Решение № 830 от 15.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 830 гр. София, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20241000500609 по описа за 2024 година

С решение № 609 от 28.12.2023г. , постановено по гр. д. № 20221100113298 по описа за 2022 година на Софийски градски съд, е прието за установено че М. Б. Ц. НЕ ДЪЛЖИ на „ЕОСМАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 13100137, сумата от 42 724,86 лева, претендирана като задължение по договор за потребителски кредит от 05.06.2008г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД и М. Б. Ц., придобито от ответника-цесионер по силата на договор за цесия от 23.11.2015г. с цедент „Уникредит Булбанк“ АД, на основание чл. 124 от ГПК.

Със същото решение, ответникът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 13100137, е осъден да ДА ЗАПЛАТИ на М. Б. Ц. ЕГН **********, сумата от 1 000 /хиляда/лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на действия на служители на дружеството, на основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, ведно със законна лихва, считано от 16.12.2022г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение, на основание чл. 86 от ЗЗД, сумата от 1 760 лева , представляваща разноски в производството пред първата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК и ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. Г.-САК адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл. 38 от ЗА в размер на 4 468 лв., на основание 78, ал.1 от ГПК.

Решението, в частта относно предявения отрицателен установителен иск е влязло в законна сила. Решението е обжалвано само в осъдителната част за сумата от 1000 лева, присъдена като обезщетение за нанесени неимуществени вреди чл. 49 ЗЗД, вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД.

1

Въззивната жалба с вх. Рег. № 10876 от 31.01.2024г. е подадена от осъденото дружество, а именно ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 13100137, чрез пр. представител адв. М. и е приета като редовна и процесуално допустима. В изложението на жалбата са въведени оплаквания за неправилен съдебен акт в обжалваната част, необоснован в тази част, доколкото в акта има останали мотиви от друго съдебно производство. Поддържа се, че решението е постановено при липсата на доказателства относно кумулативната наличност на фактическия състав на непозволеното увреждане. Сочи се, че търсенето на парично задължение не е противоправно деяние, дори и да е било погасено, а постъпките за доброволно уреждане на спора също не могат да се квалифицират като противоправно деяние. Въззивният жалбоподател се позовава на факта, че действията му са обосновани от съществуваща облигационна връзка, в която е встъпил в правата на кредитора по признат от закона начин, поради което не са противоправни. Счита, че събраните по делото доказателства не обосновават извод за настъпила вреда, още по-малко е обоснован размера на присъденото обезщетение. Моли за отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне на осъдителния иск с цена 1000 лева.

В писмен отговор на въззивната жалба, въззиваемия М. Б. Ц., чрез пр. представител адв. Г., оспорва основателността на същата. Счита, че мотивите на решаващия съд изляло обосновават постановеното решение, което се опира върху доказателства събрани по съответния процесуален ред, обсъдени в съответствие с доказателствената сила, която им придава материалния закон, поотделно и в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен материал. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Съдът като съобрази правомощията си очертани в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалвана част.

По останалите въпроси, които се извеждат от съдържанието на въззивната жалба, съдът приема следното:

На стр. 8 от обжалвания съдебен акт, съдът е приел, че е налице виновно противоправно поведение на ответника, изразяващо се в неоснователно засягане на правната сфера на ищеца, предвид отправените писмени покани съдържащи пет дневен срок за плащане на несъществуващо /погасено/ задължение, както и чрез покани за плащане отправяни чрез телефонни разговори от служителя на ответника. Приел е, че са настъпили вреди представляващи напрежение, притеснения , негативни емоции, вкл. и поради възможността да загуби жилището си и че, тези вреди са нанасяни на ищеца в продължителен период от време, с което е обоснован извода за многогодишно състояние на стрес, настъпил психически срив. Поради липсата на други обстоятелства довели до тези вреди съдът, приема, че е налице пряка връзка между тях и поведението на служители на ответника - телефонни обаждания съдържащи натиск за плащане и писмени показани, в които е определян и срок за плащане.

От правна страна, въззивният съд следва да отговори на въпроса, противоправно ли е поведението на служител на юридическо лице, на което възложено задължението да осъществява кореспонденция по телефона и/или писмена такава с друго лице, във връзка с претенция на юридическото лице за погасяване на парично задължение.

Паричните задължения възникват по закон, въз основа договор или на извъндоговорни основания, а когато те са спорни и единият субект не изпълнява задължението си, другият може да го претендира пред съд. Разговорите между правните субекти – лично или писмено, независимо дали по телефон или чрез електронно приложение не са противоправно деяние.

2

Характеристиката на противоправност на деянието може да бъде установена само от съдържанието на изявленията, например ако те съдържат обидни думи, ако съдържат заплаха, ако се извършват неоснователно интензивно с цел принуда за плащане. Когато липсва влязла в законна сила присъда, в която определен правен субект на наказателна отговорност, действащо за друг правен субект е признат за виновен в извършване на престъпление /принуда заплашване, обида, клевета, измама и т. н./ и съдът не може да изведе противоправност на деянието от разпоредбата на чл. 300 от ГПК е необходимо да посочи на какъв правен ред противоречи деянието. В тези случаи, доказателствената тежест за доказване на деянието е за ищеца, а съдът следва да определи дали деянието противоречи на правния ред, като посочи неговата правна квалификация.

