Решение № 8130 от 02.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8130 гр. С., 02.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110166652 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД срещу Г. В. К. и Д. К. К., с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми: 2472,20 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия (ТЕ) за имот, находящ се на адрес: С.................., абонатен № 266548, за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 17.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 390,25 лв. мораторна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. - 10.08.2023 г., както и суми за дялово разпределение: 68,39 лв. - главница за периода 01.07.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 17.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 14,90 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. - 10.08.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 46171/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 48 състав.

Сумите се претендират при разделна отговорност, поравно от всеки от ответниците.

Ищецът твърди, че е налице облигационно правоотношение с ответниците в качеството им на собственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като съответно те не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се 1 отнася, а като не са сторили това ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава върху главницата в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Т.С.” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците.

Ответницата Д. К. К. оспорва да е потребител на топлинна енергия, тъй като друго лице е титуляр на партидата. Оспорва иска за лихва и да е изпаднала в забава за заплащане на процесните вземания. Оспорва претенцията за дялово разпределение с доводи, че услугата се извършвала от трето лице и ищецът няма право да получава възнаграждение за нея. Оспорва иска за лихва по отношение на услугата за дялово разпределение с твърдения, че не е изпаднала в забава, при липса на уговорен срок за плащане. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Ответникът Г. В. К. оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва да е потребител на топлинна енергия с твърдения, че липсват доказателства да е собственик или вещен ползвател на имота. Оспорва да е изпаднал в забава за заплащане на процесните вземания. Оспорва претенцията за дялово разпределение с доводи, че услугата се извършвала от трето лице и ищецът няма право да получава възнаграждение за нея. Оспорва иска за лихва по отношение на услугата дялово разпределение с твърдения, че не е изпаднал в забава, при липса на уговорен срок за плащане. Прави възражение за погасяване на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление от 17.08.2023 г. „Т.С.“ ЕАД е сезирало съда с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г. В. К. и Д. К. К. за следните суми: 2472,20 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се на адрес: С.................., абонатен № 266548, за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 17.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 390,25 лв. мораторна лихва за забава за периода 15.09.2021 г. - 10.08.2023 г., както и суми за дялово разпределение: 68,39 лв. - главница за периода 01.07.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 17.08.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, и 14,90 лв. мораторна лихва за периода 15.09.2020 г. - 10.08.2023 г., при условията на разделна отговорност - по ½ част от задълженията от всеки от длъжниците. С разпореждане от 2

25.08.2023 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение, като в полза на заявителя са присъдени и 58,91 лв. - държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжниците, които са подали възражения по чл. 414 ГПК в срок, като в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

По делото е приет Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 18, том ХХХ, дело № 7411/1998 г., от който се установява, че на 25.06.1998 г. В.П.П. е продала на В.

Г.ев К. следния свой собствен недвижим имот, а именно: апартамент № 34, находящ се в блок № 32, вход Б, етаж 6, комплекс „И.В.“, гр. С., състоящ се от дневна, спалня, кухня столова и сервизни помещения, със застроена площ от 73,82 кв. м., при съседи: стълбище, апартамент № 33, двор, двор, заедно с принадлежащото му избено помещение № 17, без посочена площ по нотариален акт, при съседи: коридор, мазе № 16, разделна стена, заедно с 2,977 % идеални части от общите части на сградата и с право на строеж върху припадащата се част от терена на комплекса.

Установява се от Удостоверение изх. № 68-00-1070/11/31.08.2012 г., издадено от „Географска информационна система - С.“ ЕООД, че стар адрес - ж. к. „И.В.“, блок 32 е идентичен с настоящ адрес - ул. „Я.В.“, блок 32 с вх. А и вх. Б и се отнасят за пететажна жилищна сграда с два входа, попадаща в УПИ I-3а ОЖС, клубове, трафопост, кв. 45, м. ж. к.

„И.В.“, нанесена с планоснимачен номер 46 в кадастрален лист 451 по плана на гр. С., находяща се на ул. „Я.В.“, район „Т.“ - Столична община.

Установява се от приетото Удостоверение за наследници № 002537/20.06.2012 г., издадено от Столична община, район „Т.“, че В. Г.ев К. е починал на 12.10.2009 г., като е оставил за свои наследници по закон ответниците в настоящото производство - Д. К. К. майка и Г. В. К. - баща.

По делото е прието заявление - декларация за откриване на партида, с вписване на името на ответника Г. В. К. и адрес на топлоснабдения имот: ул. „Я.В.“, бл. 32, вх. Б, ап. 34, заедно с покана от „Т.С.“ ЕАД от 10.07.2012 г. до ответниците за промяна на титуляра на партидата и за погасяване на натрупани задължения в периода м. 10.2006 г. - м. 05.2012 г. 5576,64 лв. - главница и 1543,25 лв. - лихва към 10.07.2012 г., видно от приложеното заявление същото не е попълнено от ответниците и не носи подписи за нито един от тях.

Представен и приет е протокол от проведено на 01.07.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. С., ул. „Я.В.“, бл. 32, вх. Б, на което е взето решение да се сключи договор с „Т.С.“ ЕООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ и са избрани представители, които да сключат договора от името на етажната собственост.

По делото е приет Договор № 2584/18.07.2002 г., сключен между етажната собственост на адрес: гр. С., ж. к. „И.В.“, бл. 32, вх. А и Б, като възложител, и „Т.С.“ ЕООД, като изпълнител, за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Приет е и Договор № Д-0-67/03.06.2020 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД - възложител и „Т.С.“ ЕООД - изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово 3 разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. С., при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещно задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение

От страна на „Т.С.“ ЕАД са представени също съобщения към фактури, копия от фактури и извлечение от сметка за процесния период, с получател Г. В. К..

Приети са също индивидуални справки за отопление и топла вода за процесния период и документи за годишен отчет за периоди 01.05.2020 г. - 30.04.2021 г. и 01.05.2021 г.

- 30.04.2022 г., издадени на името на Г. В. К. и подписани за клиент, представени от третото лице - помагач с молба от 08.03.2024 г.

С оглед становището на ответната страна, че не оспорва исковете по размер, а само по основание, съответно не оспорва количеството и стойността на доставената топлинна енергия, както и извършването на услуга дялово разпределение на топлинна енергия и нейния размер за исковия период, по делото не са назначавани експертизи.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която са подадени възражения по чл. 414 ГПК. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което съдът приема, че исковете, предявени по чл. 422 ГПК, са допустими.

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответниците въз основа на твърдяното право на собственост върху имота, по силата на което правоотношение е доставил топлинна енергия в твърдените количества до имота и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер в полза на ищеца.

По възражението за изтекла погасителна давност, в тежест на ответниците е да докажат изтичане на законоопределения давностен срок, а в тежест на ищеца е да докаже настъпването на обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

4

По предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в забава.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа.

С доклада по делото, приет без възражения от страните, са отделени за безспорни и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК и обстоятелствата, че през процесния период за процесния имот е доставена топлинна енергия в количество и на стойност, посочени в исковата молба, както и че е била извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия на стойност исковата сума.

Разпечатката съдържа 39 от 106 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0176f6fd-17d8-442a-8cfe-650b7c1cafde