Определение № 2669 от 24.02.2025, Районен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2669 гр. Пловдив, 24.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330107558 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С разпореждане № 13545/08.05.2024 г. на ищеца са дадени конкретни указания за отстраняване на нередовности на ИМ, вкл. по т. 3 – за преценка допустимостта на иска и редовността на ИМ, да представи препис от оспорения договор за кредит, предвид и изложените конкретни твърдения за негови точни параметри, с които страната е наясно, макар да сочи, че не разполага с екземпляр от същия.

Ищецът изрично е посочил, че не разполага с екземпляр от договора, предоставянето му било отказано, но поддържа всичко изложено в ИМ.

ИМ е изпратена за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК – ответникът изрично оспорва такъв договор да е бил сключван, в т.ч. – със сочените в ИМ параметри.

При това положение, с повторно разпореждане, на ищеца са били дадени доп. указания с посочени последици при неизпълнение.

Въпреки постъпилата уточнителна молба, съдът приема, че предявеният иск е недопустим.

След постъпилия ОИМ, видно от ут. молба, ищецът се снабдява с договор между страните /макар и не с посочения в ИМ/, въпреки първоначалните твърдения за невъзможност за снабдяване с документи и отказ от страна на ответника да предостави такива.

Същевременно, видно от всички допълнително депозирани документи – вече се представя съвсем различен договор от първоначално упоменатия – с различен момент на възникване на правоотношението и коренно различни параметри, в т.ч. – предоставена главница, размери на ГЛП и ГПР, общо дължима сума и пр.

1

Следователно, всички основни параметри на исковата претенция се променят.

Тук несъмнено следва да се подчертае и, че според първоначалната ИМ са налице доводи за нищожност на соченото тогава правоотношение, поради завишени и неотговарящи на закона и добрите нрави стойности на ГЛП и ГПР, а видно от соченото в ОИМ и новопредставения договор с приложение към него, същите възлизат на значително по – ниски размери. Оттук и, ако се приеме, че е допустимо исканото „уточнение“ на този етап в процеса, чрез изменение на иска /което не е/, ще означава тепърва ИМ да се оставя без движение за конкретизация на всички изисквания по чл.

127, ал. 1, т.3, т.4, т.5 ГПК, в т.ч. относно цената, спрямо която и да се определя различна ДТ с нови указания, обст. част относно твърденията за недействителност на новия договор и съответно – нов петитум.

Горното, съдът намира за недопустимо в настоящия етап на процеса. Ищецът като инициатор на търсената защита изначално е определил параметрите на правния спор, като е имал възможност за конкретизация, каквато е била дадена изрично от съда. Въпреки това, с договор се снабдява едва след ОИМ и възражения в него, като изцяло променя параметрите на спора и предмета на изследване в него.

Подобна претенция за новия договор със съвсем различни параметри и момент на възникване не е била заявена с първоначалната ИМ, чрез която съдът е сезиран. В случая се прави опит за изменение на иска – чрез едновременно добавяне на ново основание и нов петитум, което чл. 214 ГПК не допуска. Хипотезата на чл. 210 ГПК също е неприложима, т.к. предметът на делото се идентифицира със спорното материално право, което определя от заявените с исковата молба твърдения в подкрепа на това право и отправеното до съда искане. Чрез уточнение не е допустимо да се формулират и добавят изцяло нови претенции за други договорни правоотношения между страните.

Именно, за да не се стигне до този резултат, съдът е дал първоначалните указания за без движение на ИМ, които обаче не са изпълнени – но това явно е и невъзможно, т.к соченият първоначално договор не съществува между страните.

С оглед изложеното и доколкото указанията с последното разпореждане не се изпълняват, поредни такива не се и дължат, а опитът за изменение на иска е недопустим, ИМ следва да бъде върната, а делото – прекратено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба на В. Д. К. против „Кредисимо“ ЕАД.

ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 7558 по описа за 2024 г. на Районен съд- Пловдив.

2

Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му.

Препис от Определението да се връчи на двете страни.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3