Акт № 4409 от 27.10.2026, Административен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4409

Велико Търново, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административния съд Велико Търново - II състав, в съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

При секретар П. И. като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ административно дело № 20267060700840 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. с чл. 54, ал. 6 от ЗКИР.

Образувано е по жалба на С. Н. Г. от гр. В. Търново срещу мълчалив отказ на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър/СГКК/ – Велико Търново по подадено от жалбоподателя заявление за извършване на услуги от КККР с вх. №01-351596-19-.05.2026 по описа на СГКК – В. Търново. Жалбоподателят твърди, че като собственик на поземлен имот с [идентификатор] е поискал отразяване в КККР на построена в имота сграда, чиито собственик се явява отново той по силата на чл. 92 от Закона за собствеността. В срока за извършване на услугата е получил уведомяване/устно/ че отразяване на построената сграда няма да бъде извършено, защото не е представил документ за собственост – констативен нотариален акт. Последното той намира за излишно и поради това счита, че отказът за отразяване като обекти в КККР е незаконосъобразен. Допълнителни съображение от процесуалния представител на оспорващия са изложени в писмена защита. Моли отказът да бъде отменена като претендира за разноски по делото.

Ответникът по жалбата – Началникът на началник на Служба по геодезия, картография и кадастър/СГКК/ – Велико Търново, чрез пълномощника си по делото оспорва подадената жалба като неоснователна по аргументи, изложени в писмена защита. Претендира за присъждане на разноски.

Съдът, като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Административното производство е било инициирано от оспорващия посредством подаване на заявление с вх. №01-351596-19.05.2026 по описа на СГКК – В. Търново. С него е заявено отразяване в КККР на нов обект – сграда с [идентификатор], построена в ПИ ***, собственост на Ст. Г..

С писмо /по същество уведомление по реда на чл. 19, ал. 2 от Наредба №РД-02-20-4/11.10.2016г. за предоставяне на услуги по КККР, издадена от МРРБ/ с изх. №20-5096-10.06.2026 на СГКК – В. Търново жалбоподателят е бил уведомен, че подаденото заявление е нередовно, тъй като не са представени документи, които да удостоверяват наличието на право на собственост или ограничени вещни права върху сграда с [идентификатор]. С посоченото уведомление е предоставен на заявителя 14-дневен срок за отстраняване на нередовностите, като е уведомен заявителя че при неизпълнение на указанията, ще настъпят правните последици на чл. 19, ал. 6 от Наредба №РД-02-20-4/11.10.2016г. – производството по заявлението ще се прекрати и преписката ще се архивира.

След получаване на уведомлението оспорващия е подал до СГКК писмо/отговор с рег. №07-12506-22.06.2026/стр. 8 от делото/, в което се е позовал на чл. 92 от ЗС като собственик на поземления имот и е декларирал, че сградата е негова собственост и не е учредявал вещни права на трети лица.

След приемане на този отговор няма данни да е разменяна друга кореспонденция между оспорващия и администрацията на ответника, както и да е налице изрично произнасяне от страна на административния орган по подаденото заявление.

На 30.07.2026г. С. Г. е подал чрез СГКК – В. Търново жалба до Административния съд, заведена там с рег. №29-221-30.07.2026, по повод на която е образувано настоящото производство.

По своите правни последици, развилото се производство пред административния орган наподобява условията на отказ, който може да се оспори по реда на чл. 197 и сл. от АПК. Съдебната практика се е ориентирала към разглеждане на отказите след прекратяване на производството на основание чл. 19, ал. 6 от Наредба №РД-02-20-4/11.10.2016г. именно към посочения процесуален ред. В конкретния случая обаче не е налице изричен отказ, нито се твърди постановяване на такъв след депозиране на жалбата да съда. От друга страна, въпреки че в подзаконовият нормативен акт са визирани конкретни правни последици от неизпълнение на дадените от водещия производството орган указания за нередовности в подаденото заявление, то тези правни последици не настъпват автоматично/екс леге. Те следва да се предшестват от издаването на нарочен акт, който да прекратява производството на посоченото правно основание в цитираната наредба. Такъв акт обаче не е издаден. Ето защо не е налице прекратяване на административното производство, или отказ от издаване на административен акт, а мълчалив отказ от извършване на административна услуга.

С разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК законодателят въвежда правната фигура на мълчаливия отказ като индивидуален административен акт, изразяващ се в непроизнасянето на административния орган в срок по отправено искане, освен ако закон предвижда, че непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие да се издаде акт със съдържанието, поискано от заявителя/чл. 58, ал. 4 от АПК/. В тази хипотеза мълчаливият отказ се приема за административен акт, а по силата на законова фикция и необорима презумпция се счита за изричен такъв, при спазване на производството и формата по издаването му. Поради това се преценява само неговата материална законосъобразност. Мълчаливият отказ съставлява законнопрезумирано отрицателно по съдържание волеизявление от страна на административния орган по отправеното до него искане за издаване на административен акт с конкретно предписано съдържание.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 2 от АПК доколкото съдът приема, че се касае за мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Между страните по делото няма спор относно фактите. Подаденото от оспорващия заявление за отразяване в КККР на нов обект – сграда с [идентификатор] с вх. №01-351596-19.05.2026 по описа на СГКК – В. Търново е прието за нередовно, поради което до заявителя е било изпратено уведомление по реда на чл. 19, ал. 2 от Наредба №РД-02-20-4/11.10.2016г. с изх. №20-5096-10.06.2026 на СГКК – В. Търново.

