Решение № 1149 от 21.07.2026, Районен съд - Плевен
- Съд
- Районен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 823/2026
- Вид
- Решение № 1149
- Подписан
- 21.07.2026
- Състав
- Ана Иванова Илиева
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 143, ал. 2, т. 5 · Закон за защита на потребителите
- чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 и 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.3, т.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, пар.5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 и сл. · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 1149 гр. Плевен, 21.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Ана Ив. И. при участието на секретаря Росица Ив. Цанова като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело № 20264430100823 по описа за 2026 година
Производството по делото е образувано по повод на депозирана от П. Д. А. с ЕГН ********** от гр.Плевен, против *** , със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от **** искове с правно основание: чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК за прогласяване за недействителен сключения между страните Договор за паричен заем № ЕН0000000301/06.12.2022 г. и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 61,35 евро, /след направено изменение на иска/ представляваща недължимо платена сума по процесния договор за паричен заем, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане.
Излага се в обстоятелствената част на ИМ, че между страните по делото е сключен Договор за паричен заем №ЕН0000000301/06.12.2022 г., по силата на който на ищеца е предоставен паричен заем в размер на 800.00 лв., по който договор е начислена договорна лихва и неустойка. Излага се, че съгласно чл.
22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Счита се, че съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК в договора за заем следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Твърди се, че в процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран. Излага се, че в ГПР се включват освен дължимата възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи, които не са 1 включени в ГПР. Твърди се, че ако са били включени в ГПР, то той би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБ. Излага се, че в случая получаването на кредита при предлаганите условия предполага предоставянето на обезпечение. Сочи се, че дължимото в тази връзка обезщетение, е разход по кредита, който следва да бъде включен в ГПР. Твърди се, че липсата на изрично отбелязване в договора за кредит, че този разход се включва в ГПР, както и изобщо кои разходи са взети предвид при определянето му, е в противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание чл.
22 от ЗПК. По своето същество неустойката представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че кредитополучателят търси паричен кредит в сравнително нисък размер, както и обстоятелството, че тази неустойка е включена в погасителния план към датата на подписване на договора. Сочи се, че неустойката по своя характер притежава санкционна функция, но не зависи от вредите от това неизпълнение, а цели да се кумулира със задължението, с което се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция, което противоречало на принципа на добросъвестността. Твърди се, че начислената неустойка е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, целяща единствено постигане на неоснователно обогатяване.
Излага се, че с оглед обстоятелството, че същата е включена наред с основното задължение по погасителния план също водило до извод, че не цели обезпечаване на кредита, а скрито възнаграждение, без да е включено в ГПР, с което на самостоятелно основание заобикаля закона с оглед чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. пар. 1 ДР ЗПК. Сочи се, че предвидената неустойка задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, което съгласно чл. 143, ал.
2, т. 5 от ЗЗП, което водило до извод за неравноправност на клаузата. Твърди се, че е недействителен като противоречащ на изискването на чл. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК доколкото същият не съдържал информация относно начина на формиране на ГПР, а единствено е посочен като процент. Излага се, че липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не давала възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Сочи се, че съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалния представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В дадения от съда срок ответникът е депозиран отговор на исковата молба, с който оспорва предявеният иск. Не отрича факта, че между страните е 2 сключен договор за кредит по инициатИ. на заемателя. Излага се, че за да получи кредит, ищецът е попълнил Искане, в което е посочил доброволно свои данни относно самоличност, адрес, лична карта, месторабота и др.
