Определение № 1029 от 02.07.2025, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1029 гр. Шумен, 02.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Азадухи Ов. Карагьозян

Членове:

Атанас Д. Христов

Теодора Р. Йорданова-Момова като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20253600500368 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 538, ал. 2, вр. чл. 278 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба на А. Е. С., ЕГН ********** – лице поставено под ограничено запрещение, действащо със съгласието на попечителя си и нейна дъщеря Е. Д. Б., ЕГН **********, чрез пълномощника адв. С. С. от ШАК срещу Решение № 326/24.04.2025 г. по гражданско дело № 20253630101030 по описа за 2025 година на Районен съд – Шумен, с което е оставена без уважение молбата й с правно основание чл.130, ал.4 във вр. чл.

165, ал.4 във вр. с чл. 168, ал. 2 СК да й бъде разрешено да извърши отказ от ограничено вещно право на ползване върху подробно описани имоти.

ЖалбоподатЕ.та намира обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата й, поради което моли въззивният съд да го отмени и вместо него постанови друго, с което да й разреши да извърши отказ от право на ползване върху недвижими имоти, което притежава по силата на н.а. за покупко-продажба на недвижим имот № 171, т.11, рег. № 7986, д. № 1513/11.08.2025 г. на нотариус рег. № 346, с район на действие НПРС. Акцентира, че нормата на чл. 130, ал.4 СК касае само ненавършило пълнолетие дете, поради което същата е неприложима относно жалбоподатЕ.та, която е пълнолетно лице поставено под ограничено запрещение.

ШУМЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен 1 интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна.

Настоящата инстанция напълно споделя изложените от първоинстанционният съд мотиви и на основание чл. 272 ГПК, приложим съобразно предвиденото в чл. 278, ал. 4 ГПК, препраща към тях, като предвид възраженията в частната жалба следва да добави следното:

По делото безспорно се установява, че молитЕ.та е пълнолетно лице поставено под ограничено запрещение, като в нейна полза е учредено право на ползване върху процесните имоти.

Спорния въпрос, пренесен в производството пред настоящата инстанция, е дали по отношение на лица поставени под запрещение се прилага нормата на чл. 130, ал.4 СК, която предвижда, че отказът от права, изходящ от ненавършило пълнолетие дете е нищожен.

Според настоящия състав, отговорът е положителен.

Съображенията за това са следните:

Разпоредбата на чл. 168, ал. 2 СК препраща към разпоредбата на чл.

165, ал. 4 от СК, която изрично, ясно и еднозначно препраща към правилата на чл. 130, ал. 3 и ал. 4 от СК относно разпореждането с имущество на лица под попечителство каквито са и поставените под ограничено запрещение (чл. 153, ал. 2, изр. 2 от СК). Поради това, в практиката на съдилищата, никога не е имало съмнение, че нормите на чл. 130, ал. 3 и ал. 4 от СК са приложими и относно действията на разпореждане с имущество на лица, поставени под запрещение. Никога не е имало съмнение в съдебната практика и че отказът от права изобщо, направен от името на такива лица, и в частност - отказът от притежавано от такова лице, ограничено вещно право на ползване върху недвижим имот, е действие на разпореждане, което е абсолютно недействително - нищожно, съгласно изричната и ясна норма на чл. 130, ал. 4, изр. 1, предл. 2, във вр. с чл. 165, ал. 4 във вр. чл. 168, ал. 2 СК. Вж.

Определение № 358 от 1.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2332/2015 г., IV г. о., ГК. Настоящият съдебен състав изцяло споделя тази константна съдебна практика.

Поради съвпадане на крайните правни изводи на двете инстанции, решението на първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.

Настоящото определение подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Така и Определение № 154 от 15.01.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4592/2023 г., I г. о., ГК.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 326/24.04.2025 г. по гражданско дело № 2

20253630101030 по описа за 2025 година на Районен съд – Шумен.

Препис от определението да се връчи на жалбоподателя, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаване му, при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, на осн. чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3