Решение № 385 от 13.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. София, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Камен И.

Членове:

Владимир Астарджиев

Виолета Магдалинчева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева в присъствието на прокурора Л. Тр. К. като разгледа докладваното от Камен И. Въззивно частно наказателно дело № 20231000601135 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава Двадесет и първа вр.чл.306 ал.3 вр.ал.1,т.1 НПК,като е образувано по частна жалба,вх.№81121/08.09.2023 година,допълнена надлежно от осъдения М. К. К.,с установена самоличност,ЕГН **********,чрез защитника му адв.С. И. от АК-София против Определение №3912/04.09.2023 година,постановено по н.ч.д.

№4230/2023 година по описа на Софийски градски съд.

С атакуваното определение съдът,на основание чл.306 ал.1 т.1 НПК вр.чл.25 НК вр.чл.23 НК,е „групирал“ наказания,наложени на осъдения М. К.

К.,с установена самоличност, ЕГН ********** на основание чл.23 и чл.25 от НК е съобразил наказанията,наложени на осъденото лице по две наказателни дела,както следва:

-наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година,наложено по нохд №3639/2023 година на СГС и

-наказание „лишаване от свобода“ за срок от 11

„глоба“,наложени по нохд №14616 /2022 година на PC гр.София.

1 месеца и

Съдът е определил,на основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК на осъдения М. К. К. едно общо наказание „лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година нохд №14616/2023 година на СР и по нохд №3936/2023година на СГС,като на основание чл.24 НК е увеличил определеното общо най-тежко наказание с 3 /три/ месеца.

На основание чл.57 ал.1,т.2, б.“б“ от ЗИНЗС съдът е определил наказанието „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 3 /три/ месеца да бъде изтърпяно при първоначален „СТРОГ” режим.

Съдът е приспаднал,на основание чл.59 ал.1 и ал.2 НК времето,през което осъденият М. К. К. е бил задържан с мярка „задържане под стража” по нохд №14616/2023 година на СРС за времето от 04.06.2022 година до 04.08.2022 година.Приспаднал е задържането по нохд №3936/2023 година по описа на СГС за времето на задържане със Заповед за задържане по ЗМВР на 07.12.2022 година и с постановление на прокурор,считано от 08.12.2022 година до 10.12.2022 година,както и времето,през което е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража” от 10.12.2022 година до 17.02.2023 година.

Съдът,на основание чл.25 ал.2 НК е зачел времето,през което осъденият М. К. К.,с установена самоличност е търпял наказание „лишаване от свобода“ по делата, включени в групата.

На основание чл.23 ал.3 НК съдът е присъединил изцяло наказание „глоба“ в размер на 400,00лв. /четиристотин лева/ по нохд №14616/2023 година по описа на СРС.

В подадената частна жалба и допълнението към нея се твърди,че е постановен незаконосъобразен съдебен акт в частта,в която решаващият съд е приложил нормата на чл.24 НК и е увеличил размера на определено общо наказание.Изложени са подробни оплаквания срещу обосноваността и законосъобразността решението първия съд да приложи нормата на чл.24 НК.

Не се оспорва,че правилно е определено общото най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и е присъединено наказание „глоба“,но се сочи,че не са налице материално-правни и процесуално-правни предпоставки за прилагане нормата на чл.24 НК.Твърди се,че прилагане нормата на чл.24 НК не държи сметка на факта,че осъденият е с недобро здравословно състояние и сам се грижи за малолетно дете,поради 2 дезинтересирането на майката на детето.

Прави се искане за отмяна на постановения съдебен акт в частта,в която е приложена нормата на чл.24 НК и е увеличено с ТРИ месеца наказанието „лишаване от свобода“,определено по реда на чл.25 НК.

Пред въззивният съд защитата на осъдения К. поддържа подадената жалба по основанията,изложени в нея.Претендира отмяна на атакувания съдебен акт само в частта,в която първият съд е приложил нормата на чл.24 НК и е увеличил наказанието на осъдения К. с три месеца“лишаване от свобода“.

Осъденият К. не се явява пред въззивния съд,надлежно уведомен.Заявил е желание делото да се разгледа в негово отсъствие.

Представителят на АП София оспорва обосноваността на подадената частна жалба.Сочи,че първият съд е обсъдил всички обстоятелства,които обуславят прилагане на чл.25 НК,а след това законосъобразно и аргументирано е увеличил наказанието на осъдения К. с три месеца.Сочи,че са отчетени както броя на деянията,за които се прилага нормата на чл.25 НК,така и обстоятелствата,свързани с приложение на чл.24 НК.

Претендира атакувания съдебен акт да се потвърди.

Съдът,като прецени доводите на защитата и представителя на държавното обвинение,като провери атакувания съдебен акт и стори собствен анализ на установените факти и обстоятелства намира,че частната жалба е процесуално допустима,но е неоснователна по същество.

Съображенията са следни:

Първият съд правилно е установил фактите,касателно подлежащите на „кумулация“ наказания по цитираните по делото съдебни актове.Видно е,че с определение за одобряване на споразумение,постановено по нохд №14616/2023 година по описа на СРС,в сила от 14.02.2023 година на К. са наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от 11 /единадесет/ месеца и „Глоба“ в размер на 400,00лв. /четиристотин лева/ за престъпление по чл.343б,ал.3 НК,както и наказания от 11 /единадесет/ месеца и „Глоба“ в размер на 100,00лв. /сто лева/ за престъпление по чл.343б,ал.1 НК,както и наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца за престъпление по чл.318 НК,като на основание чл.23 НК на осъдения К. е определено едно 3 общо най-тежко наказание от 11 /единадесет/ месеца „лишаване от свобода“,като е определен първоначален „строг“ режим.Присъединено е наказанието „Глоба“ в размер на 400,00 лева

На основание чл.59 НК е зачетено времето,през което осъдения К. е било задържан, считано от 04.06.2022 година до 04.08.2022 година.