В исковата молба ищецът е посочил, че деянията, които счита за противоправни са изпращане на покани за плащане на погасено парично задължение и телефонни разговори съдържащи вербален натиск да се разпореди със свое имущество, за да погаси това парично задължение. Писмената покана, представлява документ, от съдържанието на които би могло да се изведе противоправност /ако се използват обидни или клеветнически изрази, ако съдържа шантажиращи данни, ако съдържа заплаха за живота и здравето или набеждава в извърщшване на престъпление и т. н./, но сама по себе си поканата за изпълнение на парично задължени, независимо дали то е е спорно или безспорно, не представлява провитовоправно деяние, дори и когато съдържа искане да се извършат неоснователни /недължими правни ли фактически действия. Аналогично на правото на иск, всеки може писмено да поиска от друг правен субект, изпълнение на определено парично задължение.

Неоснователността на искането, не обосновава противоправност. Но когато същия правен субект, съчетава писмени покана с множество телефонни разговори, чието съдържание цели да мотивира другия правен субект да извърши определено спорно действие, това поведение е противоправно. Противоправността се изразява в незачитане на правния ред по който се решават спорове между равнопоставени правни субекти. Държавата е въвела ред по който се решават спорове за парични задължения. Редът предвижда предявяване на иск пред съд.

В конкретния случай, юридическото лице - ответник е граждански отговорно, за действията на свои служители, когато те осъществяват повече от допустимите разговори /независимо писмено или устно/ с лице, което се счита за длъжник, след като последния не е предприел желаното от кредитора и посочено в поканата действие. Държавата е гарантирала правото на иск, за всеки гражданско правен спор /чл.2 от ГПК/. Споровете се решават в съда, а не чрез поредица от допустими действия, които обаче в съвкупност нарушават правния ред за решаване на спорове и по интензитет на извършване, създават напрежение в емоционалната сфера на другия правен субект.

Решението в обжалваната част е правилно. Освен, че дружеството е действало в нарушение на правния ред за решаване на спорове за парични задължения, недопустимо е предприемало нежелани от другия правен субект разговори. Относно съдържанието на тези разговори, съдът приема следното: Анализът на гласните доказателства, без противоречиво сочи, че разговорите са повече от един, че са водени в продължителен период от време. В този случай, не е необходимо изобщо да се доказва тяхното съдържание, защото самият факт на осъществен вербален контакт с изяснена тема - непризнаване на парично задължение, съответно уговаряне на плащане чрез разясняване на последиците от бездействието на длъжника представлява емоционален натиск. Едно и също противоправно поведение, може да доведе до вреда /при по-емоционални или правно неграмотни субекти/ и да няма отражение в правната сфера на други субекти /такива, които са правно подготвени или 3 убедени в своята правота/, но и в двата случая настояването за плащане при наличие на спор за съществуване на задължението е противоправно, защото се осъществява не по установения в държавата ред.

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че ищецът в продължителен период от време е изпитвал тревога, която е следствие на 1.Противоправното бездействие на ответника – да установи спорното вземане пред съд ако е считал, че му се дължи претендираната сума и 2. Противоправни действия, изразяващи се предприемане на нежелани разговори, чието съдържание е въздействало негативно в емоционалната сфера на ищеца. При наличие на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, без да е установено престъпление /заплаха или принуда/ следва, че е налице основание за присъждане на парично обезщетение. Неговият размер не се оспорва във въззивната жалба, но доколкото съдът е длъжен да изложи съображения за справедливост, в тази част препраща изцяло към мотивите на първоинстанционното решение. С оглед изхода от спора, в тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноските, които ищецът е направил за въззивното обжалване и те се ограничават до уговорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, по договор за правна защита и съдействие сключен на ,6.04.2024г. между въззиваемия и неговия процесуален представител.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6694 от 28.12.2023г. постановено по гр.д. № Гражданско дело № 20221100113298 по описа за 2022 година по опис на Софийски градски съд, в обжалваната част, с която „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 13100137, е осъден да ДА ЗАПЛАТИ на М. Б. Ц. ЕГН **********, сумата от 1 000 /хиляда/лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на действия на служители на дружеството, на основание чл. 49 ЗЗД, вр. с чл.45, ал.1 ЗЗД, ведно със законна лихва, считано от 16.12.2022г. до окончателното изплащане на присъденото обезщетение, на основание чл. 86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 13100137 ДА ЗАПЛАТИ на М. Б. Ц. ЕГН **********, сумата от 400 /четиристотин/лева, представляваща направените разноски пред въззивния съд, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила след изтичане на срока за въззивно обжалване.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5