Решение № 280 от 16.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Пловдив, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20255330202057 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление (НП) № 25-0435-000088/12.03.2025 г. на Началник сектор Второ РУ при към ОД на МВР Пловдив, с което на Б. Д. В. с ЕГН ********** на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, както и на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП и се отнемат общо 13 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР.

Жалбоподателят чрез депозирана до съда жалба моли НП да се отмени като незаконосъобразно. В съдебно заседание се явява лично, не се представлява, поддържа жалбата си и не сочи допълнителни аргументи за отмяна. Не претендира разноски.

С молба-становище до съда въззиваемата страна взема становище по жалбата и обжалвания акт, който смята за законосъобразен. Моли НП да бъде потвърдено, прави бланкетно становище за прекомерност на евентуално претендиран адвокатски хонорар от страна на жалбоподателя.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока за обжалване, срещу подлежащ на обжалване акт от лицето, което е санкционирано, поради което се явява допустима.

От фактическа съдът намери за установено следното:

Сутринта на 12.02.2025 г. в гр. Пловдив жалбоподателят Б. Д. В. управлявал лек автомобил „Дайхатсу Тревис“ с рег. № ****, като се движил по бул. „Шести септември“ към кръстовището с бул. „Руски“ в посока от изток на запад.

Жалбоподателят имал по същото време уговорена среща с П.Т., който трябвало да вземе от първата спирка на градски транспорт на бул. „Руски“ в посока на движение от 1 север на юг.

Процесното кръстовище на бул. „Шести септември“ с бул. „Руски“ било регулирано със светлинна уредба и поставени пътни знаци. Регулацията на преминаване през кръстовището зависела от посоката на движение. Платното на самото кръстовище в посоката на движение на жалбоподателя било разделено на четири пътни ленти – по една за наляво и надясно и две в посока направо. Всяка от трите посоки на движение в съответните пътни ленти била регулирана с поставен на рамката на светофарната уредба пътен знак от група „Г“ – съответно Г1 „Движение само направо след знака“ за двете средни пътни ленти; Г2 „ Движение само надясно след знака“ за крайната дясна лента за движение; и Г3 „Движение само наляво след знака“ за крайната лява лента. Същевременно за движението наляво и надясно била обособена самостоятелна секция от светлинната сигнализация, така че при извършване на завой на ляво секцията светела в разрешителен, зелен, цвят, едновременно с лявата секция на насрещната страна на движение на бул. „Шест септември“, така че движещите се автомобили в съответната им лява посока да извършват маневрата без опасност от възникване на произшествие. По същото време за средните ленти за движение направо по бул. „Шести септември“ светофарната уредба сигнализирала в забранителна, червена, светлина, така че да не се пропускат автомобили и да избегнат произшествия поради пресичане на векторите на движение с извършващите маневра завой на ляво от съседната им лява лента на движение.

В момента на движение на жалбоподателя, около 8:37 ч., пътният трафик бил значителен поради времето на предвижване – сутрин в делничен ден. С наближаване на въпросното кръстовище жалбоподателят се движил в средна лента на движение, а в лявата лента имало автомобили, чакащи да извършат маневра завой на ляво. В този момент секцията на светофарната уредба в лентата на движение на жалбоподателя, средна, светила в червен, забранителен, сигнал, а тази в лявата лента светила в зелен, разрешителен, сигнал. Жалбоподателят решил да избегне струпалите се автомобили в лявата лента, като ги подмине и от средна лента за движение направил маневра завой на ляво, тъй като пред него нямало други автомобили и въпреки светлинната и знакова сигнализация за движение.

По същото време зад автомобила на жалбоподателя се движил пътен патрул на Второ РУ при ОД на МВР – Пловдив със служителите П. Р. и К.Г.. Те възприели движението на жалбоподателя, последвали го и след включена звукова сигнализация го спрели за проверка в близост до намиращата се до кръстовището спирка. Всичко това било възприето и от П.Т., който по същото време се движел по тротоара на бул.

„Шести септември“ в посока на уговореното място за среща, от изток на запад.

За установените нарушения бил съставен акт за установяване на административни нарушения (АУАН) серия GA бл. № 1445114 от 12.02.2025 г., в който било отразено, че жалбоподателят е нарушил – по пункт I – чл. 6, т. 1 от ЗДвП за това, че „[п]ри изпреварване не съобразява поведението си с пътните знаци. Опасност“, както и по пункт II – чл. 6, т. 1 от ЗДвП за това, че „[н]е съобразява поведението си със светлинните сигнали и създава непосредствена опасност за движението“. Актът бил съставен в негово присъствие и както и в присъствието на свидетел очевидец. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя срещу разписка. В акта той отразил, че няма възражения. В законоустановения срок не постъпили писмени такива.

За извършените нарушения било издадено и обжалваното НП, с което основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 5 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП по пункт I, както и на основание чл. 179, ал. 1, т. 5, пр.

1 от ЗДвП му била наложена глоба в размер на 150 лв. за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП по пункт II.