С определение за одобряване на споразумение от 20.07.2023 година,постановено по №3936/2023 година на СГС,за извършено престъпление по чл.321 ал.3, т.1 вр. ал.1,пр.2 НК на К. е наложено наказание 1 /една/ година „лишаване от свобода“,като на основание чл.57, ал.1, т.3 ЗИНЗС е определен първоначален „общ“ режим на изтърпяване на наказанието.

На основание чл.59 ал.1 и ал.2 НК е зачетено и приспаднато времето,през което осъдения К. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК.

Съобразявайки установените факти и обстоятелства /справка съдимост,бюлетини за съдимост, справка от ГД „ИН” към МП, справка от НСлС/ е прието правилно,че са налице предпоставките на чл.25 ал.1 вр.чл.23 ал.1 НК по отношение на наложените наказания по нохд №14616/2023 година на СРС и по нохд №3936/2023 година на СГС.Няма спор,че деянията,за които на осъдения К. са наложени посочените по-горе наказания са извършени по начин и време,съобразно останалите съдебни актове,описани в справката за съдимост,позволяващ и задължаващ съда да приложи нормата на чл.25 НК.Първият съд коректно е посочил в мотивите си ,че наложените наказания на осъдения К. по нохд №15064/2020 година на СРС и по нохд №265/2017 година на PC-Царево следва да се търпят отделно,поради наличие на „рецидив“ и на факта,че деянията са извършени преди извършване на престъплението по нохд.№14616/2023 година на СРС,т.е не са налице условията на чл.25 НК.Видно е,че определеното най-тежко наказание „лишаване от свобода“ е това,определено на осъдения К. по нохд.№3936/2023 година на СГС-„лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година.Поради това първият съд законосъобразно е определил ,на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК на осъдения М. К. К. ,с установена самоличност едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година по нохд.

№14616/2023 година на СРС и по нохд. №3936/2023 година на СГС.

Насетне първият съд подробно е изложил съображенията си за прилагане 4 нормата на чл.24 НК.

Неоснователно е оплакването на защитата на подс.К.,че първият съд не е приложил правилно материалния закон и незаконосъобразно,без оценка на всички обстоятелства по делото в дълбочина и съвкупност,е приложил нормата на чл.24 НК,увеличавайки определеното общо наказание „лишаване от свобода“ от една година,с три месеца.

Първият съд правилно е намерил,че „….целите на генералната и специална превенция не биха били изпълнени в своята цялост без приложение на чл.24 от НК в настоящия случай,…..,въпреки че се касае за само две осъждания,включени в група“.Правилно е преценено,че т.н.“първо“ осъждане, обсъждано в конкретния случай обхваща три отделни престъпления,изрично посочени по-горе и от настоящия съд /такива по чл.343б,ал.1 и ал.3 НК,както и престъпление по чл.318 НК,всички извършени на 04.06.2022 година./,а осъждането по нохд №3936/2023 година на СГС е за „….тежко умишлено престъпление,свързано с продължително ръководене на организирана престъпна група от януари 2020 година до 07.12.2022 година“ за престъпна деятелност,свързана с високорискови наркотични вещества.

Обсъждайки имплицитно по делото данните за личността,семейното и здравословно състояние на осъдения,обществена му опасност,възможността му за ресоциализация след пребиваване в пенитенциарно заведение, и съобразявайки разписаното в Препоръка №22/2003 година на Комитета на министрите на Съвета на Европа,правилно първия съд е намерил,че определеното общо най-тежко наказание следва да бъде увеличено с ТРИ месеца.Изложил е мотиви защо не приема за обосновано искането и претенцията на държавното обвинение за прилагане на чл.24 НК с ½.Съобразено е,че така в пълна степен ще се реализира специалната превенция за осъденото лице, без да се подценява степента на реализиране на генералната превенция.Така законосъобразно е определено общо най-тежко наказание в размер на 1 /една/ година и 3 /три/ месеца. Законосъобразно ,на основание чл.57 ал.1,т.2, б.“б“ ЗИНЗС съдът е определил най-тежкото наказание да се търпи при първоначален „строг” режим.

На основание чл.59 ал.1 и ал.2 НК съдът е приспаднал времето,през което осъденият К. е бил задържан,като е изложил убедителни мотиви във връзка с приетите в тази насока периоди и срокове,като е приложил и чл.25 5 ал.2 НК за времето,през което осъдения е търпял наказание „лишаване от свобода“ по осъжданията,включени в групата.Законосъобразно,след като е определил едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ и е приложил нормата на чл.24 НК първият съд,на основание чл.23 ал.3 НК е присъединил наказание „глоба“ в размер на 400,00 /четиристотин/ лева по н.о.х.д.№14616/2023 год. на СРС.

За пълнота на изложението следва да се посочи,че обосновано и законосъобразно първият съд се е съобразил с указания,дадени в задължителната тълкувателна практика /ППВС №4/1965 година, Решение №11/1987 година на ОСНК на ВС и ТР №3/2009 година на ОСНК на ВКС.

Не са налице други основания,които да обуславят изменяне на атакувания съдебен акт,извън посочените или да налагат отмяната му.

Водим от горното,съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно Определение №3912/04.09.2023 година,постановено по н.ч.д. №4230/2023 година по описа на Софийски градски съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6