Решение № 152 от 24.08.2026, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 152 гр. Харманли, 24.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Веселин Хр. Коларов при участието на секретаря ГАЛИНА П. И.А като разгледа докладваното от Веселин Хр. Коларов Гражданско дело № 20245630101316 по описа за 2024 година

Производството е образувано по исковата молба от С. М. П. ЕГН ********** Частен съдебен изпълнител peг. № 874, в КЧСИ на РБ, с адрес: гр. Хас-ково, чрез пълномощника адв. Н. З. - В. при АК Хасково, против Д. И. Г. ЕГН ********** от гр.

Харманли и „Авто колорс“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

Харманли, представлявано от управителя Д. И. Г..

Предявен е иск за установяване съществуване на вземане, с правно основание чл.422 ал.1 от Граждански процесуален кодекс вр. чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 от ГПК вр. чл.

78 и 79 от Закон за частните съдебни изпълнители и ТТРЗЧСИ.

В исковата молба се твърди, че по молба на взискателя „Уникредит Булбанк“ АД от 22.V.2015г. било образувано ИД № 20158740400551, по описа на ищеца - ЧСИ, peг. № 874 срещу длъжниците (ответници в настоящето производство): Д. И. Г. и „Авто колорс“ ЕООД гр. Харманли - за принудително събиране на суми съгласно изпълнителен лист издаден по ч. гр. д. № 452/2013 по описа на Районен съд Харманли.

Сочи се, че на длъжниците по изпълнителното дело били изпратени покани за доброволно изпълнение с изх. № 10935/02.VІ.2015г. и № 10927/02.VІ.2015г., в които бил указан размера на задължението, включително и разноските по изпълнителното дело. Поканите били надлежно връчени на 10.VІ.2015г.(получени лично).

Тъй като длъжниците не изпълнили задължението си в срока за доброволно изпълнение в хода на изпълнителното производство ЧСИ, предприел редица действия за установяване имущественото състояние на длъжниците, действия по изпращане на книжа и документи е оглед принудително събиране на вземането. Акцентира се, че вземането било с ипотекиран имот, което довело до допълнителни действия по изпълнение, набавяне на документи и действия по възбрани и др. За извършените действия взискателят заплащал авансово дължимите такси и разноски, като имало и такива, които не били заплатени.

В исковата молба се сочи, че на 24.VІІ.2015г. страните по Изпълнителното дело сключили извънсъдебно споразумение за плащане на сумите, от съдържанието на което било видно, че ответниците дължат: 16 849евро - главница, 812.97евро - лихви, 767.38евро съдебни разноски, както и 135.60евро - законна лихва. Със споразумението била уговорена 1 месечна вноска в размер на 2 401.98евро, дължим адвокатски хонорар в размер на 1 007.40лв. Уговорен бил и падеж за вноските - на всяко 30 число на месеца.

Сочи се, че в чл. 9 от процесното споразумение било договорено и че, длъжниците се задължават да се уведомят за размера на всички такси и разноски по изпълнителното дело (ИД № 20158740400551), включително и дължимите по т.26 от ТТРЗЧСИ , както и че те се задължават да ги погасяват по сметка на ЧСИ- т.е. тези суми били част от изпълнението, доколкото споразумението било постигнато след образуване на изпълнителното дело.

Твърди се, че след постигнатото между страните по изпълнителното дело споразумение, ЧСИ е вдигнал запорите и другите обезпечения по делото, като получавало почти ежемесечно молби от взискателя за погасените по споразумението суми. За всяка от тези молби, ЧСИ начислявал съответната дължима такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и уведомявало длъжниците с нарочно съобщение. Всички молби и съобщения до длъжниците по изпълнителното дело били редовно връчени и длъжниците, били редовно уведомени за дължимостта на сумите.

