Решение № 560 от 04.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 560 гр. София, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Коев

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Тони Гетов при участието на секретаря Мариана Ал. Косачева в присъствието на прокурора А. Б. Н. като разгледа докладваното от Вилислава Янч. Ангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251100602720 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава XXI НПК .

С присъда от 26.02.2025г, по НОХД №11942/2024 , СРС, НО , 110 с - в е признал подсъдимия Г. С. Г. за виновен за извършено престъпление по чл.325, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.63, ал.1, т.4 от НК, като при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“б“, вр. чл.42а, ал.2, т.1, т.2 и т.4, пр.2, вр. ал.3, т.1, вр. ал.1 от НК го е осъдил на наказание ПРОБАЦИЯ, със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година, с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице, при периодичност - два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година; включване в програми за обществено въздействие за срок от една година. На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Г. С. Г. е осъден да заплати в полза на държавата направените по делото разноски в хода на досъдебното производство в общ размер на 2183,22 лева по сметка на СДВР, както и направените разноски в съдебната фаза на процеса в общ размер на 200 лева по сметка на Софийски районен съд, както и 5 лева държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист. Със същия съдебен акт районният съд е постановил приобщените веществени доказателства -9 броя оптични носители и един брой магнитен носител – флашпамет да останат по делото до изтичане срока на неговото съхранение.

По въззивната жалба от подсъдимия Г. С. Г. чрез майка му Е. Г.Б.-К. и адв.Н. Ц. от 1

Адвокатска колегия Перник е образувано ВНОХД 2720/2025г. по описа на СГС, НО, V въззивен състав, с който е атакувана постановената присъда на СРС. С въззивната жалба се сочи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна.

В проведеното закрито заседание въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК е приел, че е налице редовност на жалбата, подаденапред въззивния съд . Съдът е счел, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на привлеченото под наказателна отговорност лице, свидетели и експерти пред настоящата инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание на 02.06.2025г. подсъдимият Г. Г. се явява лично и с адв. Ц.. Защитникът поддържа жалбата. В проведеното съдебно заседание пред въззивна инстанция от 02.06.2025г. защитникът на подсъдимия Г. - адв.Ц. заявява, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна , като извършеното от подзащитния му деяние трудно може да бъде определено като хулиганска постъпка, а именно, че това е публично място, метростанцията в „Красно село“, където има множество хора и Г. му е следвало да се съобразява с обстоятелството, че мястото е под контрол на видеокамери. В подкрепа на твърденията си сочи,че макар метростанцията е публично място, в близост до групата, участваща в инцидента, не е имало хора на по - малко от 50 метра. Твърди, че целта на Г. била да запише видеоклип, където тормози привърженици на „Левски“ и да ги показва на свои приятели, които са привърженици на ЦСКА. Защитникът заявява, че едва след като случаят е придобил публичност на подзащитния му е повдигнато обвинение като акцентира, че целта на Г. не е била да нарушава обществения ред, а единствено само да запише видеоклип. Заявява, че е налице проява на лекомислие. Защитата заявява, че макар Г. Г. да има четири регистрация в ДПС, същите не са за хулигански прояви. Прави се възражение и на правната квалификация на деянието , като се оспорва приетата по ал. 2 квалификация с изключителна дързост. Защитата пледира за оправдаване на подсъдимия Г. по повдигнатото му обвинение. При условията на алтернативност, моли съда да преквалифицира деянието по основния състав на чл.325, ал.1 от НК, с приложение на института на чл.78а, ал.6 от НК и налагане на възпитателни мерки за въздействие по ЗБППМН.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок от правно легитимирано лице, поради което се явява допустима. Разгледана по същество е неоснователна, а първоинстан- ционната присъда е правилна и законосъобразна.

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена, подробно описана фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на присъдата. По изложените съображения като инстанция по фактите въззивният съд не следва да възприема различна фактическа обстановка и изцяло се солидаризира с изводите на първата съдебна инстанция.

Въввивният съд споделя изводите на първостепенния досежно установената фактическа обстановка, както следва :

2

Подсъдимият Г. С. Г., ЕГН **********, е роден на ******** г. в гр.Перник, , българин, с българско гражданство, неженен, не работи, неосъждан.

На 21.12.2023г., подсъдимият Г. С. Г. се намирал в гр.София, в метростанция „Красно село“, където забелязал свидетелите С.Д. и А.Р., намиращи се в близост до устройство за чекиране на документи. Подсъдимият приближил към тях и започнал да им говори грубо и пренебрежително. Свидетелите Д. и Р. се опитали да не се подават на провокации, поради което си замълчали. Към свидетелите се присъединил свидетелят И. Г., като и тримата свидетели били физически по-малки и слаби от Г.. Г. започнал да говори и на свидетеля И. Г. за симпатии към футболен клуб „Левски“, като започнал да записва с мобилния си телефон собствените си действията и да отправя заплахи, че ще качи клипа в интернет, за да ги бият.

