Решение № 509 от 26.06.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 509 гр. Бургас, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20242100501279 по описа за 2024 година

С Решение № 1322/28.06.2024г., постановено по гр. дело № 5251/2023г. по описа на Районен съд – Бургас е отхвърлен иска на К. Д. К. против „Еос Матрикс“ ЕООД, с който се претендира да бъде установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника изпълнение на следните вземания по изпълнително дело № 701/2019г. по описа на ЧСИ с рег. № 803 по описа на КЧСИ, образувано по изпълнителен лист от 21.03.2013г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по частно гр. дело № 2012/2013г. по описа на Районен съд – Бургас: - 18 893, 39 лева - главница, - 8405, 55 лева – неолихвяеми вземания, - 481, 23 лева – съдебни разноски и - законната лихва върху главницата, начиная от 19.03.2013г. до окончателното й изплащане, на основание липса на парични средства поради трайно намалена работоспособност.

Против постановеното първоинстанционно решение е депозирана въззивна жалба от К. Д. К. от гр. Б., с която се претендира атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде уважен предявения иск.

1

С жалбата се посочва, че атакуваното решение е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон. Посочено е, че поради неправилна интерпретация на фактическите твърдения в исковата молба и уточнителна молба към нея, първоинстанционният съд неточно е определил правната квалификация на иска, което е довело до неправилно приложение на материалния закон и съответно – до отхвърляне на иска въпреки неговата основателност.

В жалбата се посочва, че никъде няма твърдения, каквито съдът е счел, че има за искане да се приеме за установено, че ищецът не дължи на ответника процесните суми поради липса на парични средства, тъй като е заболял и е инвалидизиран, които твърдения да са подлежащи на изводи за правна квалификация по чл. 81, ал. 2 от ЗЗД, а всички твърдения по делото се свеждат до установяване наличието на обективна, независеща от него невъзможност за изпълнение въпреки положената дължима грижа, която е невиновна невъзможност за изпълнение.

В жалбата се посочва, че решението е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, което е довело до неговата неправилност, тъй като първоинстанционният съд се е произнесъл по направените възражения и аргументи, изтъкнати от ищеца, но почти липсват мотиви или мотивите са съвсем оскъдни.

В съдебно заседание въззивната страна чрез своя процесуален представител поддържа въззивната жалба и счита, че следва да бъде уважена.

Ответната страна по въззивната жалба – „Еос Матрикс“ ЕООД със седалище гр. София депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба, в който сочи, че наведените твърдения за неправилност на първоинстанционното решение са неоснователни и необосновани, тъй като съдебното решение е постановено при спазване на материалния закон и са обсъдени всички предявени доказателства и изложени аргументи на страните, като не са допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото, въз основа на които да бъде възпрепятствано правилното решаване на спора.

В депозирания писмен отговор се посочва, че е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че първоинстанционният съд не е разгледал по същество възражение за нищожност на извършената цесия, тъй като 2 насрещната страна не търси произнасяне по повод валидността на договора за продажба и прехвърляне на вземането. Твърди се, че първоинстанционният съд не е имал задължение да се произнася и по възражението за изпадане в забава от страна на кредитора, а този въпрос вече е бил разгледан и решен от страна на съда по повод предявен иск от банката по реда на чл. 422 от ГПК по повод депозирано възражение от страна на длъжника по чл. 414 от ГПК.

Посочва се, че в хода на производството по гр. дело № 6602/2013г. по описа на Районен съд – Бургас въззивникът е отправил идентични с настоящите възражения за забава от страна на кредитора.

Посочва се, че са неотносими към предмета на делото възраженията относно неполагане на дължимата грижа от страна на кредитора по повод възражение за налична нищожна клауза за застраховка по кредита.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски – възнаграждение за юрисконсулт.

В съдебно заседание – ответното дружество оспорва въззивната жалба и счита, че следва да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Окръжен съд – Бургас, като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от К. Д. К. от гр. Б., к-с „С.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. * против „Еос Матрикс“ ЕООД със седалище гр. София, ЕИК 131001374 и адрес на управление гр. София, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков Казанджията“, с който се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответната страна, че ищецът не дължи на ответното дружество следните суми:

- 18 893, 39 лева, представляваща главница,

- 4 886, 06 лева, представляваща лихва – сумите, дължими въз основа на сключен Договор за банков кредит от 10.01.2008г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и К. Д. К., които суми са признати и по силата на съдебно Решение № 124 от 17.01.2014г., постановено по гр. дело № 6602/2013г. по описа на Районен съд – Бургас и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК въз основа на документ № 1282/20.03.2013г., постановена по частно гр. дело № 2012/2013г. по описа 3 на Районен съд – Бургас.

В исковата молба се посочва, че след постановяване на посоченото съдебно решение са настъпили нови обстоятелства, които водят до обективна невъзможност да заплати дължимите по сключения Договор за банков кредит суми, а именно – призната трайна невалидност от 80% с експертно Решение на ТЕЛК от 20.04.2023г.

В исковата молба се посочва и обстоятелството, че ищецът не е бил уведомен за сключен Договор за цесия, за който той не е бил уведомен от страна на Банката за сумата от 3 000 лева и е следвало да първо място на него да му бъде предложено да изкупи своите задължения, поради което и поради неспазване на закона следва да се приеме, че договорът за цесия е прекратен от самата Банка.

