Решение № 5357 от 02.10.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5357 гр. София, 01.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100503799 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 756 от 17.01.2023 г., постановено по гр. д. № 8861/2022 г. по описа на СРС, 120-ти състав е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от “Й.Б.“ ЕАД (с предишно наименование “Т.Б.“ ЕАД), срещу Б. И. В. установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, че Б. И. В. дължи на “Й.Б.“ ЕАД, сумата от 73.39 лв., представляваща дължими суми по договор за лизинг от 02.07.2018 г. за закупено мобилно устройство Huawei Y5 2018 Dual Black, изтекъл на 02.06.2020 г. и по Договор за лизинг от 12.09.2018 г. за закупено мобилно устройство Nokia 2.1. Dual blue silver, изтекъл на 12.08.2020 г., ведно със законната лихва от 12.04.2021 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 20238/2021 г. по описа на СРС, 120-ти състав, като предявеният иск е отхвърлен за разликата над уважения размер от 73.39 лева до пълния размер от 581,43 лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 20238/2021 г. по описа на СРС, 120-ти състав като неоснователен.

Със същото решение ответникът Б. И. В. е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 152 лв., представляваща разноски в исковото и заповедното производство съразмерно на уважената част на исковете.

Пак със същото решение ищецът Й.Б.“ ЕАД (с предишно наименование “Т.Б.“ ЕАД) е осъден да заплати на процесуалния представител на ответника на основание чл. 38 от ЗаДВ 1 във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 261 лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в производството съразмерно на отхвърлената част на исковете.

Срещу така постановеното решение, в частта, с която са отхвърлени предявените искове за признаване за установено, че ответникът дължи сумата от 139, 10 лв., представляваща сбор от стойността на месечните абонаментни такси за мобилни услуги въз основа на Договор за мобилни услуги № 618750292 от 07.10.2017 г., Договор за мобилни услуги № 620158687 от 02.07.2018 г. и Договор за мобилни услуги № 620523316 от 12.,09.2018 г., както и сумата в размер на 84, 99 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № 618750292 от 07.10.2017 г., заедно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземанията, е подадена въззивна жалба от ищеца, чрез процесуалния му представител – адв.

З. Й., с надлежно учредена представителна власт с оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост на изводите. Поддържа, че съдът не е съобразил, че претендираната сума в размер на 139, 10 лв. представлява сума за месечни абонаментни такси, които са дължими доколкото на ответника е предоставена СИМ карта и плащането им не е обвързано от използването на предоставена от оператора мрежа и мобилна услуга. Сочи, че доколкото Договор за мобилни услуги № 618750292 от 01.07.2017 г. е прекратен предсрочно от потребителя със Заявление за преносимост на националнозначим номер при смяна на доставчика на мобилни услуги от 05.07.2019 т. на основание т. 11 от процесния договор ответникът дължи сума в размер на 84, 99 лв, представляваща неустойка за предсрочното му прекратяване. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявените искове.

Решението в частта, с която искът с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е отхвърлен за сумата от 283, 95 лв., за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 20238/2021 г. по описа на СРС, 120-ти състав, не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила в тази си част.

Решението в частта, с която искът с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е уважен за сумата от 73, 39 лв., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 20238/2021 г. по описа на СРС, 120-ти състав, не е обжалвано от ответника, поради което също е влязло в сила в тази си част.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решението е валидно и допустимо в обжалваната част, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалбя за основателна.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

В исковата молба ищецът – “Й.Б.“ ЕАД (с предишно наименование “Т.Б.“ ЕАД), твърди, че между “Й.Б.“ ЕАД (с предишно наименование “Т.Б.“ ЕАД) и ответника Б. И. В. са сключени следните договори за далекосъобщителни услуги – Договор № 618750292 от 07.10.2017 г., Договор № 620158687 от 02.07.2018 г. и Договор № 620523316 от 12.09.2018 г.

Твърди, че по повод на предоставени мобилни услуги въз основа на процесните договори е издал фактура № 7289926236/15.,6.2019 г., фактура № 7291252247/15.07.2019 г., фактура № 7292566822/15.08.2019 г. и фактура № 7295340404/15.10.2019 г., по които ответникът дължи сума в общ размер на 581, 43 лв. Спорен във възиввното производство е въпросът (с оглед на наведените от ищеца – въззивник във въззивната жалба оплаквания) за дължимостта на сумата от 139,10 лв., представляваща стойността на предоставени на ответника месечни абонаментни услуги по силата на процесните договори и сумата от 84, 99 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги от 07.10.2017 г. Доколкото решението в частта, с която предявените искове са отхвърлени за сумата от 283, 95 лв. (представляваща разликата между първоначално заявената искова претенция от 581, 43 лв., уважения размер от 73,39 лв. и посочените във въззивната жалба суми в общ размер на 224,09 лв.) е влязло в сила, то съдът не дължи произнася относно дължимостта й и е ограничен единствено до проверка за основателността за посочените във въззивната жалба суми.

Основателността на претенциите по искове за реално изпълнение за непогасени суми по договори за предоставени мобилни услуги, съгласно чл.79, ал.1 от ЗЗД, е предпоставено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, от страна на ищеца, че с ответника са се намирали във валидни облигационни правоотношения, че действително е предоставил на потребителя уговорените услуги, изискуемост на претендираните вземания за възнаграждения, както и уведомяване на потребителя за предсрочно прекратяване на договорите.