Излага се, че при преценка от страна на заемодателят относно удовлетворяването на постъпилото Искане, същият е взел предвид както предоставената информация лично от заемателя, така и резултатите от извършената проверка в Централния кредитен регистър. Сочи се, че след одобряване на искането, процесният договор за паричен заем е сключен между страните, по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 800 лева. Твърди, че в СЕФ, екземпляр от който потребителят е получил, били подробно посочени разходите по кредита. Излага, че разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит да бъдат изброени изрично и изчерпателно всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляването на ГПР. Сочи, че разпоредбата не следва да се тълкува разширително, като терминът „допускания“ се използва в смисъл на предвиждания (за бъдещето), а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Сочи, че тези допускания са изчерпателно изброени както в чл.19 от ДиректИ. 2008/48 на ЕП и Съвета (ДиректИ.та за краткост), на която ищеца също се е позовала, така и в т.3 от Приложение №1 към чл.19 ЗПК. Твърди, че допусканията са делят на две групи: базови допускания (чл.19, пар.3 и 4 от ДиректИ.та и т.3, б. а и б от Приложение №1 към ЗПК) и допълнителни допускания (чл.19, пар.5 от ДиректИ.та и т.3, б.- в, г, д, е, ж, з, и, к, л, м към ЗПК), като първата група допускания са от значение за всеки вид потребителски кредит, докато втората група допускания касаели определени видове кредити като овърдрафт, кредити за неопределен срок, револвиращи и др. Излага, че в настоящия случай е приложимо единствено първото базово допускане- по т.3, б. а от Приложение №1 към ЗПК, а именно да се допусне, че договорът ще е валиден за срока, за който е сключен и кредиторът и потребителят ще изпълняват своите задължения в съответствие с условията и сроковете по договора.Сочи, че второто базово допускане, касаещо променливи лихвени проценти, не е приложимо, тъй като лихвеният процент е фиксиран. Твърди, че задължението за неустойка не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР, съгласно чл.19 ЗПК във вр. с пар.1 от ДР на ЗПК, тъй като по своята същност това било обезщетение за неизпълнение на задължение. Сочи, че включвайки размерът на неустойката при изчисляване на ГПР при положение че потребителят изпълни своето задължение за предоставяне на обезпечение, би означавало определяне на ГПР в размер, който не отговаря на действителността, което вече би било нарушение на закона.Оспорва твърдението, че посоченият в договора ГПР „заблуждава“ потребителя, доколкото в договора за паричен заем били посочени всички параметри, задължения и техния конкретен размер- както какви са дължимите суми по кредита в общо, така и разбити по вид и размер. Сочи, че ЗПК лимитативно и изчерпателно урежда основанията за недействителност на договорите за 3 потребителски кредит, затова същите не можело да се тълкуват разширително, нито превратно. Оспорва твърденията на ищеца, че предвидената неустойка е недействителна. Сочи, че чл.19, ал.3, т.1 ЗПК изрично предвижда, че при изчисляването на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.
Твърди, че начисляването на неустойка в процесния случай се извършва и произтича от неизпълнение на задължение на заемателя да предостави надлежно обезпечение- банкова гаранция или поръчител. Излага, че ГПР има за цел да информира потребителя какви ще са му разходите, ако изпълнява, надлежно и в срок задълженията си по договора за паричен заем, а няма за цел да включва в себе си евентуални компоненти, които са поставени под условие, че кредитополучателят не изпълни задължението си по договора. Счита, че посоченият ГПР е в размер на 48.33% и бил съобразен с всички изисквания на ЗПК, като са взети предвид допусканията съгласно Приложение №1 към чл.19 ЗПК.Сочи, че неустойката е обезщетение за неизпълнение на задължението на заемателя да предостави обезпечение и се начислява и дължи само за периоди, в които кредитът е бил без обезпечение, т.е ако длъжникът осигури надлежно обезпечение, неустойката не би се начислила. Твърди, че кредиторът е свободен по своя преценка да определи какви да бъдат изискванията за обезпечение с оглед кредитоспособността и финансовата надеждност на всеки заемател. Поради изложеното се прави извод, че неустойката и нейният размер са съразмерни с оглед обезпечителната и обезщетителната функция, която неустойката имала. Излага се, че в случая заемодателят е предоставил високо рисков паричен заем на потребителя: бързо одобрение, без директен дебит от трудовото възнаграждение и/или банкова сметка, за разлика от предоставяне на паричен заем от банка. Сочи се, че неустойката била предвидена не като част от ползването на паричния заем, а като неизпълнение на задължението за обезпечаване на същия- именно да обезщети липсата на поръчител или банкова гаранция, които да гарантират изпълнението на договорните задължения, респ. липсата на възможност кредиторът, при неизпълнение, да поиска вземанията си от тях. Твърди се, че с договорената неустойка кредитополучателят бИ.л мотивиран да предостави обезпечение, за което се е бил съгласил. Излага се, че упражнявайки такъв натиск върху длъжника, неустойката проявявала своята стимулираща функция, изрязваща се в полагане на максимални усилия от страна на кредитополучателя за точното изпълнение на задължението.Сочи се, че за да се твърди излизане от присъщите й функции, неустойката следва да не изпълнява не само обезпечителната и обезщетителната си функция, но и санкционната такава.
Твърди се, че клаузата за неустойка в процесния договор е ясно и точно формулирана, като нямало неяснота относно съдържанието й. Излага се, че същата била договорена от страните при изготвянето на договора за паричен заем, инкорпорирана била в процесния договор, поради което и тя не била неравноправна клауза съгласно ЗЗП. Поради изложеното моли съда да 4 отхвърли предявените искове.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.
В нарочна писмена молба, депозирана преди о.с.з. процесуалния представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Моли съда да не присъжда разноски на ищеца, а ако присъди такИ. моли те да бъдат в минимален размер.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Не се спори между страните, че между ищеца и *** е сключен договор за паричен заем № ЕН0000000301/06.12.2022 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата от 800 лв. срещу насрещното задължение на ищеца – кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване финансов ресурс на 1 месечна погасителна вноска в размер на сумата от 826,72 лв., ведно с начислената възнаградителна лихва или сумата в общ размер от 26,72 лв. Установен е годишен лихвен процент от 40,08 % и годишен процент на разходите от 48,33 %.
Разпечатката съдържа 20 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/017e59c5-a7a5-4d78-860b-79edcced6950