2

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка се установява частично от показанията на свидетелите П. Р. - актосъставител, П.Т. и обясненията на жалбоподателя, дадени в хода на съдебното следствие, както и от приложените към административнонаказателната преписка и делото писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по делото, включително АУАН, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г на Министъра на вътрешните работи, писмо с вх. № 75452/07.07.2025 г. ведно с заповед № 317з-11675/31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив.

Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят потвърждава авторството на акта и поддържа констатациите в него. В допълнение изяснява, че лично е възприел извършените нарушения пряко и непосредствено по време на изпълнение на служебните си задължения. Свидетелят заявява, че водачът се е движил в средна пътна лента, предназначена за движение направо, и е извършил ляв завой, като според неговите възприятия за маневрата, лявата секция на светофарната уредба е светела червено. Съдът оцени неговите възприятия за достоверни по отношение на извършения ляв завой от средна лента, предназначена за движение направо определената сигнализация с пътни знаци, доколкото в този смисъл е цялостния събран доказателствен масив.

В частта от показанията на актосъставителя относно конкретното проявление на светлинната сигнализация при движението на жалбоподателя съдът не оцени с доверие споделеното от него, доколкото не е съответно на останалите събрани гласни доказателствени средства и на цялостната установена фактическа обстановка, а именно показанията на свидетеля Т. и обясненията на жалбоподателя, както и движението по време на трафик. Липсват показания от страна на полицейския служител за извънредна обстановка, наложила рисково преминаване през кръстовището и спиране на движението в насрещното направление и от полицейския автомобил, при последването на жалбоподателя.

С доверие се оцениха показанията на свидетеля Т., който също е станал очевидец на ситуацията, макар и като пешеходец. В този смисъл от него се потвърждават фактите относно пътната лента, от която жалбоподателят е предприел маневра, времето и посоката му на движение и проверката от полицейските служители. В тази част те са съответни на показанията на актосъставителя и на обясненията на жалбоподателя. Положително се оцениха и показанията му относно сигнализацията на светофарната уредба, които са вътрешно непротиворечиви и подкрепени от обясненията на жалбоподателя. В този смисъл той посочва, че секцията от светлинната сигнализация е светела в зелена светлина за извършващите маневра завой на ляво автомобили, което се потвърждава от последващите му показания за регулацията на светофара относно преминаването на пешеходци в посока на пресичане на векторите на движение между тях и автомобилите, движещи се в направлението на жалбоподателя, т.е. извършващи завой на ляво. Пешеходната светлинна уредба е светела в забранителен сигнал, което е в съответствие с останалите му показания и установената фактическа обстановка. Пешеходната сигнализация би следвало да свети в позволителен, зелен, режим единствено при положение че не се пресичат посоките на движение на пешеходците с автомобилите, с изключение на извършване на завой на дясно на последните. Такива обстоятелства обаче са изключени с оглед на събрания доказателствен масив, както и на поредицата от установени факти, доколкото се наблюдава пълна липса на индикация за такова фрапантно поведение и нарушение от страна на жалбоподателя, а сигурността от настъпване, възприемане и запомняне на такива обстоятелства, както и всякакви други следи и последици от тях, е с 3 изключително висока степен на вероятност. Не се оцениха положително показанията му единствено относно липсата на автомобили в лявата лента на движение, доколкото това противоречи както на времето на извършване на нарушенията, а именно при силен трафик в сутрешен час от делничен ден, така и на установеното, но и посочено от самия свидетел, поведение на жалбоподателя по извършване на маневрата от средна пътна лента. Приемането на липса на автомобили в лявата лента е абсолютен нон сенс с поведението на жалбоподателя и го обезсмисля по своята мотивация. То противоречи на обясненията на самия жалбоподател.

По отношение на гласните доказателствени средства съдът намира преди всичко, че същите са допустими и следва да се преценяват с оглед на двойствената им природа като защитна теза и доказателствени средства. Оценката на последното следва да се извърши с оглед на анализа на целия доказателствен материал, както оценката на самостоятелната им достоверност. В този смисъл преди всичко следва да се отрази чистосърдечното признание на неизгодни за жалбоподателя факти, а именно конкретното му движение, което съответства на пътната обстановка – времето и интензивността на движение, причините за извършване на маневра завой на ляво от средна лента за движение, намиращият се в близост полицейски патрул, сигнализацията на светофарната уредба за лентата за завиващите на ляво. В този смисъл той признава за извършването на маневра завой на ляво от средна пътна лента, което по същество е и повдигнатото административно обвинение от фактическа страна. Същевременно тези факти се потвърждават и от всички останали събрани гласни доказателствени източници, с изключение на разрешителния режим на светофарната уредба във възприетата от фактическа страна посока на движение, както и причините за извършване на нарушенията. Непосредствено посочените факти не остават изолирани, като режимът на светофарната уредба се подкрепя от показанията на Т., а интензивността на движение от тези на актосъставителя. Затова и съдът прецени обясненията му положително и им се довери, като ги оцени като доказателствени средства.

Относно приложението на процесуалните правила:

По нарушението от пункт I от НП:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като опорочават административнонаказателното производство и нарушават правата на нарушителя.