Решение № 632 от 14.09.2026, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 632 гр. П., 14.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Я.П.Д. при участието на секретаря А.П.С. като разгледа докладваното от Я.П.Д. Гражданско дело № 20251720105874 по описа за 2025 година

Предявените обективно съединени искове са с правно основание чл. 266, и чл.

86 от ЗЗД.

По изложените в исковата молба обстоятелства „***" ООД, ЕИК ***, е поискало да бъде осъдено „***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., п. к. ***, представлявано от управителя А.Р.Л., да му заплати сумата от 5 000 лв., представляваща възнаграждение по договор за изработка за извършените услуги през май 2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума от образуване на заповедното производство – 20.06.2026г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми в производството по ч. гр. д. № 2378/2025 г., по описа на Районен съд - гр. П., ГО, 13 състав е издадена заповед за изпълнение № 1207 от 24.06.2025 г., както и сторените разноски в настоящето и заповедното производство.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител е оспорила така предявените искове и моли да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Излагат се доводи, че страните не са били в облигационни правоотношения.

Районният съд, преценявайки събраните, по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл.235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

На първо място, както бе посочено, ответната страна оспорва обстоятелството, че страните са били в облигационни правоотношения. Видно от събраните гласни доказателства по делото, а именно показанията на свидетелите Б. М. П. и С.С.С., се установява, че дружеството BBPI на което е управител първия свидетел е възложило на ответното дружество, изработката на мобилен игрови проект „баскетбол“ , като от своя 1 страна „***" ООД, е възложило на ищцовото дружество, като подизпълнител създаването на част от функционалностите по проекта. Наред с това ищцовото дружество сочи, че по така възложената задача ответното дружество, за започване работата по поръчката е заплатило на „***" ООД, сумата от 2000 лева авансово плащане, съгласно фактура № ***г., което обстоятелство не се оспорва от ответната страна.

Договорът за изработка по българското право е уреден като договор, при който изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо съгласно поръчката, а възложителят – да заплати възнаграждение чл.258 ЗЗД. В самите разпоредби за договора за изработка не е предвидено общо изискване той задължително да бъде сключен в писмена форма. При търговците действа общото правило на чл.293, ал.1 ТЗ, според което за действителността на търговската сделка е необходима писмена или друга форма само когато това е предвидено в закон. Следователно, ако за конкретния вид договор за изработка няма специална законова форма за действителност, договорът може да бъде валидно сключен и устно. Ако и двете страни са търговци и договорът е търговска сделка , както е в настоящия случай, липсата на писмен документ само по себе си не прави договора нищожен. Още повече, ако страните са започнали изпълнение и от поведението им личи, че са считали договор за валиден. В случая е приложим и чл.293, ал.3 ТЗ, според която страната не може да се позовава на нищожност, ако от поведението и може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението.

Както бе посочено, налице е било вербално съгласие за договор за изработка, сключен между страните, като за започване изпълнението му е била заплатена сумата от 2000 лева, което се установява от събраните гласни доказателства и което обстоятелство съдът приема за доказано по делото.

Видно от показанията на свидетеля С.С.С., възложените задачи от ответното дружество са били направени в срок и предадени на възложителя, който ги е приел без възражения. От показанията на свидетеля, В.Я.К., се установява, че възложителя дружеството BBPI, не бил доволен от направата на приложението, поради което се отказал от поръчката, като съответно управителя на „***", казал на свидетеля да предаде на ищцовото дружество, да прекратят работа по проекта което било сторена на 12.03.2025г.

Свидетеля не установява, ищцовото дружество в какъв обем е изпълнило възложените му задачи и дали към посочената дата, възлагането е било изпълнено в пълен размер за претендираната сума, доколкото свидетелите сочат, че по проекта се е работело на отделни фази.

По делото е изслушана и съдебно техническа експертиза на вещото лице А. А., видно от заключението на което, същото е изследвало и анализирало съдържанието на предоставените две мобилни устройства, ползвани съответно от С.Д. и С.С.. Вещото лице сочи, че по данни на ***, титуляр на телефонен номер +*** е *** ООД с ЕИК ***. Съгласно справка в Търговския регистър, управител на това дружество е К.В.. По данни на ***, титуляр на телефонен номер +*** е *** с ЕИК ***. Съгласно справка в Търговския регистър, съдружник в това дружество е ***.

2

През посочения период В.К. се прехвърля от един на друг мобилен оператор, затова неговото име го има както в справката на ***, така и в тази на В. ЕАД. В комуникацията, която в.л. установило на двете мобилни устройства, няма данни тя да е била манипулирана или компрометирана. По време на прегледа на съдържанието на Viber на двете устройства те се намирали в работен режим при пълна свързаност. Приложението работило нормално.

Всеки опит за вмешателство по файловата структура на приложението в онлайн режим е невъзможен, защото базата данни е „заключена“ и само системата има достъп до нея. А при опит за вмешателство в офлайн-режим, приложението проверява дали локалната база е консистентна, като я сравнява с данните от сървъра, и при разлика предприема опит за възстановяване с информация от сървъра.

При сравнителния анализ на комуникацията от групов чат „***“ на мобилното устройство, ползвано от С.Д. в.л. установило, че всички съобщения от приложените към делото чатове са налични и в провереното от него приложение на мобилното устройство.

