Определение № 2645 от 30.10.2024, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2645 гр. Бургас, 30.10.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Т. Донева като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Частно наказателно дело № 20242120203556 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4-5 от НПК и е образувано по жалба на Д. Т. Н. – пострадала по Досъдебно производство № 430/2023 г. по описа на Районно управление – Поморие, против Постановление от 19.08.2024 г. на Прокурор от Районна прокуратура – Бургас, с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е прекратено наказателното производство по ДП, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

С жалбата се иска отмяна на горепосоченото постановление и даване на необходимите указания за приложение на закона и продължаване на разследването.

Искането се аргументира с необоснованост и незаконосъобразност на прокурорския акт с доводи за едностранна и неправилна според жалбоподателката преценка на събраните по делото доказателства, без същите да са анализирани задълбочено и обективно.

Направено е оплакване срещу оценъчната дейност на прокурора и изводите му по фактите и правото досежно съставомерност на деянието по чл. 209, ал. 1 от НК, поради което е изразено несъгласие с приетото от РП основание за прекратяване на наказателното производство. Счетено е, че това решение на прокуратурата е преждевременно – проведеното разследване не е всестранно и пълно, като са останали неизяснени редица обстоятелства, което предпоставя не прекратяване на разследването, а връщане на делото за събиране на нужните за правилната и законосъобразна преценка от страна на решаващите органи доказателства.

Предмет на настоящото производство е прокурорски акт, подлежащ на 1 съдебна проверка, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 4 о т НПК. Жалбата срещу постановлението на БРП е подадена в предвидения в закона срок и изхожда от процесуално легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съдът, след като се запозна с атакуваното постановление на БРП, жалбата и материалите по ДП, установи следното:

Наказателното производство по ДП № 430/2023 г. по описа на Районно управление – Поморие е образувано с постановление на прокурор от БРП на 04.10.2023 г. за престъпление по чл. 209, ал. 1от НК – за това, че през месец октомври 2022 г. в с. Т., обл. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага – да се сдобие с парични средства, възбудил заблуждение у Д. Т. Н. и с това й причинил имотна вреда в размер на 36 700 лева.

В хода на разследването по образуваното досъдебно производство е установена следната фактическа обстановка:

На 13.10.2022 г. от страна на Д. Т. Н., като възложител и „Х.Д." ЕООД, представлявано от управителя Г.Ч., като изпълнител, бил сключен писмен договор за поръчка с предмет изграждане на модулна сглобяема къща в УПИ Х, кв. 18 по плана на с. Т., по предварително уточнен идеен проект, размери и детайли, подробно описани в оферта, неразделна част от договора.

Възнаграждението, дължимо за изпълнение на възложената дейност, било 48 450 лева с включен ДДС, базирано на офертата от 950 лева/кв. метър, платимо на два пъти – авансово плащане в размер на стойността на нужните материали по количествено-стойностна сметка и окончателно разплащане след изготвяне на Акт 19, приемане на възложената работа и представяне на фактура от страна на изпълнителя. Срокът за изпълнение бил 90 работни дни от момента на откриване на строителната площадка – датата, определена между двете страни за започване на СМР с протокол Образец 2 и определяне на строителна линия и ниво. В задължение на св. Н., като възложител по договора, било да осигури всички съгласувания и разрешения, съгласно нормативната уредба. Страните се договорили изпълнението на договора да бъде прието с двустранен констативен протокол, а при съществени отклонения от поръчката и недостатъци на работата, възложителят разполагал с едно от следните права по избор: да определи подходящ срок, в който изпълнителят безвъзмездно да отстрани недостатъците си; да отстрани сам за сметка на 2 изпълнителя отклоненията от поръчката, респективно недостатъците от работата; да поиска намаление на възнаграждението, съразмерно с намалената цена или годност на изработеното. Договорили и клауза, че възложителят може да прекрати договора, ако в резултат на обстоятелства, възникнали след сключването му, не е в състояние да изпълни своите задължения, като в този случай възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение до размера на извършеното до момента СМР.

Още в деня на подписване на договора св. Н. превела по банкова сметка с титуляр „Х.Д." ЕООД сумата 36 700 лева съобразно договорения аванс, за което плащане от фирмата била издадена Фактура № 2100000058/18.10.2022 г.

От своя страна св. Ч. закупил материали на обща стойност 11 442,73 лева, за което на представляваното от него ЕООД-изпълнител били издадени Фактури №№ 7100046958/17.11.2022 г., 7100047008/21.11.2022 г., 2421/02.12.2022 г., 2500/15.12.2022 г., 7100047388/05.01.2023 г. и 7100047495/16.01.2023 г. В края на 2022 г. започнал изпълнението на договора, изграждайки фундамент и метална конструкция в имота на св. Н. със закупените материали, въпреки че последната все още не била осигурила съответните строителни книжа – разрешение за строеж, проект за изграждането на модулна сглобяема къща, протоколи за строителна площадка, линия и ниво. В изпълнение на това си договорно задължение, св. Н. комуникирала с архитект – св. К.К., който й разяснил, че издадените й преди това от гл. архитект на Община Бургас Разрешение за строеж № 25-„З“/14.07.2022 г. и проект били за жилищна сграда от типа на бунгало, като тепърва не биха могли да бъдат документално променени за изграждане на модулна къща. След консултация с адвокат, св. Н. заявила на св. Ч. да преустанови строежа до снабдяването с необходимите книжа. Наела св. Я.С., който през април 2023 г. изготвил частна конструктивна експертиза със задача изясняване на носимоспособността на изградената в имота й конструкция и допустимостта й съгласно правилата и нормативите при строителното производство. Според заключението изградената от св. Ч. конструкция не отговаряла на изискванията за изграждане на жилищни сгради. Наела и инж. И.Щ. – лицензиран оценител на недвижими имоти, който на 22.05.2023 г. изготвил частна експертна оценка на стойността на изпълнените СМР в размер на 4 506 лева.

