Решение № 1087 от 24.08.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1087 гр. Варна, 17.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20223100500483 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по въззивната жалба № 303609/09.12.2021г. от П. Ж. ПР. ЕГН **********, със съдебен адрес гр. К., ул. „С.“, № 6, офис 10, чрез адв.

П.К., против решение № 262777/08.11.2021г. по гр.д. № 556/2021г. на 16-ти състав на ВРС, с което е уважен иска му, насочен срещу „К.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление град В., ул. „Ф.“ № 49, представлявано от управителя К.К.Д. за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, неудобства и дискомфорт и трайно необратимо увреждане, вследствие на претърпяна на 12.09.2018г. трудова злополука, ведно със законна лихва върху сумата от датата на увреждането - 12.09.2018 в занижен размер, като е отхвърлен иска му за разликата над присъдената сума от 50000.00лв. до сумата от 90000.00лева, по частичен иск от 120000.00лв., целият в размер на 200000.00 лева, на осн. чл. 200 от КТ.

Съдът правилно е приел наличието на трудова злополука, правилно е приел, че няма съпричиняване, но не е приложил правилно нормата на чл. 52 от ЗЗД, като не е взел предвид вида и обхвата на вредите, някои от обстоятелствата въобще не е отчел.

Иска решението на ВРС да бъде отменено за разликата над присъдените 50000.00лв., като работодателят бъде осъден да заплати още 40000.00лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 12.09.2018г. до окончателното из плащане на задължението. Моли се да бъде определено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „К.“ ЕООД, ЕИК *********, чрез адв. Д.С., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Не само, че не е занижен размерът на обезщетението, а е несправедливо завишен. Моли се въззивната жалба на П. да бъде отхвърлена Претендира присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

Постъпила е и въззивна жалба № 303046/29.11.2021г. от „К.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град В., ул. „Ф.“ № 49, представлявано от управителя К.К.Д., чрез адв. Д.С., против решение № 262777/08.11.2021г. по гр.д. № 556/2021г. на 16-ти 1 състав на ВРС, в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на П. Ж. ПР. ЕГН ********** обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, неудобства и дискомфорт и трайно необратимо увреждане, вследствие на претърпяна на 12.09.2018г. трудова злополука, ведно със законна лихва върху сумата от датата на увреждането - 12.09.2018 в размер на сума от 50000.00лв., по предявения частичен иск от 120000.00, целият в размер на 200000.00 лева, в частта в която дружеството е осъдено да заплати на П. Ж. ПР. ЕГН ********** сумата от 2315.09лв., като част от присъдената сума от 7797.83 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи, извършени за лечение и рехабилитация в гр. Павел баня и разходи за гориво, наложили се поради претърпяната трудова злополука, както и поради затрудненията в ежедневието, ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 04.12.2020год. до окончателното изплащане, на основание чл.200, ал.1 от КТ, в частта в която дружеството е осъдено да заплати на адв.П.К. от САК с адрес:град С., ул.Л. 1,ап.9, адв.възнаграждение, съобразно минимума, установен в чл.7,ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2014год. за минималните размери на адв.възнаграждение, т.е. в размер от 2 264.00лв.,на основание чл.78,ал.1 от ГПК и чл.38,ал.2 от ЗАдв. и в частта в която дружеството е осъдено да заплати по сметка на ВРС държавна такса и разноски върху уважената част от иска в размер от 2303.00лв., от която 2132лв. за държавна такса и 171лв. разноски за ВЛ, на основание чл.78, ал.6 от ГПК. Намира решението в обжалваните части за постановено при нарушения на материалния закон и процесуалните правила.

Моли да бъде уважена въззивната жалба, да бъде отменено решението на ВРС в обжалваната част, като неправилно и незаконосъобразно. Моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски на две инстанции.

В писмен отговор П. Ж. ПР. ЕГН **********, чрез адв. П.К. излага съображения за неоснователност на въззивното жалба. Моли се да бъде оставена без уважение, но уважена подадената от него такава. Отново моли за определяне на адвокатско възнаграждение.

При извършената служебна справка, въззивният състав е установил, че с решение № 134/07.04.2022г. по т.д. № 29/2022г. на ВОС-ТО е обявено в несъстоятелност ТД „К.“ ЕООД и няма назначен синдик. По въззивното дело е взело участие като въззиваема страна „К.“ ЕООД-в несъстоятелност, представлявано от управителя К.К.Д..

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

В исковата си молба, насочена срещу „К.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: град В., район М. ,ул.Ф. №49, представлявано от управителя К.К.Д., П.

Ж. ПР., ЕГН **********, чрез адв. П.К., претендират от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати следните суми, както следва:

50000 лева, частичен иск от 200 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, неудобства и дискомфорт и трайно необратимо увреждане, вследствие на претърпяна трудова злополука 12.09.2018г., ведно със законна лихва върху главницанта, считано от датата на увреждането - 12.09.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и

7797.83 лв. - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разходи, извършени за лечение и рехабилитация, наложили се поради претърпяната трудова злополука на 12.09.2018г. , както и поради затрудненията в ежедневието, ведно със законна лихва върху тази главница, считано от датата на подаване на исковата молба- 04.12.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

Моли съда да му присъди направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.

