Решение № 23463 от 22.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23463 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ при участието на секретаря ВЕНКА ХР. КАЛЪПЧИЕВА като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110112977 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 81682/07.03.2025г. на СРС, подадена от „Многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“ - София“ АД срещу Н. А. Д. във връзка със Заповед № 36205/16.11.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 65468/2024г. на СРС.

Ищецът „Университетска Многопрофилна Болница за Активно Лечение „Света Анна“ София“ АД чрез д-р С.Б. – изпълнителен директор, е предявил срещу Н. А. Д. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 109, ал. 1 ЗЗО за признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на „Университетска Многопрофилна Болница за Активно Лечение „Света Анна“ София“ АД сумата от 1064,00 лева, представляваща стойността на предоставени на ответницата медицински услуги за периода 16.07.2020г.-22.07.2020г. по Клинична пътека № 45 „Лечение на декомпресирана хронична дихателна недостатъчност при болести на дихателната система“, през който период ответницата е била с невъзстановени здравноосигурителни права, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /30.10.2024г./ до окончателното ú изплащане.

Ищецът твърди, че на 16.07.2020г. ответницата постъпила на лечение в клиниката по вътрешни болести на болницата. Бил проведен целият алгоритъм на лечението по Клинична пътека № 45 – „Лечение на декомпресирана хронична дихателна недостатъчност при болести на дихателната система“ на обща стойност от 1064,00 лева. Пациентката била изписана на 22.07.2020г., като за периода на лечението си същата била с невъзстановени здравноосигурителни права – това се установило от извършена служебна справка. При това положение тя следвало да заплати стойността на лечението си. За насрочените по делото открити съдебни заседания ищецът не изпраща представител. Становище се изразява в писмен вид, като предявеният иск се поддържа.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Н. А. Д. чрез назначения ú особен представител адв. С.Н. – АК-София, е подала Отговор на исковата молба, вх. № 231075/01.07.2025г. на СРС, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Сочи, че 1 ответницата е хоспитализирана по спешност, поради което разходите за предоставеното ú лечение следва да се поемат от държавния бюджет. Прави възражение за погасяване на вземането по давност. За насрочените по делото открити съдебни заседания ответницата не се явява, като се представлява от назначения ú особен представител адв. Николова, която оспорва предявения иск, включително в хода на устните състезания.

Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:

Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при наличие на правен интерес, а обективираният в нея иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Не са налице предпоставки за решаване на делото с неприсъствено решение или решение при признание на иска.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 109, ал. 1 ЗЗО е за ищеца, който следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че ответницата е била приета за лечение в болницата, какви медицински услуги са ú предоставени, за какъв период от време и в какъв обем, както и че за този период ответницата е била здравнонеосигурено лице. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, респективно, че са налице обстоятелства, които го освобождават от задължението да заплати предоставената ú медицинска помощ, включително, че се касае за хоспитализация по спешност. Извън горното всяка от страните следва да докаже фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

Видно от представената епикриза, Н. А. Д. е лекувана в УМБАЛ „Света Анна“ в град София с окончателна диагноза „Декомпресирана ХДН. ХОББ екзацербация. Пулмофиброза“.

Приета е на 16.07.2020г. и е изписана на 22.07.2020г.

Видно от справките на л. 7 и л. 8 от делото, ответницата към 16.07.2020г. и 22.07.2020г. е с прекъснати здравноосигурителни права. По делото не са представени доказателства за възстановяване на здравноосигурителни права.

На л. 11 от делото е представено копие от декларация за информираност и съгласие на пациента по отношение източника на заплащане за диагностиката и лечението на неговото заболяване с положен подпис за декларатор. Според документа пациентката е запозната с реда за заплащане на диагностиката и лечението си, като в графата „сума за болнично лечение“ е оградена с химикалка думата „освободен“. На л. 12 е налице Фиш за информирано съгласие, с положен подпис на пациента от 16.07.2020г., според който ответницата е запозната с характера на заболяването си, евентуалните рискове и усложнения, предлаганото ú лечение и съгласие с него.

На л. 9-10 е представено заверено копие от утвърден от директора на болницата ценоразпис за цената на клиничните пътеки за лечение на здравнонеосигурени лица. В т. 45 е посочено, че цената на лечението по клинична пътека „Лечение на декомпресирана хронична дихателна недостатъчност при болести на дихателната система“ е 1064,00 лева.

По делото е изслушано заключение на вещо лице по съдебно-медицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло като изготвено от вещо лице с необходимата компетентност, при пълно, задълбочено и изчерпателно дадени отговори на поставените въпроси и без индикации за неправилност. Въз основа на данните по делото и след извършена проверка и в болницата, вещото лице е установило, че ответницата е постъпила в спешното ú отделение, транспортирана от мобилен екип на Центъра за спешна медицинска помощ. В Спешното отделение тя е постъпила с картина на остра компресирана дихателна недостатъчност, насложена върху хронично белодробно страдание, изискващо кислородотерапия и приложение на лекарствени продукти, и с остри признаци и симптоми на засягане на 2 дихателната и сърдечно-съдовата система – прогресивен задух, неповлияващ се от домашно лечение с бронходилататори, тахидисплея, спастично дишане, понижени стойности на кислородна сатурация на хемоглобина, хипоксемия и хипотезия. Престоят в спешното отделение е продължил 2ч. и 8 мин., като е предложено болнично лечение, тъй като терапията не може да бъде осъществена в домашни условия. Според вещото лице при пациентката са били налице остри признаци, симптоми и нарушения в клиничнолабораторните и мониторните показатели, които категорично покриват критериите за спешно съС.ие по триажна категория „нестабилен/потенциално нестабилен спешен пациент (код жълто – В2)“.

