Определение № 360 от 11.05.2026, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 360 гр. Габрово, 11.05.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. А. като разгледа докладваното от Диян Д. А. Въззивно частно гражданско дело № 20264200500214 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 – чл. 279 във вр. с чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ответника по заявлението "У. Е. У. Црт" срещу заповед № 132/01.04.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №280/2026 г. по описа на РС Севлиево, в частта за присъдените на кредитора А. С. Б. разноски за адвокатско възнаграждение над сумата 120 евро с включено ДДС. Жалбоподателят навежда доводи, че претендираното от заявителя адвокатско възнаграждение в размер от 250 евро /с вкл. ДДС/ се явявало прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и материалния интерес. Моли същото да бъде намалено до сумата 120 евро с вкл. ДДС. Претендира присъждане на заплатената държавна такса за производството.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по жалбата – А. С. Б., чрез процесуалния си представител адв. Е. А., е депозирал становище, с което оспорва частната жалба като неоснователна. Поддържа, че неконкретизирания отговор на длъжника е станал причина за извършване на проверка за наличието на основания за съдебно претендиране на обезщетение, като изброява извършена работа, предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК. Посочва, че в претендирания размер на възнаграждението е включен и дължимия ДДС.

Окръжен съд - Габрово, като взе предвид доводите на страните и представените по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от активно легитимирана страна в процеса срещу издадената по ч. гр. д. №280/2026 г. на РС Севлиево заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, в частта за разноските. В тази част заповедта подлежи на обжалване, съгласно чл. 413 от ГПК, поради което частната жалба е процесуално допустима.

Със заявление по чл. 410 ГПК от 16.12.2025 г. заявителят А. С. Б. е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника за сумата 400 евро – обезщетение по Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за отменен полет W64328 /Брюксел – София/, планиран з а 18.01.2026 г. в 18:55 UTC, ведно със законната лихва за период от 31.03.2026 г. до окончателното 1 изплащане на вземането, както и направените в производството разноски: 250,00 евро адвокатско възнаграждение и 10,86 евро - заплатена държавна такса.

Към заявлението е представено пълномощно, от което се установява, че А. С. Б. е упълномощил Адвокатско дружество “А. и А.” да подаде от негово име заявление по чл. 410 ГПК във връзка с дължимото обезщетение по Регламент (ЕО) №261/2004.

Представена е и разписка от 30.03.2026 г., с която от името на горепосоченото адвокатско дружество адв. Е. А. е удостоверил получаване на сумата 250 евро с включен ДДС, представляващо адвокатско възнаграждение във връзка със събиране на дължимото обезщетение. Не е представен договор за правна защита и съдействие.

Искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за главницата, законната лихва и сторените разноски е уважено изцяло, като Районен съд – Севлиево е издал заповед № 132/01.04.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 280/2026 г. по описа на СРС.

С частната си жалба длъжникът обжалва заповедта за изпълнение в частта за разноските, като релевира възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на заплатеното от заявителя адвокатско възнаграждение.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК намира приложение и в заповедното производство, като при упражняване на правото си на частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските длъжникът може да направи искане за намаляване на заплатеното адвокатско възнаграждение, релевирайки възражение за неговата прекомерност. Това изискване е осъществено и в конкретния случай.

Настоящият съдебен състав приема, че уговореното и заплатено от заявителя адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро с ДДС е прекомерно, с оглед ниската действителна правна и фактическа сложност на делото и предвид формалния характер на заповедното производство. Ето защо в тази им част разноските следва да се намалят, на осн. чл. 78 ал. 5 ГПК. За определяне размера на адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди, съдът съобразява задължителните разяснения, дадени в решение от 23.11.2017 г. на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и С-428/16, според което във всеки конкретен случай съдилищата следва да преценяват приложимостта на Наредба № 1 от 09.07.2024 г. за възнаграждения за адвокатска работа при определяне размера на адвокатското възнаграждение, като вземат предвид извършената дейност, фактическата и правна сложност на делото, като не се допуска прекомерност на адвокатските възнаграждения, което да доведе до ограничаване достъпа на гражданите до правосъдие. В разглеждания случай, съобразявайки разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1/2024 г. и с оглед свършената от процесуалния представител работа, съдът намира за съответно на невисоката фактическа и правна сложност на конкретното заповедно производство адвокатско възнаграждение в размер на 125 евро без ДДС, съответно - 150 с включен ДДС, тъй като при извършената служебна проверка от ГОС се установи, че АД “А. и А.” е регистрирано по ДДС. Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта, с която са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над сумата 150 евро.

При горния изход на делото ответникът по заявлението, чието неоправдано засягане на правната му сфера законодателят гарантира чрез нормата чл. 413, ал. 1 ГПК, има право на сторените в настоящото производство разноски в размер на сумата 15 лева или 7,67 евро – заплатена държавна такса, която следва да му бъде присъдена.

Предвид изложените съображения, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед №132/01.04.2026 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №280/2026 г. по описа на Районен съд - Севлиево, в частта, с която е разпоредено У. Е. У. ЦРТ, БУЛСТАТ:********, седалище и адрес на управление У., чрез У. Е. У. ЦРТ. - клон България КЧТ, с ЕИК:200830927, със седалище и адрес на управление гр. С., представлявано от Х. Х., да заплати на кредитора А. С. Б.

ЕГН:**********, с постоянен адрес гр. Б., разноски за адвокатско възнаграждение над сумата 150,00 евро.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, А. С. Б. ЕГН:**********, с постоянен адрес гр. Б., да заплати на У. Е. У. Црт., вписано в регистъра на дружествата под № ********, със седалище и адрес на управление У., сумата 7,67 евро – държавна такса за настоящото производство.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3