вр. ал.2 т.3 от ЗДвП, като законосъобразно на основание чл.63 ал.2 т.5, вр. с чл.58д т.4 от ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните пред ВрАС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

1

МОТИВИ:

Д. Б. Г. от гр.С. е обжалвал в срок Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 7960657/08.01.2023 год. на ОД на МВР гр.В.

Жалбоподателят редовно призован, не се явява, нито пък се представлява. С депозираната по делото жалба се поддържа, че атакувания Електронен фиш е неправилен, незаконосъобразен, съставен в нарушение на административнопроцесуалните правила и в противоречие с материалния закон. Изложени са доводи, които ще бъдат обект на коментар в по-долните абзаци.

Ответникът ОД на МВР гр.В. редовно призован, представител не е изпратил и не е ангажирал становище по делото.

Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима и разгледана по същество се явява неоснователна.

Съдът след като се запозна с депозираната по делото жалба, изложените в нея доводи и материалите по делото, намира за установено следното от фактическа страна:

На 08.01.2023 год. в 14:58 часа в област В., община М., ПП І-1, /Е-79/, км.159+000 /разклон с.М./, извън населено място с посока на движение към гр.М., техническо средство – стационарно преносим уред за осъществяване на контрол на пътното движение /СПУКС/, тип „ARH CAM S1” с фабричен № 120сс8b заснело лек автомобил “БМВ 530 Д ХДРАЙВ” с рег.№ ..., със скорост от 116 км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч. Същият не е спрян, като използваното по време и място техническо средство работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса от служител. Измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на МПС-то. Преносът на информация от АТСС „ ARH CAM S1” с фабричен № 120сс8b към автоматизираната система за управление на административнонаказателната дейност също се извършва автоматично, посредством 3G мрежа. СПУКС работи напълно автоматично като 2 стационарна камера за контрол на скоростта, като служителят на реда само разполага техническото средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Безспорно служителя не стои до техническото средство и не наблюдава установяването на нарушения от него. В отсъствие на жалбоподателя, съгласно разпоредбата на чл.189 ал.4 от ЗДвП е издаден процесния Електронен фиш на собственика на автомобила, в случая това е жалбоподателя.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 7960657/08.01.2023г.;

Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 7960657/08.01.2023г., ведно с Разписка към него, Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 4992219/13.06.2021г., Снимка № 120СС8В/0051296 от 08.01.2023 г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на ИД Председател на Български институт по метрология, Заповед под № 8121з931/30.08.2016 год. на Министъра на вътрешните работи, ведно с приложение към посочената заповед, Справка по история за пътно средство с рег.№ ...., Протокол от проверка № 118-СГ-ИСИС/16.09.2022 г. на Началник отдел ИСИС към Български институт по метрология гр.С., Справка от ИД Председател на БИМ под вх. №20-00-19-1/07.02.2023г., Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система под рег.№ 967р-226 от 10.01.2023 г., снимка за временно монтиране на ATCC „ARH CAM S1” №120сс8b, касателно 08.01.2023 г., Справка от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. В. под вх. №1005/29.02.2024г., ведно със Справка от нарушенията на ATCC „ARH CAM S1” № 120сс8b, касателно 08.01.2023 г., заверено копие на приложение към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване на техническо средство тип „ARH CAM S1” № 120сс8b и ясна снимка на процесното МПС, Справка от Началника на Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. В. под вх. №1109/08.03.2024г., ясна снимка на процесното МПС под вх. №1278/18.03.2024г. черно-бяла и цветна такава присъединена в електронната папка на делото и АНХД №35/2022г. по описа на МРС съдържащо 44 броя листа.

3

Безспорно жалбата е подадена в срок и е допустима, като видно от приложената по делото разписка Електронния фиш е получен на 26.01.2024 год., а жалбата срещу Електронния фиш е депозирана пред ответника на 06.02.2024 г.

Електронният фиш е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП.

Електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 26.01.2024 год., видно от приложената по делото и приета като писмено доказателство разписка, като същият не се възползвал от правото си на възражения по него по чл.189 ал.6 от ЗДвП, а обжалвал същия в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен съд.

Изложената до тук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и приложения снимков материал от заснет клип № 120сс8b/0051296 от 08.01.2023 г. с техническо средство АТСС „ ARH CAM S1” с фабричен № 120сс8b. Така приложения снимков материал, съгласно чл.189 ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е приобщено по съответния ред по делото.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория В за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч, а според ал.2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието за превишаване разрешената максимална скорост в извън населено място за превишаване от 21 до 30 км/ч, водачът се наказва с глоба 100 лева. Следователно, деянието, за което е наложено на 4 жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на чл.189 ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на Министъра на вътрешните работи образец.

В този мисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189 ал.11, да предвижда, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила наказателни постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на електронния фиш. За разликите между НП и електронния фиш, от гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка, като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика и правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки чисто етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага найнапред извода, че в случая не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а в закона е употребено понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите, на който пък не е предвиден подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от значение за формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в изложения аспект, като възраженията, базиращи се на формално, както се е изразил жалбоподателя основание, се явяват неоснователни.

Категорично не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя и застъпената теза в представената от него съдебна практика относно приложението на чл.189, ал. 4 ЗДвП, като дори само от етимологията на всеки от изразите, логическото, езиково и правно свързване на изразите в 5 нормата, следва извода, че употребеният израз „в отсъствие на контролен орган”, касае заснемането на нарушението. В случай, че се приеме обратното, тогава средството за измерване на скоростта и заснемане няма да е посочено, че следва да бъде автоматизирано и би се достигнало до абсурдния извод, че е наложително присъствието и извършване на действия по боравене с това средство от нарочен оператор, каквато очевидно не е идеята на законодателя, насочена към стремеж за изключване или поне ограничаване на човешкия фактор при заснемане и установяване по този начин на нарушението. Освен това, така или иначе Електронния фиш, както и наказателното постановление, за разлика от АУАН, няма изисквания да се съставят в присъствие на нарушителя, а само му се връчват, за да се приеме, че текста на чл.189, ал.4 ЗДвП въвежда такива, а все пак може да се открие и разлика в понятията контролен орган от една страна и административнонаказващ орган, респ. издател на електронния фиш – от друга, което също изключва възприетото от жалбоподателя тълкуване на закона.

От материално правна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации, изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата – 08.01.2023 г. в 14:58 часа, с техническо средство АТСС „ ARH CAM S1” с фабричен № 120сс8b, било заснето движение на лек автомобил “БМВ 530 Д ХДРАЙВ” с рег.№ ... със скорост от 116 км/ч над максимално разрешената за движение в извън населено място 90 км/ч., каквото ограничение било въведено и е посочено отклонение от 26 км/ч.

Най-напред следва да бъде отбелязано, че липсва конкретно посочване на мястото на извършване нарушението. Действително в електронния фиш е отразено, че същото е извършено на км.159+000 /с.М./ – извън населено място с посока на движение към гр.М., но следва да се отбележи, че електронният фиш не се ползва с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения. Обратното освен, че не е предвидено изрично в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, отчитайки факта, че електронният фиш всъщност се явява и предмета на обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество – арг. чл.189 ал.10 и 11 от ЗДвП. С оглед на това принципно 6 положение, следва и друго такова, а именно, че в тежест на издателя на електронния фиш е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства. Такова по делото се явява приложения снимков материал и макар от същия да не става ясно при обикновения прочит кое е мястото на нарушението, тъй като посочените координати изискват допълнителен анализ и съпоставка /което принципно е възможно/, то последното не обосновава по никакъв начин наличието на процесуално нарушение, което да бъде квалифицирано като съществено такова, тъй като с посочените GPS – координати, мястото на нарушението се явява определяемо и същото очевидно съответства на посоченото в електронния фиш място на нарушението.