Сочи се, че междувременно по делото било присъединено вземане за адвокатски хонорар по изпълнителното дело в размер на 1 007.40лв. – макар същия да бил описан в споразумението като дължим - не е бил платен от длъжниците. За това обстоятелство било съставено Постановление на ЧСИ от 11.ІІІ.2016г. - връчено лично на длъжниците на 13.ІІІ.2016г.

Твърди се, че на 12.VІІІ.2016г. взискателя „Уникредит Булбанк“ АД подал молба до ЧСИ, че вземането е изцяло погасено и моли, след събиране на дължимите по делото такси и разноски, съгласно ТТРЧСИ, да прекрати делото, с произтичащите от това последици. Въз основа на платените към взискателя суми била начислила и такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Наред с това, тъй като взискателят не бил внесъл авансово дължимите към ЧСИ такси и разноски, същите останали неплатени и били за сметка на длъжника.

В исковата молба се сочи, че преди прекратяване на изпълнителното дело, ищеца уведомил длъжниците, че дължат сума в размер на 3 604.54лв. със съобщение изх. № 15297/15.VІІІ.2024г. по ИД № 20158740400551, като и двете съобщения били върнати с отразяване „пратката не е потърсена от получателя“, което според ищеца се дължи на умишленото поведение на длъжниците (ответници по дело).

Твърди се, че съобщение със същото съдържание по делото изх. № 11729/ 27.VІІ.2018г. било връчено лично на длъжника Д. Г. на 13.VІІІ.2018г. Въпреки това задължението не било погасено и към момента на депозиране на исковата молба.

Процесуалния представител на ищеца сочи, че въпреки многократното и редовно уведомяване на длъжниците за дължимостта на процесната сума, те не предприели действия по плащането й. Длъжниците оспорили дължимостта на сумата пред Окръжен съд Хасково, като по тяхна жалба било образувано гр. д. № 840/2019г. по описа на Окръжен съд Хасково, по което било постановено Решение № 463/06.ХІІ.2019г., с което жалбата на длъжниците била оставена „Без уважение“. Дори след влизане в сила на постановеното решение длъжниците не заплатили дължимите суми.

Пълномощника на ищеца счита, че оспорването на сумите по съдебен ред, представлява и признаване на вземането- по аргумент на противното. Отделно от това с постановеното решение съда констатирал дължимостта на сумите.

В исковата молба се твърди, че плащането на вземането по изпълнителното дело на взискателя, било направено след започване на изпълнителното производство, когато длъжникът бил погасил задължението си след предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител. Сочи се, че съгласно чл.426 ал.1 ГПК, изпълнението започва, когато взискателят поиска писмено от съдебния изпълнител да пристъпи към изпълнение на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Изключение от този принцип се съдържало в чл.53 ал.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съгласно който текст - държавният съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение. В случаите обаче, когато изпълнението се извършва от частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи такса и при плащане в срока за доброволно изпълнение. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично вземане по чл.26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни 2 изпълнители, по общото правило на чл.79 ал. 1 ГПК, била за сметка на длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело. (Сочи се съдебна практика в тази насока: Тълкувателно решение № 2 от 22.ХІ.2022 г. по тълк. д. № 2/2021г. на Върховен касационен съд, ОСГТК и Решение № 393 от 15.V.2015г. по гр. д. № 5473 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. Отделение).

В исковата молба се сочи, че съгласно изискванията на ГПК, ЗЧСИ и ТТРЗЧСИ дължимите такси и разходи по образуване и движение на изпълнителното дело се заплащат авансово от взискателя и в последствие биват възстановени от длъжника. В случай, че това не било сторено - дължимите такси оставали за събиране направо от длъжника, като за дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител можел да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ал.1 от Граждански процесуален кодекс независимо от техния размер (чл.79 ал.3 от ЗЧСИ). Така и съгласно т.11 от ТР № 2/2013г., ако взискателят не е внесъл авансово дължима такса, ЧСИ я събира от длъжника съгласно чл.79 ал. 2 от ГПК, когато длъжникът отговаря за тази такса.

