Решение № 160 от 16.02.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. Перник, 16.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря Даниела Т. Асенова като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20211720105547 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235, ал. 1, вр. чл. 422, ал.1 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД срещу Д. С.. Д..

Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е доставил до имота на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота, сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на топлинната енергия за исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от приложимите Общи условия ответницата, като потребител, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

При изложените твърдения се иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 1

868,20 лева, представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. *** за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от депозиране на заявлението на 02.08.2021 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 130,00 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 09.07.2018 г. до 14.07.2020 г.

Претендират се разноски.

Ответникът е депозирал писмен отговор в законоустановения срок, с който оспорва исковете по основание и размер. Посочва, че всички отоплителни уреди в апартамента му са демонтирани, като през 2000 г. е подал молба за отказ от отоплителни услуги и в този смисъл не дължи претендираното вземане. Оспорва се размерът на начисленото количество ТЕ, а щранг-лирите работели некачествено, като се оспорва годността за измерване на топломера, монтиран в абонатната станция. Оспорва се прогнозното начисляване на количеството доставена топлинна енергия, като се акцентира, че Методиката е била отменена от тричленен състав на ВАС с решение от 13.04.2018 г. Въвежда правопогасяващо възражение за изтекла давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим.

В настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което предявеният иск е процесуално допустим.

При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2) продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Преценката относно 2 наличието на качеството потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от ЗЕ.

Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ „клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

По делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД от 29.04.2008 г., действали през процесния период. Тези правила уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество и всички потребители на топлинна енергия, присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр.

Перник. В конкретния случай, отношенията то така действащите общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

От приложения договор за продажба на държавен недвижим имот от 19.07.1990 г. се установява, че ответникът е придобил правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент, за който се твърди, че е топлоснабден. Няма твърдения и данни след този момент имотът да е бил предмет на друга прехвърлителна сделка или да е учредено вещно право на ползване в полза на трето лице.

При тези обективни данни, по делото съдът намира за установено по делото наличието на облигационна връзка между страните – възникнала по силата на закона, при предварително обявени Общи условия и съществуването на изискуемо задължение в полза на ищеца на посоченото в исковата молба основание.

По делото е изслушана и приета заключение по СТЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено, отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е изготвено при анализ на приложените по делото документи, изискани на място от ищцовото дружество и от фирмата за дялово разпределение. Системата за дялово разпределение е въведена в СЕС, а между ФДР и ищеца има налично споразумение за предоставяне на тази услуга, обективирано в договор № 97 от 30.11.2011 г. и договор № 76 от 01.09.2017 г. От заключението се установява, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско измерване – топломери, са преминали през задължителните периодични метрологични проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип, поради което са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за достоверни. В експертизата е отразено, че през релевантния период показанията на топломера са отчитани ежемесечно. Технологичните разходи в абонатната станция са приспаднати от брутната топлоенергия, отчетена ежемесечно по общия топломер. Същите са останали за сметка на ищцовото дружество, като на ФДР е подавана за разпределение само нетната топлоенергия.

Изпълнени са нормативните изисквания за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. След провеждане на годишния 3 отчет разходът на топлоенергия е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани и определената разлика е съобразена при индивидуалните изравнителни сметки.

Изяснено е, че е начислен прогнозен разход за битова гореща вода, като след провеждане на годишния отчет от фирмата – топлинен счетоводител, разходът е преизчислен, съобразно показанията на измервателния уред, монтиран в имота – 2 бр. водомери. В имота има едно отоплително тяло – щранг-лира в банята без ИРУ, за което по изчислителен път е начислен служебен разход като за такова, работило непрекъснато.

Изяснено е, че след провеждане на годишния отчет от фирмата-топлинен счетоводител разходът за топлинна енергия за отопление е преизчислен, прогнозно начислените суми са сторнирани, като определената разлика е отразена в индивидуалната годишна изравнителна сметка. През периода е начисляван разход за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, пропорционално на отопляемия обем на имота по проект (170 куб. м.) и само през зимния отоплителен период – времето, през което е работила отоплителната инсталация в СЕС. Не е разпределяна топлоенергия и не са начислявани като дължими суми за отоплителни тела в СЕС, доколкото в същата няма работещи такива. В заключението е отразено, че начислените суми на абоната са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба. При така установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата достига до извод, че общата дължима сума за процесния период е на стойност от 868,20 лева.

Неоснователно е възражението относно отмяната на Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването и непостигането на целта на чл. 155, ал. 2 ЗЕ. Такава отмяна частично е постановена не с посоченото от ответник решение на ВАС, а с Решение № 8294 от 26.26.2020 г. на ВАС, петчленен състав, обн. ДВ, бр. 60 от 2020 г., в сила от 07.07.2020 г., Съобразно изричната норма на чл. 195, ал. 1 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение (тоест, отмяната има действие занапред). Горецитираното решение на петчленен състав на ВАС е влязло в законна сила на 26.06.2020 г., което е след последната дата, за която е формулирана претенция в настоящия процес. За пълнота, методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна собственост, инкорпорирана в Наредба за топлоснабдяването (обн., ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.) – отменена понастоящем, не противоречи на чл. 155, ал. 2 ЗЕ. Методиката определя топлинната енергия за отопление на общите части на сградата – етажна собственост като разликата между общото количество топлинна енергия за отопление и сумата от показанията на индивидуалните топломери, след което се разпределя пропорционално на отопляемия им обем.