Определение № 5051 от 21.10.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5051 гр. София, 21.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Златина Рубиева като разгледа докладваното от Геника Михайлова Касационно гражданско дело № 20258002100438 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на ответника по касация „Дюлгер“ ООД за изменение в частта по разноските на касационното решение. Молбата е обоснована с довод за прекомерност на присъденото на касатора Т. С. В. и поставено в тежест на молителя адвокатско възнаграждение.

Ответникът по молбата Т. С. В. я намира недопустима, евентуално неоснователна.

Молбата е допустима, но неоснователна. Съображения:

С касационното решение настоящият състав на Върховния касационен съд е отменил въззивното решение № 197/09.10.2024г. по гр.д. № 195/2024г. на Окръжен съд - Смолян и е отхвърлил исковете по чл. 441 ГПК, предявени от Дюлгер „ООД“ срещу Т. С. В.. С крайния акт и съобразно изхода на спора, настоящият състав на ВКС е възложил в тежест на ищеца разноските по делото в размер на 3418,18 евро, които включват уговорените и изплатени адвокатски възнаграждения за представителството пред трите инстанции.

Настоящият състав намира, че преклузивния срок по чл. 80 ГПК касае искането за разноски, но и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК. Когато делото е приключило с краен акт след проведено открито съдебно заседание и страната, която се позовава на прекомерност, е участвала в него, тя следва да заяви възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу искането за разноски на насрещната страна до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано.

Такава е и трайно установената практиката на Върховния касационен съд – 1 напр. определение № 36/26.01.2015 г. ч.гр.д. № 5936/2014 г. I-во ГО, определение № 395/08.12.2017 г. по ч.гр.д. № 3689/2017 г., ІІІ-то ГО, определение № 169/09.08.2019 г. по гр.д № 2292/2018 г., І-во ГО, определение № 20/03.02.2021 г. по гр.д. № 2407/2020 г. ІV-то ГО и много други.

В случая пред всички инстанции ищецът/касаторът, а сега молител е пропуснал да въведе своевременно възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК като защитно средство срещу искането на насрещната страна за разноски, включващи уговорените и заплатени адвокатски възражения. Възможността да стори това е преклудирана, а молбата по чл. 248 ГПК не поправя пропуска.

При тези мотиви, настоящият състав на Върховния касационен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Дюлгер ООД за изменение в частта по разноските на решение № 537/12.08.2026г. по к.гр.д. № 438/2025 г. на Върховния касационен съд, Четвърто отделение.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2