Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 26 от 31.01.2026, Районен съд - Панагюрище

Съд
Районен съд - Панагюрище
Дело
Административно наказателно дело 228/2023
Вид
Решение № 26
Подписан
31.01.2026
В сила
27.05.2026
Състав
Емилиан Благов Венчев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Панагюрище, 31.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилиан Бл. Венчев при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова като разгледа докладваното от Емилиан Бл. Венчев Административно наказателно дело № 20235230200228 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. Т. В., ЕГН **********, от гр.Панагюрище, ул.“******“ №15 против НП № 321/26.10.2023г. на Директора на РДГ Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер 60,00 лева за това, че на 27.12.2022 г., в отдел 208, подотдел „е“, м.“Ранчова чешма“, землището на гр.Панагюрище, нарушителят извършва сеч на немаркирани с КГМ два броя букови дървета, с диаметър на пъна38см. и 32см., с обща кубатура на дървесината 1п.куб.м. широколистни дърва за огрев от вида бук, нарушения по смисъла на чл.204, ал.1, т.5 от Закона за горите.

Жалбоподателят най-общо твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно, неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при нарушение на процесуалните правила по установяването и санкционирането на административното нарушение.

В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и излага съображения за нейната основателност.

Въззиваемата страна – АНО, редовно призован, не изпраща процесуален представител – представено е писмено становище.

Съдът провери основателността на жалбата, като прецени доводите на 1 страните и събраните по делото доказателства и взе предвид следното: На 07.12.2022 г., в 15.00ч., св.Л отишъл в отдел 208, подотдел „е“, м.“Ранчова чешма“, землището на гр.Панагюрище с колегата си, тъй като имало сигнал от старши лесничей П, че се извършва незаконна сеч. Св.Л с колегата му горски стражар К. отишли на место и установили действително, че има незаконно отсечени два броя букови дървета, като същите били нарязани на 30см. шир. около 1м.дълж. Те били отсечени в посочената по-горе територия, която пък представлявала държавен горски фонд. Отсечената и нарязана дървесина представлява около 1 пространствен кубик. Св.Л и колегата му К. започнали да товарят незаконно придобитата дървесина в служебния си автомобил, като в даден момент на место пристигнал жалбоподателя и буквално им заявил, „защо ми пипате дървата? Отиде ми труда тук!“ В резултат на това изявление от жалбоподателя, който самичък се уличил в извършената незаконна сеч контролните органи от ТП ДГС Панагюрище уведомили РУ – Панагюрише, които от своя страна уведоми прокурор от РП – Пазарджик и се образувало ДСП №34/2023 по описа на РУ – Панагюрище. С Постановление от 22.06.2023г. на наблюдаващия прокурор Н.Т ДСП било прекратено, поради малозначителност и изпратено на РДГ – Пазарджик за евентуална административна отговорност.

В тази връзка на 10.07.2023г. бил съставен АУАН на жалбоподателя за извършено нарушение по см. на чл.104, ал.1, т.5 от ЗГ. На основание АУАН, Директорът на РДГ - Пазарджик е издал НП № 321/26.10.2023 г., с което на Т.

Т. В., ЕГН **********, за нарушение на чл.104, ал.1, т.5 от Закона за горите е наложена глоба, в размер на 60,00 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът счита, че жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, но не поради посочените основания в самата жалба.

На самостоятелно основание, съдът следва да изложи допълнително и следното:

Според чл. 27, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение, като при определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както 2 и имотното състояние на нарушителя.

В случая, в процесното НП изложените съображения относно несъобразяването на АНО с чл.28 от ЗАНН, представляват бланкетни мотиви, които по своето естество водят до липса на мотиви. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на Общото събрание на наказателната колегия във Върховния касационен съд по Т. Н. дело № 1/2007 г., преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В обхвата на съдебния контрол се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл.

28 от ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Разбирането за обхвата на съдебния контрол е в съответствие и с практиката на Европейския съд по правата на човека по приложението на чл.

6, ал. 1 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която съдът не може да бъде ограничаван в своята юрисдикция, когато решава правния спор. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото. С оглед липсата на легално определение в ЗАНН на "маловажен случай" и с оглед разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН, според която норма, по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този закон не се предвижда друго, за "маловажен случай" следва да се приеме този, при който извършеното административно нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид (чл. 93, т. 9 от НК).

От събраните по делото доказателства се установява, че към датата на установяване на нарушението жалбоподателя е без нито едно нарушение по ЗГ. Обемът на процесните дърва за огрев с оглед и на описанието им в НП, а именно: 1.00 пространствени кубика, на стойност 72.60лв. - според съда води на извод за стойност значително по-малка от една минималната работна 3 заплата за страната към датата на деянието. Нарушението е за първи път.

Преценени в своята съвкупност, посочените обстоятелства предпоставят извода за наличието на явно маловажен случай на административно нарушение, обуславящи неправилността на процесното НП. Съдът констатира, че преценка за маловажността на случая изобщо не е направена по същество от административнонаказващия орган, което е негов пропуск водещ до неправилно приложение на закона.

В административно-наказателното производство съдът дължи преценка за степента на обществена опасност на вменените нарушения. Съдът намира, че извършеното от жалбоподателя деяние представлява класически пример за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Аргументите за маловажност на случая съдът черпи на първо място от вида и стойността на дървесината, която жалбоподателя незаконно е добил.

Стойността на същите е много под фиксирана минимална работна заплата за страната. От друга страна съдът преценява и обществената опасност на жалбоподателя през призмата на нарушенията по Закона за горите, която е ниска. В този смисъл е намиращото се в делото писмо от РДГ - Пазарджик, от което е видно, че срещу жалбоподателят Т. Т. В., ЕГН **********, няма съставяни АУАН и НП за извършени от него нарушения по ЗГ, т.е. процесната му проява се явява инцидентна в неговия живот. В приложеното ДСП се съдържат добра характеристична справка за жалбоподателя, чисто съдебно минало, същият няма каквито и да е криминалистични регистрации. Всичко гореизброено води до единствения възможен извод относно неконосъобразността на обжалваното НП.

Съдът постанови решението си и в светлината на утвърдена съдебна практика на административните съдилища в Р България, в същия смисъл.

Жалбоподателят претендира сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, които са платени авансово, видно от договора за правна помощ на л.5 в делото. Възражение за прекомерност от страна на РДГ - Пазарджик не е направено. С оглед изхода на делото, направените разноски от жалбоподателя следва да се присъдят в тежест на РДГ - Пазарджик.

По изложените съображения Панагюрският районен съд в настоящия състав, на основание чл.63 от ЗАНН,

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 321/26.10.2023 год. на Директора на РДГ - Пазарджик, като незаконосъобразно.

ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя Т. Т. В., ЕГН **********, от гр.Панагюрище, ул.“******“ №15, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Пазарджик, адрес: гр.Пазарджик, ул. „Александър Стамболийски“ № 50, да заплати на Т. Т. В., ЕГН **********, от гр.Панагюрище, ул.“******“ №15, сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 (шестстотин) лева.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Пазарджишкия административен съд.

Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________ 5