Преди да бъде даден ход на делото в първото по делото заседание с нарочна писмена молба, ищцовата страна е направила уточнение на своите претенции, като е посочил, че претендира да бъде прието за установено, че не се дължат сумите, които се прететендират от взискателя в образуваното изпълнително производство, а именно:

- 18 893, 39 лева, представляваща главница, дължима въз основа на сключен Договор за банков кредит от 10.01.2008г., сключен между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и К. Д. К.,

- 8 405, 55 лева, представляващи неолихвяеми вземания, - 481, 23 лева, представляващи разноски по гр. дело, - законна лихва върху главницата за периода от 19.03.2013г. до момента на пълното изплащане на задължението и съдът е приел това уточнение с Определение № 2658 от 29.04.2024г., постановено по гр. дело № 5251/2023г. по описа на Районен съд – Бургас и в съответствие с така уточнената претенция е постановил и своето решение.

Предявеният иск е с правно основание чл. 439 от ГПК.

Ответната страна по предявените искове – „Еос Матрикс“ ЕООД депозира пред първоинстанционния съд писмено становище, в което посочва, че са неправилни твърденията за нищожност на сключения Договор за цесия, тъй като Банката няма задължения да предлага закупуването на вземането от самия длъжник. Посочва се и обстоятелството, че са неправилни и 4 неоснователни твърденията на длъжника за невиновна невъзможност да се изпълни изцяло задължението по сключения договор. Твърди се, че при паричните задължения не съществува нито виновна, нито невиновна трайна обективна или субективна невъзможност за изпълнение, както и временна невъзможност на изпълнение, а длъжникът, който не е престирал в уговорения срок е в забава и отговаря за последиците на забавеното изпълнение.

За да отхвърли предявените искове, първоинстанционният съд е постановил, че законовата норма на чл. 81, ал. 2 от ЗЗД изрично посочва, че липсата на парични средства не освобождава длъжника от отговорност за изпълнение на паричното задължение. Съдът изрично в своите мотиви е приел, че макар заболяването на ищеца и неговата трайно намалена работоспособност да представляват обективни обстоятелства, които не могат да се вменят във вина на ищеца, те не освобождават длъжника от отговорност, тъй като невъзможността за изпълнение не се дължи директно на тези обстоятелства – твърдяната от ищеца невъзможност за неизпълнение е обоснована от ищеца с липса на парични средства, възникнала след намаляване на работоспобността му, поради което е приложима изричната норма та чл. 81, ал. 2 от ГПК съгласно която обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на дълга, не представлява обективна, а субективна невъзможност за изпълнение и не освобождава длъжника от договорната му отговорност.

На основание чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.

На основание ал. 2 от цитираната разпоредба искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По делото безспорно – от събраните по делото доказателства се установява, че въз основа на депозирано Заявление пред Районен съд – Бургас от страна на кредитора – „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД е образувано частно гр. дело № 2012/2013г. по описа на Районен съд – Бургас и е постановена Заповед № 1282 от 20.03.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по силата на която е разпоредено длъжникът К. Д. К. да заплати на кредитора „Райфайзенбанк 5

(България)“ ЕАД със седалище гр. София следните суми:

- 18 893, 39 лева, представляваща главница по Договор за банков кредит от 10.10.2008г. и Анекс № 1 от 12.05.2010г. към Договора;

- 4 886, 06 лева, представляваща договорна лихва, дължима за периода от 06.06.2011г. до 28.01.2013г.;

- 1 575, 59 лева, представляваща наказателна лихва, дължима да периода от 05.07.2011г. до 18.03.2013г.;

- 1 943, 90 лева представляваща лихва, дължима на основание чл. 4.2 във връзка с чл. 1 от Анекс № 1/12.05.2010г. към Договора за периода от 05.10.2009г. до 11.05.2010г.;

- законна лихва, считано от подаване на заявлението – 19.03.2-13г. до окончателното изплащане на вземането.

По делото е безспорно, че въз основа на постановената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК е издаден Изпълнителен лист от 21.03.2013г. и е безспорно, че след издаването на цитирания Изпълнителен лист от 21.03.2013г. е образувано изпълнително производство № 597/2013г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, което е прекратено и впоследствие – въз основа на същия Изпълнителен лист от 21.03.2013г. по молба на кредитора е образувано ново изпълнително производство № 701/2019г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова. Това обстоятелство се потвърждава и от представеното по делото Удостоверение с изх. № 4998/22.02.2024г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, в което е отразено и обстоятелството, че по делото няма извършено плащане от страна на длъжника – К. Д. К., посочени са и дължимите от негова страна суми, както следва – главница в размер от 18 893, 39 лева, законна лихва за периода от 19.03.2013г. до 22.02.2024г. в размер на 21 502, 49 лева и неолихвяеми вземания в размер на 8 405, 55 лева.

Следва да се отбележи, че в исковата молба фактът, който се посочва от страна на ищеца, че е настъпил след влизане в сила на решението, с което е признато вземането на длъжника е – призната с Експертно решение на ТЕЛК от 20.04.2023г. трайна инвалидност от 80%, което води до неговата невиновна невъзможност да изпълни своето вземане и съответно – до недължимост на така претендираните вземания от страна на „Еос Маткрикс“ ЕООД. В тази 6 връзка по делото е представено Експертно решение № 90932 от 20.04.2023г., издадено от ТЕЛК при „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Бургас“ АД, от което е видно, че на К. Д. К. е призната трайна неработоспособност от 80%.