Излага, че работил в ответното дружество на длъжност „носач, товарач на стоки" при работодателя „К." ЕООД. На 12.09.2018 г. му е била възложена за изпълнение заявка от 2 клиент и около 12.00 часа, при оком плектоване на заявката, се е наложило да се качи на контейнерната площадка на втори етаж, откъдето е трябвало да вземе калъф за волан от контейнер № 10. Контейнер № 10 е бил разположен върху контейнер № 9, като е трябвало да стъпи върху метална платформа /площадка/ на височина 2.80м. и да отвори контейнер № 10. За целта е трябвало да освободи двете дръжки на отваряемите механизми на контейнера, които се намират в долната част на контейнера, при което тялото му е било приведено в нестабилна поза. При дръпването на дръжките, П.П. залитнал и поради липсата на парапет паднал от височината на площадката - 2.80 м. върху асфалтова повърхност. Бил приет по спешност в МБАЛ „Св. Анна - Варна" АД, където са били установени следните травми: на десен крак - многофрагментна фрактура на петната кост по цялото протежение с дислокация на фрагментите, фрактура на proc. posterior tali, фрактура по дисталната медиална ставна повърхност на кубоидната кост, без данни за дислокация, а на ляв крак: многофрагментна фрактура на тибиалния малеол с ангажиране на ставната повърхност в предната и средна трета. Дислокация на фрагменти. Стеснена тибио -фибуларна става. Зрънцевидни костни фрагменти зад талуса, в тало - фибуларната и тало - круралната ставна междина. Много дискретно фисуриране в горно - медиалната част на талуса. Оток на подкожието на двете стъпала. Били извършени следните операции:

- На 18.09.2018 г. - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация тарзални и метатарзални кост. Поставени са били Киршнерови игли и заключваща плака с винтове.

- На 23.09.2018 г. - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация тибия и фибула. Извършена е била максимално възможна репозиция на фрактурите, поради наличието на силно раздробена и вбита фрактура на тибията. Поставена е била метална остеосинтеза със заключваща плака и няколко Киршнерови игли.

- На 30.04.2019 г. - отстраняване на им плантирани уреди от тарзални и метатарзални кости;

- На 26.09.2019 г. - отстраняване на имплантирани уреди от тибия и фибула.

При рентгеново изследване, извършено на 31.10.2019г. било установено, че по отношение на левия крак има деформация и остатъчни дефекти в костта след отстраняване на металната остеосинтеза и стеснена тало тибиална ставна междина. По отношение на десния крак има дефект в костта след отстраняване на металната остеосинтеза и наличие на остеопороза. Предстояла нова операция за коригиране на драстичната деформация на петата, където тъканта хлътвала и това значително затруднявало ходенето.

Поради невъзможността да бъде възстановена функцията и на двата крайника и невъзможността за пълно излекуване и до настоящия момент, ищецът не е имал възможност да се върне на работа, продължавал да не работи и да е лишен от каквито и да било доходи.

С експертно решение на ТЕЛК, потвърдено с експертно решение на НЕЛК, е бил освидетелстван и е била приета 40% трайно намалена работоспособност за период до 01.12.2022г.

И към настоящия момент продължавал да изпитва болки и в двата крака, ставите на глезените са с ограничено движение, походката му била изменена поради изпитваната болка и деформациите, което налагало извършването на нова операция за корекция. Нормалните и свободни движения отпреди злополуката никога нямало да могат отново да се възстановят поради невъзможността да бъдат възстановени раздробените счупвания. Това причинявало постоянни неудобства на ищеца в ежедневието му, допълнително утежнявало усещането му за непълноценност поради инвалидизацията му. Причинявао му дълбоки страдания, чувство за срам, необходимост от чужда помощ при извършването на определени дейности, с които не се справял сам. Нуждаел се от финансовата помощ на близките си, тъй като бил лишен от възможността сам да се издържа. Той никога нямало да може да се възстанови в предишното си здравословно състояние и никога нямало да може да има същия живот като преди със същите дейности, които е извършвал, винаги щял да има ограничения в движенията си и съответно ограничения във възможностите за полагане на труд и препитание. Това причинявало дълбоки и необратими промени в характера, в поведението му, във 3 възможностите му за социално общуване и води до промени в психическото му състояние.

За настъпилата злополука е било издадено и влязло в сила Разпореждане № 5104-0311 от 25.01.2019 г. от ТП - НОИ, гр. Варна, с което злополуката, настъпила с П. Ж. ПР. била приета за трудова, на осн. чл. 55, ал. 1 от КСО, станала през време и във връзка с извършваната работа.

Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ работодателят отговаря имуществено за претърпените от работника вреди, които са в причинна връзка с настъпила трудова злополука, която е правопораждащият юридически факт. Отговорността на работодателя е обективна, безвиновна, независимо от това, дали негов орган или друг работник имат вина за настъпването на вредите. В случая е налице валидно трудово правоотношение към датата на трудовата злополука, същата е причинена по време и при извършване на възложена от работодателя работа, като има причинна връзка между трудовата злополука и телесните увреждания. Ето защо, съгласно разпоредбите на КТ ответникът по делото следва да плати обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, вследствие претърпяната трудова злополука и за имуществените вреди, представляващи извършени разходи във връзка с лечението и рехабилитацията.

Освен претърпените силни болки и много страдания, по време на целия процес на лекуване и възстановяване, ищецът направил значителни разходи за медикаменти, превързочни материали и лекарства, които са били нужни при заздравяването на раните, както и за обезболяване, за импланти, които са му били поставени при извършените операции, за рехабилитация, за помощни средства при прохождането, за гориво, тъй като е било невъзможно придвижването му по болнични заведения по друг начин, освен с автомобил поради двата счупени крака, за придружител -поради невъзможността да се обслужва сам и др. Тези разходи представляващи имуществени вреди, също следвало да бъдат възстановени от ответното дружество.