По делото е представен договор за мобилни услуги от 07.10.2017 г., сключен между Т.Б. ЕАД и Б. И. В. за предпочетен номер +*******, със срок на действие 24 месеца и месечен абонамент в размер на 24, 99 лв. на месец. Представен е договор за мобилни услуги от 02.07.2018 г., сключен между “Т.Б.“ ЕАД и Б. И. В. за предпочетен номер +*******, със срок на действие 24 месеца и месечен абонамент в размер на 14, 99 лв. Представен е още и договор за мобилни услуги от 12.09.2018 г., сключен между “Т.Б.“ ЕАД и Б. И. В. за предпочетен номер *** със срок на действие 24 месеца и месечен абонамент в 3 размер на 24, 99 лв. Към процесните договори са приложени подписани от ответника декларации-съгласие, с който последният удостоверява получаването на подписан от представител на оператора екземпляр от Общите условия на "Т.Б." ЕАД.

Процесните договори и прилежащите към тях общи условия са подписани от представител на ищеца и от ответника, като макар последният да е оспорил положените подписи, с оглед на представянето на договорите в оригинал ответникът не е провел надлежно оспорване на автентичността на договорите, поради което и настоящият състав на съда намира, че въз основа на тях между страните са възникнали облигационни правоотношения.По силата на процесните договори ищецът е поел задължение да предоставя на ответника мобилни услуги за определен срок от време, за което потребителят се е задължил да заплаща уговорена в процесните договори абонатна такса, дължима за всеки календарен месец. Предвид създадената между страните облигационна обвързаност по ненаименовани договори за услуги, съдът счита, че ищецът е предприятие, предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги по смисъла на ЗЕС, а ответника притежава качеството, както на абонат на електронни съобщителни услуги съгласно Параграф 1, т.1 от ДР на ЗЕС, така и на потребител по смисъла на Параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП, според който потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност. Следователно на ответника в качеството на физическо лице от предприятие, предоставящо електронни съобщителни мрежи и/или услуги са предоставени далекосъобщителни услуги, поради което и основателността напредявените искове е предпоставено от установяване от ищеца, освен наличието на валидни договори и наличието на обстоятелства, допускащи неравноправност на договорните клаузи по смисъла на чл.143 от ЗЗП, в това число, че тези клаузи са били индивидуално уговорени по смисъла на чл.146 от ЗЗП

В настоящият случай процесните договори са сключени при наличието на представително установени от едната страна Общи условия, които съгласно чл.226, ал.3 ЗЕС са неразделна част от индивидуалния договор между предприятието и крайния потребител. В чл.298 ТЗ е предвидена принципната възможност търговският договор да бъде сключен при наличието на предварително установени от едната страна Общи условия, които на практика съдържат клаузите на договора, в който случай предпоставка за валидност на Договора при предварително установени от едната страна Общи условия е приемане на същите от насрещната страна по договора, тъй като установените от търговеца, предлагащ стоки или услуги, Общите условия стават задължителни за другата страна, само ако тя заяви писмено, че ги приема. В текста на чл.298, ал.2 от ТЗ законодателят е предвидил допълнително изискване – за предаване на Общите условия на насрещната страна по договора, когато за действителността на договора има изискване за писмена форма, тъй като в противен случай те няма да имат действие за нея.

От приложените към процесните индивидуални договори Общи условия на дружеството – ищец, представляващи неразделна част от съответния договор и приложими спрямо абонати и потребители се установява, че абонатът – ответник е декларирал, че е 4 запознат с тях, като с подписа си същият е удостоверил, че ги приема и се задължава да ги спазва.

В договора за мобилни услуги са посочени конкретни номера, посредством които потребителят се идентифицира сред абонатите на ищеца. Посочени са СИМ карти за предоставените мобилни номера, които осигуряват достъп на потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор, както и е осигурен достъп до мрежата чрез предоставения фиксиран номер. С това ищецът е изпълнил задълженията си по договора, поради което се явява изправна страна по същия. Съобразно поетите задължения със сключения договор е издал на ответницата фактури за месеците от процесния отчетен период. По делото са представени фактури, издадени от ищеца на ответника – Б. И. В. във връзка с използвани от него мобилни услуги, предоставени въз основа на процесните договори. С фактура от 15.06.2019 г., ищецът е начислил на ответника сума в размер на 20, 82 лв., представляваща месечна такса за номер *******, сума в размер на 40, 82 лв., представляваща месечна такса за номер ******* и сума в размер на 12, 49 лв., представляваща месечна такса за номер *******, дължими за отчетен период 15.05.2019 г. – 14.06.2019 г. С фактура от 15.07.2019 г., ищецът е начислил на ответника сума в размер на 20, 82 лв., представляваща месечна такса за номер ******* и сума в размер на 12, 49 лв., представляваща месечна такса за номер *******, дължими за отчетен период 15.06.2019 г. – 14.07.2019 г. С фактура от 15.08.2019 г., ищецът е начислил на ответника сума в размер на 20, 82 лв., представляваща месечна такса за номер 894302892, както и сума в размер на 17, 48 лв., представляваща месечна такса за номер *******, дължими за отчетен период 15.07.2019 г. – 14.08.2019 г. С фактура от 15.10.2019 г. ищецът е начислил на ответника сума в общ размер на 581, 43 лв., дължима за отчетен период 15.09.2019 г. – 14.10.2019 г. и включваща 236,94 лв. – неустойки за предсрочно прекратяване на договори за услуги, 73,40 лв. – вноска за лизинг и 271,09 лв. – задължения от предходен период с ДДС.