Определение № 282 от 02.03.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 282 гр. Плевен, 02.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20264400500150 по описа за 2026 година С определение на Плевенски Районен съд №465 от 29.01.2026г., постановено по гр.д.№3683/2025г.по описа на същия съд е оставено без уважение искането на основание чл.83,ал.2 ГПК на И. Р. за освобождаване от внасяне на държавната такса по сметка ПлОс във вр.с въззивно обжалване на решението като неоснователно.Със същото определение на ПРС на жалбоподателката е указано ,при влизане в сила на съдебния акт,в едноседмичен срок да внесе държавна такса за въззивно обжалване по сметка Плевенски Окръжен съд в размер на 30,55 евро,т.к.в противен случай ще бъде върната.

Срещу така постановеното определение на Плевенски РС е постъпила частна жалба,с вх.№3710/06.02.2026г. от И. С. Р. ,чрез пълномощника й адвокат П. Н. от АК Варна,с която същото се обжалва като неправилно и незаконосъобразно.Изложени са доводи,че жалбоподателят е представил декларация по чл.83,ал.2 ГПК,от която е видно,че не разполага с достатъчно доходи,не притежава ликвидно имущество,от което да заплати ДТ,не притежава недвижими имоти и МПС,като същата има сериозни здравословни проблеми ,които налагат постоянни медицински прегледи и закупуване на медикаменти.Твърди се, че голяма част от прегледите,изследванията и медикаментите заплаща сама.Жалбоподателката счита,че ПРС е направил повърхностна и формална преценка ,като се е ограничил до констатацията,че същата получава доходи ,без да анализира дали тези доходи реално позволяват заплащането на държавната такса .Посочено е,че не е направена конкретна преценка,съобразена с действителното финансово състояние на страната към момента на произнасяне,което води до неправилност на обжалвания съдебен акт.Отказът за освобождаване от ДТ на лице ,което обективно не може да я заплати ,представлява пречка за ефективен достъп до съд и е в противоречие 1 с чл.56 от Конституцията на РБ и чл.6 ЕКПЧ. В заключение жалбоподателката моли Окръжния съд да отмени обжалваното определение на ПРС и да освободи И. С. Р. от заплащане на ДТ,на основание чл.83,ал.2 ГПК.

Окръжният съд като прецени изложените в частната жалба оплаквания и събраните по делото доказателства,приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Първоначално по така подадената частна жалба неправилно е образувано въззивно гр.д.№141 /2026г.по описа на ПОС.С определение №227/18. 02. 2026г. производството по въззивно гр.д.№141/2026г.е прекратено като неправилно образувано и е постановено делото да се образува като въззивно частно гр.дело по подадената частна жалба с вх.

№3710/06.02.2026г.от И. Р. ,чрез пълномощника й адвокат П. Н. от АК Варна срещу горепосоченото определение на ПРС №465/29.01.2026г.по гр.д.

№3683/2025г.по описа на същия съд. На това основание е образувано настоящото въззивно ч.гр.д.№150/2026г.по описа на ПОС,като частната жалба и обжалваното определение на ПРС са приложени към първоначално образуваното въззивно гр.д.№141/2026г.по описа на ПОС.

От приложеното гр.д.№3683/2025г.по описа на ПРС е видно,че по същото е постановено решение №1720/11.11.2025г.,с което у важен иск с правно основание чл.422 ГПК ,като е признато за установено по отношение на И. Р.,че дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД гр.София посочените суми-главница и лихви,за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2052/2025г.по описа на ПРС.С решението на ПРС на осн.чл.78,ал.1 ГПК ответницата е осъдена заплати на дружеството и направените разноски по делото за заповедното и за исковото производство.

Срещу решението на ПРС е постъпила въззивна жалба от И. С. Р.,чрез пълномощника й адвокат П. Н. от АК Варна.

С разпореждане на ПРС №17060/05.12.2025г.въззивната жалба е оставена без движение,с указание до жалбоподателката да внесе ДТ по сметка ПлОС в размер на 59,75лв.И. Р. е депозирала молба с искане на основание чл.83,ал.2 ГПК да бъде освободена от внасяне на ДТ,поради материални затруднения.

За да остави без уважение искането на въззивната жалбоподателка за освобождаване от внасяне на ДТ,ПРС е приел,че И. Р. получава доход в размер на 1900лв.-трудово възнаграждение и 660лв.пенсия,че дължимата ДТ е в размер на 30,55 евро ,която оглед доходите на страната не е непосилна за внасяне .Тези съображения на ПРС са правилни и се възприемат от въззивната инстанция.

От изисканата справка от Община Плевен се установява,че жалбоподателката не притежава недвижими имоти и движимо имущество,а според справката от сектор Пътна полиция при ОД на МВР Плевен същата не 2 притежава МПС.Съгласно изготвената от съда справка И. Р. работи по трудово правоотношение като старши учител общообразователен учебен предмет в гимназиален етап в Спортно училище ***Приложено е ЕР на ТЕЛК №92074/10.09.2025г., от което се установява, че на И. Р. е призната 74 %т.н.р.,без чужда помощ за описаните заболявания.В представената от страната декларация за семейно и имотно състояние ,същата е декларирала ,че получава месечен доход в размер на 1900лв.от заплата/нето/,както и 660лв.пенсия.Представено е допълнително споразумение към трудов договор №РД16-148/19.05.2025г., съгласно което , считано от 01.03.2025г.трудовото възнаграждение на И. Р. е увеличено от 1912лв. на 2199лв.,увеличено е доп.възнаграждение за пета професионално квалификационна степен от 45лв.на 50лв.Съгласно представеното удостоверение от ТП на НОИ Плевен, И. Р. получава пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 662,03лв.или 338,49 евро.

При тези данни се налага извода,че жалбоподателката има заболявания,за които й е призната 74 %т.н.р.с ЕР на ТЕЛК,като получава месечен доход от трудово възнаграждение в размер на 2249лв.брутна сума или 1149,90 евро и пенсия в размер на 338,49 евро.Общо месечният й доход от заплата и пенсия е в размер на 1488,39 евро,което е малко повече от двукратния размер на МРЗ за страната за 2026г.,която е 620,20 евро/ 1213лв./ Дължимата ДТ за подадената въззивна жалба срещу постановеното от ПРС решение е в размер на 30,55 евро и с оглед получавания доход не е непосилна и не е прекомерно висока,като Окръжният съд счита,че И. Р. има финансова възможност да заплати тази ДТ.В подадената от нея декларация същата е посочила ,че след няколко месеца ще остане без работа ,поради заболяване и ще бъде с минимална пенсия.Това обстоятелство не променя изводите на съда,доколкото преценката дали едно лице притежава или не достатъчно средства да заплати държавната такса и разноски по делото, се извършва към момента на постановяване на съдебния акт,а не въз основа на . бъдещи и предполагаеми събития.

С оглед изложеното съдът намира,че искането за освобождаване от внасяне на ДТ за въззивната жалба по чл.83,ал.2 ГПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.Изводите на въззивната инстанция съвпадат с тези на ПРС,поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното ,Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението на Плевенски Районен съд №465 от 29.01.2026г.,постановено по гр.д.№3683/2025г.по описа на същия съд В 3

ЧАСТТА, в която е оставено без уважение искането на основание чл.83,ал.2 ГПК на И. Р. за освобождаване от внасяне на държавна такса във вр.с въззивно обжалване на решението.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателката ,чрез нейния пълномощник на посочения съдебен адрес/ ТР на ОСГТК на ВКС №5 от 12.07.

2018г. по тълк.д.№5/2015г./

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4