Съгласно чл. 109, ал. 1, изр. 2 ЗЗО лицата с прекъснати здравноосигурителни права, каквато се установи да е ответницата, като доказателства в противна насока не са ангажирани, заплащат оказаната им медицинска помощ. Медицинската помощ в хипотеза на спешно съС.ие обаче попада извън обхвата на предоставяната такава в обема на задължителното здравно осигуряване – чл. 82, ал. 1, т. 1 ЗЗдр. Предоставените при спешно съС.ие медицински услуги се поемат не от пациента, а от държавния или общинския бюджет /чл. 82, ал. 5 ЗЗдр/. Затова всеки пациент, намиращ се в съС.ие, изискващо незабавна медицинска помощ, транспортиран до съответния Център за спешна медицинска помощ или до Спешното отделение на съответното лечебно заведение, има право на пълния обем медицински дейности, от които да бъде установено какво е неговото здравословно съС.ие и има ли нужда същият да бъде хоспитализиран. Тези прегледи и изследвания са напълно безплатни за пациента, независимо от неговия здравноосигурителен статус, и се финансират от държавния бюджет чрез Министерство на здравеопазването, дори когато се окаже, че при конкретния пациент няма нужда от хоспитализация. Ако обаче съС.ието на пациента налага същият да бъде приет за лечение в съответното лечебно заведение, тогава извършваните медицински дейности се заплащат по съответната клинична пътека. Това следва от чл. 7 от Наредба № 25/04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ, според който разходите по оказване на спешна медицинска помощ до хоспитализиране на пациента се поемат от държавата. Следователно, оказаната на ответницата спешна медицинска помощ до хоспитализирането ú в ответната болница е била безплатна за нея, тъй като се финансира от държавата. Извършените след това обаче медицински дейности се заплащат по общия ред – от бюджета на Националната здравноосигурителна каса за здравноосигурените лица или от самите пациенти, когато същите са неосигурени или са с прекъснати здравноосигурителни права. Оттук не е налице основание за освобождаване на ответницата от задължението за заплащане на лечението ú след хоспитализацията поради установено спешно съС.ие.

Основателно е обаче възражението на ответницата за нарушение на чл. 109, ал. 1 ЗЗО вр. чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗдр. Задължението на болничното заведение да установи здравноосигурителния статус на пациента възниква в момента на хоспитализирането и, в случай че същият е с прекъснати здравноосигурителни права, болницата е длъжна да предостави информация на лицето за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти. Лечебното заведение не би могло да претендира от пациента заплащане на стойността на предоставеното лечение в случай на неизпълнение/несвоевременно изпълнение на задълженията си по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ. По делото не са ангажирани доказателства ответницата да е била информирана, че следва да заплати предоставеното ú от болницата лечение при положение, че още от 16.07.2020г., когато е приета за лечение в отделението по вътрешни болести, ищецът е бил напълно наясно със здравноосигурителния ú статус /л. 7/. Подписаните от нея декларации и информирано съгласие са общо формулирани, като съдържанието им е тълкуваемо във всяка насока /че трябва да плати, че не трябва да плати/, като е отбелязан безплатен престой в болницата по чл. 37 ЗЗО. По този начин ищецът е нарушил правата на пациентката и я е лишил от алтернативните възможности, които тя е имала по закон – да заплати своевременно дължимите здравноосигурителни вноски, да се откаже от предоставяне на 3 медицинската услуга или да избере друго лечебно заведение. Поради това и няма основание да изисква от нея да заплати проведеното лечение. Така: опр. 378/14.04.2016г.гр.д.903/2016г.-ВКС,ІVг.о., р.7406/05.12.2025г.-в.гр.д.4768/2025г.-СГС.

Предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

По разноските:

Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски има само страната, в полза на която е постановен съдебният акт. Доколкото предявеният иск се отхвърля, то право на разноски има само ответницата, но тя не е доказала сторени такива.

На основание чл. 77 ГПК в тежест на ищеца и в полза на бюджета на съдебната власт следва да се възложат разноските, изплатени първоначално от бюджета на съда, в общ размер от 400,00 лева за възнаграждение на вещо лице.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО

ЛЕЧЕНИЕ „СВЕТА АННА“ - СОФИЯ“ АД, ЕИК ***********, със седалище в град София, срещу Н. А. Д., ЕГН **********, от град София, иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 109, ал. 1 ЗЗО за признаване за установено спрямо ответницата, че същата дължи на „Университетска Многопрофилна Болница за Активно Лечение „Света Анна“ София“ АД сумата от 1064,00 лева, представляваща стойността на предоставени на ответницата медицински услуги за периода 16.07.2020г.-22.07.2020г. по Клинична пътека № 45 „Лечение на декомпресирана хронична дихателна недостатъчност при болести на дихателната система“, през който период ответницата е била с невъзстановени /прекъснати/ здравноосигурителни права, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /30.10.2024г./ до окончателното ú изплащане.

Разпечатката съдържа 31 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0177f0ac-abc8-4c5f-a599-47ce3425709d