Последващо, в комуникация помежду им, св. Н. отправила претенция към св. Ч. за събаряне на изградената конструкция и връщане на аванса, а от 3 своя страна той заявил готовност да й върне половината от платената му сума, считайки, че останалата част е вложил в труд и материали. Тъй като не стигнали до консенсус, на 12.07.2023 г. св. Н. депозирала до Директора на ОДМВР – Бургас жалба срещу св. Ч. за извършено престъпление по чл. 209 от НК. След осъществена проверка по инициираната с жалбата преписка № 13716/2023 г. по описа на Районно управление – Поморие, било образувано досъдебното производство.

Тази фактическа обстановка се установява от проведените разпити на свидетелите Д. Н., П.Б., Г.Ч., Я.С., И.Щ., К.К., очна ставка, приложените множество писмени доказателства – документи за имота, договор, оферта, фактури и др.

С Постановление от 19.08.2024 г. прокурор от БРП е прекратил воденото наказателното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.

24, ал. 1, т. 1 от НПК поради липсата на осъществен състав както на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, така и на друго такова от общ характер, с аргумент за наличието в конкретния случай на спорни гражданско-правни отношения, които не са предмет на наказателното право и процес.

БРС намира, че не са налице основания за отмяна на атакувания прокурорски акт, като направените от прокурора изводи са законосъобразни и правилни и същите са мотивирани задълбочено и подробно, и се основават на всички събрани по делото доказателства, обсъдени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. След като прецени всички релевантни по делото доказателства, съдът споделя крайния, решаващ извод на прокурора относно наличието на законови предпоставки за прекратяване на наказателното производство.

В конкретния случай, безспорно е установено наличието на договорни отношения между Д. Т. Н. и „Х.Д." ЕООД, с представляващ Г.Й. Ч., с предмет – изграждане на модулна сглобяема къща в имота на Н.. Съгласно договора, възложителят може да го прекрати, ако в резултат на обстоятелства, възникнали след сключването му, не е в състояние да изпълни своите задължения, като в този случай дължи на изпълнителя възнаграждение до размера на извършеното до момента СМР. Предвид възникналата невъзможност на Н. да изпълни поетото задължение по осигуряване на изискуемите по закон строителни книжа за изграждането на модулна къща, тя 4 дължи на изпълнителя възнаграждение до размера на извършеното до момента СМР, а разликата до пълната платена от нея авансова сума подлежи на връщане. В случай, че счита, че от страна на Ч. са допуснати недостатъци в изработеното, Н. има възможност съгласно договора да поиска намаление на възнаграждението, съразмерно с намалената годност на изработеното.

С оглед изложеното, прокурорът, като е съобразил така установените от разследването фактически положения, е направил обоснован и убедителен отказ да възприеме тезата за съставомерност на деяние по чл. 209, ал. 1 от НК.

Споделяйки изтъкнатите с прекратителното постановление съображения, настоящият съдебен състав счита, че при установените по делото обстоятелства, прокурорът правилно е приложил закона.

Престъплението измама е налице тогава, когато деецът с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда. Характерно за измамата е, че има два предмета, върху които по някакъв начин се въздейства – измаменото лице и ощетеното имущество, като последното се намира във фактическата или разпоредителната власт на измамения, поради което той има възможността да се разпорежда с имуществения предмет. В настоящия случай не би могло да се твърди, че някой е въвел в заблуждение и е създал невярна представа у Д. Н., вследствие на което същата да се е разпоредила с посочената авансова парична сума, която е преведена на „Х.Д." ЕООД.

Безспорно, принципно е възможно договорните отношения да бъдат използвани като средство за мотивиране насрещната страна да извърши акт на имуществено разпореждане без деецът да предостави насрещната престация, за която страните по сделката са постигнали съгласие, но тогава деецът изначално, още към момента на договарянето няма намерение и възможност реално да изпълни поетите задължения, като измамливият умисъл на дееца следва да е налице именно към момента на поемане на задължението. В случай, когато отношенията са уредени изцяло на плоскостта на гражданското право, неизправната страна по договора го е сключила с намерението да изпълни поетия ангажимент и да престира уговореното в съответния срок и по начина, договорен от страните по сделката. Наред с това тя по принцип има възможност да изпълни задълженията си, но по една или друга причина не успява да стори това или го изпълнява, но не според уговореното. Тези принципни положения са били обсъдени и съобразени от прокурора при 5 осъществения анализ на действията на свързаните с процесния договор лица, въз основа на който е направен и правилен извод, че същите не биха могли да бъдат квалифицирани като осъществяващи състав на престъплението измама.

В случая, предвид наличието на договор между Н. и „Х.Д." ЕООД, и съобразно посоченото в него, възложителката има възможност да поиска намаление на възнаграждението, съразмерно с намалената годност на изработеното, респективно връщане на останалата част от предплатената авансово сума. Посоченото от същата, видно от проведения й разпит, за липса на намерение у изпълнителя да събори конструкцията и да върне цялата авансова сума, не би могло да обоснове извод за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.