Подсъдимият Г., без да бъде провокиран, нанесъл удар с длан и удар с коляно на свидетеля С.Д., както и удар с длан в лицето на свидетеля И. Г., след което напуснал района на метростанцията, а впоследствие разпространил заснения клип с извършените от него действия в интернет и същият станал достояние на неопределен брой от хора. Подсъдимият Г. се похвалил за действията си и на свой познат - свидетелят И.И., както че лично е занел клипа ,така и сам го е качил в интернет. Притеснен от съдържанието на клипа, който видял в интернет, свидетелят Г. С. подал сигнал до множество институции, включително и в полицията. Било образувано досъдебно производство като против подсъдимия Г. било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.325, ал.2 от НК. Към момента на инкриминираното деяние - 21.12.2023 г., подсъдимият Г. бил непълнолетен, при навършени 16 години. Към инкриминираната дата - 21.12.2023 г., свидетелите С.Б. Д., И. И.ов Г. и А.Б.

Р. били навършили 14-години.

Въззивният съд се солидаризира с фактическите констатации на първоинстанционния съд, които са направени след задълбочен анализ на събраните по делото по делото гласни доказателствени средства: обяснения на подсъдимия Г., показанията на свидетелите:пострадалият И. И.ов Г., и неговия баща - И. И.ов Г.; пострадалия С.Б. Д. и неговия баща Б.Р. Д.; свидетеля А.Р. Р. и неговия баща Б. Й. Р.; свидетелят Г. К. С.; свидетелят И.И.И.;както и от приобщените свидетелски показания чрез прочитането им по реда на чл.281, ал.5, вр. с ал.1, т.2 от НПК; от приобщените по делото писмени доказателства и доказателствени средства: протоколи за доброволно предаване; протоколи за разпознаване на лица, при изготвянето на които са спазени изискванията на НПК; социален доклад; справка-характеристика; актуална справка за съдимост; справка от УИС на Прокуратурата на РБългария и др., както и от заключенията на вещите лица по КСППЕ. При интерпретацията на доказателствения материал първият съд не е допуснал превратна оценка на събраните доказателства и ги е ценил според действителното им съдържание. Въззивният съд се присъединява към преценката на проверяваната инстанция да се довери изцяло на свидетелските показания на С.Д., А.Р., И. Г., които са станали очевидци на непристойното поведение на подсъдимия. Твърденията на свидетелите са основен доказателствен източник за случилото се, като същите се отличават с липса на съществени противоречия, с последователност и сходство на възпроизведените с тях факти. Въззивният съд при собствена оценка на доказателствата по делото намира за правилен и доказан изводът за авторството от страна на подсъдимия Г. С. Г., което убедително се подкрепя от гласните 3 доказателствени средства: показанията на св. С.Д., А.Р., И. Г., от писмените такивасъдържанието на протоколи за разпознаване по снимки, като при това процесуално – следствено действие са участвали последователно посочените свидетели. Верен е изводът на първия съд, че при осъществяване на разпознаването са спазени всички изисквания на процесуалния закон, в това число при избор и брой на поемни лица, с оглед провеждането на задължителния предварителен разпит на лицата, които е следвало да участват в действието като разпознаващи лица във връзка с отличителните белези, по които са установили извършителя и на базата на които то може да се осъществи. Страните не спорят за авторство деянието от страна на подсъдимия Г. досежно инкриминираните действия, за които са му повдигнати обвинения. Отрича се единствено фактът, че лично е разпространил заснетите от него кадри в интернет, като подсъдимият твърди, че е препратил видеото на свой приятел, който го качил в социалните групи. Въззивният съд споделя изводите на СРС, които кредитират показанията на свидетеля И.И., опровергаващи обясненията на подсъдимия. Показанията на свидетеля Иванов кореспондират със заявеното от свидетелите Г. и Д., които макар и да не са непосредствени свидетели на изпращането на клипа са свидетели на действията на подсъдимия по време на заснемане на клипа и изявленията му, че ще изпрати клипа в социалните мрежи. Правилно СРС е анализирал доказателствената съвкупност и е достигнал до извода за липса на личен мотив у подсъдимия Г. и липса на поведение, провокиращо го от страна на пострадалите, както и фактът на разпространение на клипа в социалните мрежи. Въззивният съд се солидаризира с първостепенния и досежно кредитирането на изготвените по делото КСППЕ. По изложените съображения настоящият съдебен състав споделя напълно изводите на районния съд, че е доказано по безспорен начин и авторството на престъпното деяние. Въззивният съд се солидаризира с първостепенния досежно цененето на заключението на изготвена в хода на досъдебното производство КСППЕ, съгласно което непълнолетният Г. не страда от психично заболяване, като към момента на извършване на деянието е разбирал свойството и значението на извършеното, могъл е да ръководи постъпките си, въпреки непълнолетието си, като неговото психично състояние и интелектуално развитие му позволяват да участва във всички фази на наказателното производство. Вещите лица застъпват становище, че подсъдимият не е извършил деянието, поради лекомислие и увлечение, като мотивите на поведението му са изводими, както от стремежа за надделяване налагането на любим футболен отбор, обиди и саморазправа, като стремежът за налагане на негови методи за предизвикателство в неформална среда, се оказва водещ в поведенческите му характеристики. Вещите лица са отчели и богатия опит на непълнолетния Г. с подобни сайтове на фенове на футболни отбори, че е инициатор на случилото се, с достатъчно социален и криминогенен опит в тази насока, за да стигнат до извода, че разбира непозволеността и наказуемостта на деянието. Правилно СРС е ценил и заключенията на изготвените КСППЕ по отношение на пострадалите непълнолетни свидетелите С.Б. Д., И. И.ов Г. и А.Б. Р. , като психично здрави, с възможност да възприемат фактите от значение за делото и да дават правилни и достоверни показания за тях, а предвид горното, могат да участват в наказателното производство като свидетели.