Редовността на заявлението за предоставяне на исканата услуга е положителна процесуална предпоставка и за наличието и административният орган следи служебно. Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1 от Наредба №PД-02-20-4 от 11.10.2016г., когато органът констатира, че заявителят не е представил документи, необходими за изпълнението на услугата, регистрираното заявление не се изпълнява до отстраняване на недостатъците. Според чл. 19, ал. 2 от същата наредба при наличие на недостатъци в заявлението и в приложените към него документи, заявителят се уведомява да ги отстрани в 14-дневен срок, като се указват на същия последиците от неизпълнение. Тези указания трябва да бъдат ясни и разбираеми за заявителя и само при неизпълнение в определения срок, административната преписка се прекратява и архивира на основание чл. 19, ал. 6 от Наредба №PД-02-20-4 от 11.10.2016г.

В разглеждания случай е констатирано от административния орган, че към заявлението са приложени документи за собственост на ПИ с [идентификатор]. Едновременно с това е прието от органа, че не е представен от жалбоподателя документ за собственост, отговарящ на обект от кадастралната карта, а именно сграда [идентификатор], поради което и на основание чл. 52, ал. 2 от ЗКИР е изпратено уведомление за отстраняване на нередовности, че исканото изменение следва да се извърши след постъпване на данни от вписан в Службата по вписвания акт.

Направеният извод за нередовност на подаденото заявление, обоснован в конкретния случай с липсата на отделен документи, който да легитимира оспорващия като собственик на недвижим имот, обект на кадастъра – сграда [идентификатор], съдът счита за неправилен.

Не е спорно от фактическа страна, че жалбоподателят е собственик на недвижим имот ПИ с [идентификатор]. не е спорно и че в имота е построена жилищна сграда, за която се представени строителни книжа. Спорен остава въпросът дали при това положение, с цел провеждане на процедурата по реда на Глава шеста от ЗКИР, заявителят следва да представи и друг документ, който да го легитимира като собственик, и дали това е констативен нотариален акт по чл. 588 от ГПК и/или друг документ. Настоящият състав приема, че представянето на такъв акт в подобни случаи не е необходимо.

На първо място следва да се посочи, че дори да са принципно основателни възраженията на пълномощника на ответната страна, че в изпратеното уведомление за нередовности в подаденото заявление не е посочено изрично, че заявителят следва да представи като документ за собственост констативен нотариален акт, то не е конкретизира вида на документа за собственост, който се изисква, респ. не се посочва какъв друг документ и то в конкретния случай може да представи оспорващия. Същият е придобил право на собственост върху сградата нов обект на кадастъра по силата на чл. 92 от ЗС, което не е спорно по делото. Ако администрацията на ответника има предвид конкретен документ, следва да го посочи изрично, в противен случай дадените указания са лишени от конкретика дори до степен на неизпълняемост.

На второ място с оглед на безспорно установеното от фактическа страна, съдът приема, че тогава, когато един собственик на поземлен имот упражнява надлежно правото си на строеж в него, за него не съществува нормативно установено задължение да се снабди с отделен нотариален акт за собственост на новопостроеното в имота и да води производство по реда на чл. 587 от ГПК. Едно такова задължение би било непропорционална административна и финансова тежест върху правната сфера на подобни лица. След като от страна на заявителя е представен документ за собственост на ПИ, както и строителни книжа/разрешение за строеж и др./ за упражнено право на строеж, то същите го легитимират като собственик по силата на закона на новият обект/сграда/. Следва да се посочи, че няма данни и според отразеното в КККР друго лице да я заявило претенции върху тези имоти, както и да има ограничени вещни права върху терена. Това е достатъчно да удовлетвори нормативните изисквания и може да се изпълни процедурата по поддържане в актуално състояние на КККР.

При наличие на спор за материално право или заявяване на ограничени вещни право върху имота от трети лица, има нормативно регламентирани правила, по които администрацията на ответника следва да процедира, но не и да отказва да извърши отразяване. В случая няма пречка въз основа на наличните данни исканата услуга да бъде извършена и да бъде отразен в КККР нов обект и негов собственик.

По изложените съображения оспорваният акт се явява незаконосъобразен, поради което следва да се отмени.

Тъй като в случая произнасянето на съда е в хипотезата на чл. 173, ал. 2 от АПК преписката следва да се изпрати на административния орган за ново произнасяне по заявление с вх. №01-351596-19.05.2026 по описа на СГКК – В. Търново, подадено от С. Г., при спазване на задължителните указания по прилагането и тълкуването на закона, дадени с мотивите на настоящото решение.

При този изход на спора претенцията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя се явява основателна съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК. Искането за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя е направено своевременно, като са представени и доказателства за тяхното реално извършване – договор за правна защита и съдействие и вносна бележка. Направените разноски са в размер на 305,11€, в това число 5,11€ заплатена от оспорващия държавна такса и 300€ възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба С. Н. Г. от гр. В. Търново мълчалив отказ на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър – Велико Търново по подадено от жалбоподателя заявление за извършване на услуги от КККР с вх. №01-351596-19-.05.2026 по описа на СГКК – В. Търново.

ВРЪЩА преписката Службата по геодезия, картография и кадастър – Велико Търново за ново произнасяне по заявление с вх. №01-351596-19.05.2026 по описа на СГКК – В. Търново, подадено от С. Г., при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на настоящото решение. На основание чл. 174 от АПК определя двуседмичен срок за произнасяне.

Разпечатката съдържа 36 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0174720b-a778-463e-99e6-410cb5e77b5a