Решение № 201 от 13.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20241100504813 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 4719/16.03.2024 г. по гр. д. № 43342/2022 г. по описа на СРС, 25 състав, при участието на трето лице помагач – „Б.“ ООД, А. С. Р. е осъдена, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата от 402,47 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот – ап. 18, находящ се в гр. София, ул. „*******, аб. № ******* в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., сумата от 69,20 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 14.07.2022 г., сумата от 5,31 лева – цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба – 10.08.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, като е отхвърлен предявеният иск за заплащане на топлинна енергия за разликата над размер до пълния предявен размер от 1609,87 лева, предявения иск за мораторна лихва върху цената на топлинна енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 276,80 лева, предявения иск за цена на услугата дялово разпределение, разликата над уважения размер до пълния размер от 21,24 лева, както и иска за сумата от 1

5,33 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.07.2019 г. до 14.07.2022 г.

Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени, е постъпила въззивна жалба вх. № 106284/01.04.2024 г., подадена от особения представител на А. С. Р., в която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът поддържа, че не било обсъдено в пълнота основното възражение за изтекла погасителна давност на цялото вземане за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. В тази връзка посочва, че решението е немотивирано, тъй като изводите на съда имали само декларативен характер без да бъдат обосновани и изчерпателно аргументирани. Поддържа, че вземанията за топлинна енергия се погасяват с три годишна погасителна давност, поради което и решението било неправилно. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх. № 121399/11.04.2024 г. въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 43342/2022 г. по описа на СРС, 25 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против А. С. Р., с която са предявени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба се твърди, че А. С. Р. като наследник на З.С.И. била собственик на топлоснабден имот в гр. София, ул. „*******, ап. 18, абонатен № ******* и е клиент на топлинна енергия за битови нужди. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация 2

София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от КЕВР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал.

3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че ответникът е имал задължение да заплатят дължимите от тях суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че ответникът не е изпълнил задълженията си да заплати исковите суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр. София, ул. „*******, ап. 18, абонатен № *******. В исковата молба се сочи също, че за периода от 05.2019 – 04.2020 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответникът не е заплатил дължимата за това цена в общ размер на 1609,87лева. Поддържа, че за периода от 15.09.2020-14.07.2022 г. е изпаднал в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължи и обезщетение в размер на 276,80 лева. Твърди, че дължи и суми за дялово разпределение в размер на 21,24 лева – главница за периода от м. 06.2019 г. до м. 04.2020 г., както и 5,33 лева – лихва за периода от 31.07.2019- 22.06.2022 г. Моли ответницата да бъде осъдена да заплати исковите суми.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника А. С. Р., чрез особения й представител, с който заявява, че оспорва предявените искова.

Поддържа, че вземанията, предмет на предявените искове са погасени по давност. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

С обжалваното решение, въз основа на събраните по делото писмени доказателства и изготвени заключения на съдебно техническа и съдебно счетоводна експертиза, съдът е приел, че предявенят иск е основателен до размер на сумата от 402,47 лева, тъй като съществувало облигационно правоотношение между страните и е доставена топлинна енергия в процесния период на установената стойност, както и че е извършено дялово 3 разпределение от третото лице помагач. Съдът приема, че ответницата отговаря за ¼ част от претендираната сума, която съответства на правото й на собственост върху топлоснабдения имот. Приема, че възражението за изтекла давност, направено с отговора на исковата молба е неоснователно, тъй като към датата на подаване на исковата молба не бил изтекъл давностния срок.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно, като въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл. 272 от ГПК.

Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби съдът намира следното:

Основателността на предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от ЗЗД е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т.

2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на 4 ползване върху топлоснабдения имот.

Не е спорно между страните, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че А. С. Р. притежава ¼ идеална част от правото на собственост върху топлоснабдения имот по силата на наследствено правоприемство от С.Б.Ч., син на З.С.И. (на чието име е открита партида при ищцовото дружество).

С доклада по делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване е прието, че „Топлофикация София“ ЕАД е доставила до процесния имот и период топлинна енергия на стойността, посочена в исковата молба.

Неоснователни са доводите на въззивника, че липсват мотиви в обжалваното решение относно спорния въпрос относно това дали процесните вземания са погасени по давност. Подробно и като са съобразени приложимите разпоредби на Закона за задълженията и договорите и Закона за мерките и действията по времето на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.

Неоснователни са и доводите на въззивника, че вземанията за топлинна енергия са погасени по давност за исковия период.

Задължението за заплащане на потребена топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Затова като неотносим към спора следва да се прецени различният размер на всяко месечно плащане, обусловен от измерената потребена топлинна енергия и такса мощност”.

(Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г., както и с оглед постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 168/22.12.2009г. по т.д. № 408/2009г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, и решение № 172/23.12.2010г. по т.д. № 180/2010 г. на ВКС, І ТО).

Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните за главница), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение). В частност задълженията на ответника за заплащане 5 на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.

Съгласно чл. 31, ал. 1 от Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, приети с Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и са одобрени с Решение ОУ – 1/27.06.2016 г. на КЕВР клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини: на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска; по реална месечна консумация. В случаите, когато дължимите суми са определени по прогнозна консумация, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки за отчетния период се издават кредитни известия за стоиността на издадените фактури за прогнозните стойности и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки (чл. 32, ал. 3). В чл. 33, ал. 1 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия (за реално потребление или по прогнозно потребление) в 45-дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят, като срокът за плащане на сумите след издаване на изравнителни сметки също е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят (ал. 2). Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общите условия продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за месечните задължения, ако не са заплатени в срока по ал. 2 (след издаване на изравнителните сметки), като ал. 5 посочва, че обезщетение за забава се начислява и върху сумите, които са дължими след издаване на изравнителните сметки.