Решение № 361 от 26.10.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 361 гр. гр. Лом, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елица Юл. Орманова при участието на секретаря Станислава Ив. Геренска като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело № 20261620100465 по описа за 2026 година

Делото е образувано по предявени о т Н. Р. Н. с ЕГН **********, с адрес: с.

*********, чрез адв. Л. А. Г. - САК, срещу: „Креди Йес" ООД, с ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. България №196, представлявано от В. И. – управител, установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 589435 /12.06.2023г., сключен между Н. Р. Н. с ЕГН ********** и „Креди Йес" ООД с ЕИК 200688545, поради противоречие със закона и поради накърняване на добрите с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД, и осъдителен иск за връщане на дадени суми по нищожен договор – с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за осъждане на „Креди Йес" ООД с ЕИК 202531869 да заплати на Н. Р. Н. с ЕГН ********** сумата в размер 376,19 евро, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем № 589435/12.06.2023г., ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

Твърди се в исковата молба, че на 12.06.2023 г. ищецът сключил с ответното дружество Договор за паричен заем № 589435, по силата на който са му предоставени в собственост заемни средства в размер на 1500,00 лв. за срок от 17 месечни вноски.

Отразеният в договора месечен лихвен процент е 3,330%, годишният процент на разходите е 47,936%, а задължението следва да се погаси на 17 месечни вноски, съобразно представения погасителен план. При непредоставяне на предвидените обезпечения в тридневен срок от подписване на договора в чл. 8 е предвидено начисляването на неустойка в размер на 2091,39 лева. Още с подписването на договора и изготвянето на Погасителен план към него е начислена неустойка за непредставяне на обезпечение, като същата е включена в крайната сума за връщане. По силата на сключения Договор за паричен заем № 589435/12.06.2023г. са предадени също така погасителен план /Приложение 1/, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити и Общи условия. Ищецът твърди, че е заплатил на ответното дружество сумата в размер на 2235,77 лв., което се установява от издаденото от ответното дружество удостоверение, приложено към исковата молба.

Отбелязва се, че при формиране на приложимия ГПР към Договор за паричен заем N 589435/12.06.2023г. не е включена неустойката, дължима на ответното дружество. Между "Креди Йес" ООД като заемодател и Н. Р. Н. като заемател е възникнало правоотношение по 1 повод предоставянето на паричен заем в размер от 1500,00 лв. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ат. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал.

4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал.

1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за паричен заем е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи ( арг. чл. 23 ЗПК). Между ищеца и "Креди Йес" ООД е сключен Договор за потребителски кредит № 589435/12.06.2023г. по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 1500 лева, при следните параметри: размер на погасителна вноска: 116,98 лв., ден на плащане: 12-о число, вид вноска: месечна, Годишен процент на разходите: 47,936 %, брой вноски: 17, фиксиран месечен лихвен процент: 3,330 %, с дата на първо плащане:

12.07.2023г., дата на последно плащане: 12.11.2024г., обща сума за плащане: 1988,61 лв.

Съгласно чл. 6 от Договора заемателят се е задължил да предостави обезпечение по чл. 6 от Договора по негов избор - ипотека върху недвижим имот, особен залог, банкова гаранция или ценна книга. Според чл. 8 от Договора кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 6 от настоящия договор обезпечение в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 2091,39 лева. Уговорено е също така, че дължимата неустойка ще бъде заплатена разсрочено - съобразно включения в настоящия договор погасителен план. Договорът е потребителски по смисъла на чл. 9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Процесният договор за паричен заем е недействителен поради противоречие с добрите нрави и със специалните основания, предвидени в чл. 22 от ЗПК. Клаузата за договорна възнаградителна лихва, определена на 3,33 % като фиксиран месечен лихвен процент, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 пр. 3 ЗЗД като противоречаща на добрите нрави. Съгласно ча. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. С разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите. В процесния случай, основанията за недействителност на процесния договор поради противоречието му с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата чл. 8 от договора, предвиждаща заплащането на неустойка поради неизпълнение на задължението на заемополучателя за предоставяне на обезпечение по чл. 6 от договора. Прочитът на съдържанието на посочената неустоечна клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява скрито възнаграждение за кредитора. Така въведените изисквания в чл. 6 от Договора във връзка с чл. 10, ал. 2, т. 4 от Общите условия към Договора за вида обезпечение по избор на кредитополучателя създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства. Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя, са на практика неосъществими за него. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна 2 възможност да осигури банкова гаранция в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита, или физически лица-поръчители, отговарящ на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях, при положение, че кандидатства за отпускане на кредит в неголям размер от 1500 лева. Тоест поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, кредиторът цели да се обогати. От друга страна непредставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да съобрази възможностите за представяне на обезпечение и риска при предоставянето на заем към датата на сключване на договора с оглед индивидуалното договаряне на условията по кредита, приема ищецът.

Същевременно, кредиторът не включва т. нар, от него „ неустойка“ към договорната лихва към кредита и към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно която ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет. С това допълнително плащане се покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият размер би надхвърлил законовото ограничение, като се вземе предвид посочения в договора ГПР 47,936

%, включващ единствено договорената възнаградителна лихва между страните, размера на отпуснатия кредит - 1500 лева, срока на договора от 17 месеца, както и размера на неустойката от 2091,39 лева.

Предвидено е неустойката да се разсрочи съобразно погасителния план по договора, като по този начин на практика се явява добавка към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя. Вземането за неустойка представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения процент по договора, така и в годишния процент на разходите. Ето защо процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, тъй като посочения в договора лихвен процент и ГПР не отговаря на реално прилагания между страните, което води до недействителността на договора съобразно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК. Този пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Според чл.

22 от ЗПК - когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл.

12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% от взетата сума. Общото задължение на ищеца е еквивалентно на вписаните в погасителния план сборни плащания, в които изрично е посочено и задължението за неустойка в общ размер 2091,39 лв. Така месечният размер на вноската е начислен като сбор от части от главница, договорна лихва и неустойка в общ размер от 240 лв., посочен изрично в приложения Погасителен план. Плащането на посочената неустойка обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР - 47,936 %, въпреки че е включен в общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК. При отчитане на уговорената неустойка за непредоставено обезпечение като несъмнен разход, действителният ГПР би бил значително завишен

/400,73 % като аргумент: https://www.calculator.bg/l/krediten_kalkulator.html#imgl (извадката е приложена към ИМ).

Клаузите в договора, предвиждащ размер на ГПР, надвишаващ определените в чл. 19, ал. 4 ЗПК размери, са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК.Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от уговорките, макар формално процесния договор да покрива изискуемите реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита 3 е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето. Следователно процесният договор е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. В тази хипотеза ищецът в качеството му на потребител следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК. На осн. чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита възлиза на 1500,00 лева. В настоящия случай по процесния Договор за потребителски кредит ищецът Н. Р. Н. е върнал сума в общ размер на 2235,77 лв., която надхвърля чистата стойност на кредита - 1500,00 лв. Следователно платената от ищеца сума в размер на 735,77 лв. или 376,19 евро е недължимо платена и подлежи на възстановяване.