Според чл.79 ал.1 от ГПК, разноските по изпълнението били за сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1./делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради плащане направено след започване на изпълнителното производство, или 2./ изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. В настоящият случай делото било прекратено поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, т. е. разноските по изпълнението били за сметка на длъжника.

Обстоятелството, че те не били събрани авансово от взискателя - не освобождавало длъжника от отговорността за тях. В случая не било налице нито едно от изключенията от общия принцип (чл.79 ал.1 от ГПК) и ЧСИ, който не е събрал авансово от взискателя дължимите такси, има право да ги събере от длъжника по реда на чл. 410 от ГПК.

Същевременно таксата по т. 26 от Тарифата се дължала по всяко изпълнително дело за парични притезания, независимо от начина, по който е събрана сумата - платена директно на взискателя или чрез сметка на съдебен изпълнител.

Твърди се, че поради липсата на плащане на дължимите такси по изпълнителното дело и предвид предоставената в чл. 79 ал. 3 от ЗЧСИ възможност, ищеца подал срещу ответника пред Районен съд Харманли Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вх. № 8432 от 24.ІХ.2024г. Съдът уважил подаденото заявление, като със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 1004/ 2024 по описа на Районен съд Харманли ответника бил осъден да заплати сумата от 3604.54лв., представляваща дължими и незаплатени такси и разноски начислени по Изпълнително дело № 20158740400551, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, както и сторените в заповедното производство разноски.

Сочи се, че депозирането на заявлението по чл. 410 ГПК пред PC Харманли на 20.ІХ.2024 г. е действие прекъсващо давността, тъй като било извършено преди изтичане на 5 годишния давностен срок. Според разпоредбата на чл. 110 ЗЗД всички вземанията, за които не е предвидено друго се погасяват с изтичане на пет годишна давност.

На 04.ХІ.2024г. на ищеца било връчено съобщение по ч. гр. д. №. 1004/2024г. по описа на Районен съд Харманли, с което бил уведомен, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено в срок възражение от длъжника и било указана, че в едномесечен срок от получаване на съобщението, възможността да предяви иск за установяване на вземането си, предмет на заявлението.

Това обосновало правния интерес у ищеца от предявяване на настоящата искова претенция.

Моли се съда да постанови решение с което да приеме за установено, че длъжниците Д. И. Г. ЕГН ********** и „Авто колорс“ ЕООД, ЕИК ****, дължат солидарно заплащането на сумата от 3 604.54лв., ведно със законна лихва, считано от датата на подаването на заявлението до съда - 20.ІХ.2024г., подробно описани в Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист, издадени по ЧГД 1004/ 2024 по описа на PC Харманли Претендира се присъждане на разноски: държавни такси и адвокатски хонорари за двете производства - заповедно и исково.

3

С молба вх.№11277/ 18.ХІІ.204г.ищеца, чрез пълномощника адв.Н. З. – В. е заявила, че се поддържа изцяло подадената искова молба от вх. № 10646/02.12.2024г., само и единствено по отношение на подалия възражение длъжник Д. И. Г. ЕГН **********.

Сочи, че доколкото заповедния съд с разпореждане № 2601/03.ХІІ.2024г. е разпоредил издаване на Изпълнителен лист по отношение на длъжника „Авто колорс“ ЕООД, ЕИК ****, гр. Харманли, за ищеца е отпаднал правния интерес от устано-вяване на вземането по отношение на него, след подаване на исковата молба от 02.ХІІ.2024г.

С оглед заявеното с молбата е конкретизиран петитума на предявения иск както следва:

Моли съда да постанови решение с което да приеме за установено, че длъжника Д. И. Г. ЕГН ********** дължи заплащането на сумата от 3 604.54 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на подаването на заявлението до съда - 20.ІХ.2024г., подробно описани в Заповед за незабавно изпълнение и Изпълнителен лист, издадени по ЧГД 1004/2024 по описа на РС - Харманли.