При сравнителния анализ на комуникацията от чат с потребител „*** ВВРГ на мобилното устройство, ползвано от С.Д. в.л. установило, че приложените по делото чатове с потребителя отговарят на тези, които са налични в приложението на мобилното устройство.

При сравнителния анализ на комуникацията от чат с потребител „***” на мобилното устройство, ползвано от С.Д., приложените към делото чатове с потребител „***“, не са налични в мобилното устройство на ***. Възможна причина - възможно е целия чат с този потребител да е бил изтрит, както и абоната да е бил изтрит от телефонния указател.

При сравнителния анализ на комуникацията от чат с потребител „В.” от приложените по делото чатове и наличните в мобилното устройство на *** в приложените по делото чатове има съобщения в периода 09 март 2025 - 10 април 2025, които не са налични в приложението на мобилното устройство.

При направеното сравнение с приложените по делото чатове в установените от в.л. на мобилното устройство, ползвано от С.С. в комуникацията с в групов чат „***“ липсват първите три съобщения от 10.12.2024. Причината за това е, че потребителят „***“ е присъединен към общия чат след като те са били изпратени. А приложените по делото екранни снимки вероятно са направени от устройството на "’***”.

При сравнителния анализ на комуникацията в чат „ВВР1 Development“ в.л. установило, че приложените към делото чатове отговарят на наличните в приложението на мобилното устройство, като единствената разлика е, че потребителя с телефонен номер +*** в приложените чатове е идентифициран като *** BBPI, докато в мобилното устройство е обозначен като телефонен номер.

В мобилното приложение Вайбър на мобилното устройство на С.Д. в.л. установило разлика с приложените по делото в два чата - с потребители “ * * * ” и „***“. Ако комуникацията по Вайбър не е архивирана регулярно в резервно копие, възстановяването на изтрита такава може да бъде от трудно до невъзможно. Зависи от изминалия период, хардуера на устройството, операционна система, версия на приложенията и редица други 3 условия.

Въз основа на така установеното от вещото лице, приема за доказан и размер на предявения иск, доколкото в разменената кореспонденция между страните представител на ответника е изразил желания за издаване на фактура на стойност 5000 лева от ищцовото дружество, а в последствие когато представител на ищцовото дружество е настоявал заплащането на остатъка от 5000 лева, тази сума не е била оспорена като размер а даден отговор , че ще бъде заплатена, когато възложителя BBPI изплати възложеното в цялост.

В чл.258 ЗЗД, е посочено, че с договора за изработка изпълнителя се задължава да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последния да заплати възнаграждение, като съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД, поръчващия трябва да заплати възнаграждение за приетата работа. За да бъде уважен така предявения иск, ищцовата страна, следва да докаже наличието на валиден договор за изработка, както и че същата е изправна страна по договора, като в срок е изпълнила задълженията си по същия.

По своята правна същност договор за изработка е консенсуален, тъй като страните се считат обвързани с постигане на съгласие между тях.

От друга страна се касае за двустранен договор, поради съществуващите задължения и за двете страни- изпълнителят да изработи нещо, а възложителят да приеме изработеното и да го плати. Възмездният характер на договора произтича от това, че срещу изработеното от изпълнителя, другата страна дължи възнаграждение. От събраните по делото доказателства се установява, че ищеца е изпълнило задълженията си по сключените договори за изработка, като работата е била приета от възложителя без възражения. С оглед на изложените съображения настоящият състав счита, че по сключения договори за изработка неизправна е ответната страна, тъй като въпреки, че е приела извършената от изпълнителя работа не е изпълнил задължението си да заплати договореното възнаграждение в цялост, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена в претендирания размер.

Основателен се явява и иска по реда на чл.86 ЗЗД.За покана за плащане следва да се счита дата на депозиране молбата на заповедното производство – 20.06.2026г. Поради горното следва да бъде уважен и иска за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от 20.06.2026г., до окончателното изплащане на главницата от 5000 лева.

С оглед изхода на делото ответната страна следва да заплати на ищеца сумата от 1329.35 евро, разноски по настоящето дело и сторени такива в заповедното производство.

По изложените съображения, районният съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., п. к. ***, представлявано от управителя А.Р.Л., че дължи на „***" ООД, ЕИК ***, със съдебен адрес: ***, чрез адвокат З. С., вписан в САК с л. н.

4

**********, сумата от 5 000 лв., представляваща възнаграждение по договор за изработка за извършените услуги през май 2025 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от образуване на заповедното производство – 20.06.2026г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми в производството по ч. гр. д. № 2378/2025 г., по описа на Районен съд - гр. П., ГО, 13 състав е издадена заповед за изпълнение № 1207 от 24.06.2025 г.

ОСЪЖДА „***" ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. П., п. к.

***, представлявано от управителя А.Р.Л., да заплати на „***" ООД, ЕИК ***, със съдебен адрес: ***, сумата общо от 1329.35 евро, разноски по настоящето дело и сторени такива в заповедното производство по ч. гр. д. № 2378/2025 г., по описа на Районен съд - гр. П., ГО, 13 състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред П. окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

5