Решение № 89 от 25.10.2024, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Търговско дело 152/2017
- Вид
- Решение № 89
- Подписан
- 25.10.2024
- Състав
- Георги Драгостинов
Цитирани разпоредби
- чл. 125, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 89 гр. Велико Търново, 25.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Г. Драгoстинов при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Г. Драгoстинов Търговско дело № 20174100900152 по описа за 2017 година
Предявен е иск с правно основание чл. 125, ал. 3 от Търговския закон.
Ищцовата страна – И. С. И. - излага в исковата си молба, че до 20.03.2015 година бил съдружник в ответното дружество, когато бил изключен по реда на чл.125, ал.1, т. 2 от Търговския закон. По реда на настоящото производство претендира сумата от 496 878 лв., част от стойността дружествения му дял към 31 март, 2015 година, твърдяна да възлиза на 600 000 лв., ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 21.07.2017 година до окончателното му изплащане, както и разноските по делото.
Ответникът – “НИКОМ-М”-ООД, гр. Велико Търново – признава, че ищецът е бил съдружник и е изключен с посоченото в исковата молба решение на Общото събрание.
Оспорва иска с довод ищецът да е причинил имотни вреди на дружеството, със стойността на които в размер на 32 412,18 лв., цена на продадени резервни части и консумативи, платени на трето лице по нареждане на ищеца, и в размер на 9 804,89 лв., законна лихва върху първата сума за времето от 02.12.2014 година до 22.11.2017 година, прави прихващане с исковата сума. За разликата от сумата на насрещните вземания до търсената стойност оспорва иска по размер с довод балансовата стойност на активите да е далеч под търсената сума. Претендира разноски.
Съдът обсъди доводите на страните и като прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложените 1 дружествен договор и решение на Общото събрание на ответното дружество от 20.03.2015 година, че ищецът е бил съдружник в ответното дружество. На посочената дата е изключен.
Няма спор, че стойността на дружествения му дял не е платена.
Ищецът е причинил имотна вреда на ответното дружество в размер на 32 412,18 лв. като е пренасочил дължимите на ответника плащания по доставки на резервни части към трето лице – влязлата в сила присъда по нохд № 935 по описа на Великотърновски районен съд за 2020 година във връзка с правилото на чл. 300 от ГПК.
Сумата от 32 412,18 лв. ответникът е събрал от дружествата, получили доставките, описани в отговора на исковата молба – приложените частно гр. дело № 443 и частно гр. дело № 444, двете по описа на районен съд Исперих за 2019 година и констатациите на съда по цитираната присъда, че стойността на увреждането, за което ищецът е признат за виновен, е възстановена.
Стойността на дружествения дял на ищеца възлиза на 144 387 лв., съответно на 496 9878 лв., в зависимост от това дали от балансовата стойност на активите на ответното дружество се извади или включи сумата, с която е направена обезценка на материалните активи и запаси - в тази насока са заключенията на двете изслушани по делото вещи лица, като разминаването в цифрите на двете експертизи е незначително. Съдът приема, че стойността на дружествения дял към края на месеца, в който ищецът е изключен – март, 2015 година, възлиза на 496 9878 лв. И двамата експерти не намират стопански логична причина за извършената обезценка, особено на фона на извършения одит в края на 2014 година, цитиран от вещото лице Зарзаланова. При положение, че самата счетоводна операция е впоследствие – след изключването на ищеца, сторнирана, преоценяването на материални активи и отписването на вземания е направено с цел да се снижи актива, въз основа на който ще бъде изчислена стойността на дружествения дял на ищеца. Изводът кореспондира с времето, в което преоценката е извършена – март, 2015 година, и с разпореждането на чл.
125, ал. 3 от Търговския закон, че имуществените последици на прекратеното членство се уреждат по балансова стойност на дружествените активи към месеца, в който корпоративната връзка е прекъсната. Затова база за определяне на исковата претенция е балансовата стойност на дружествените активи преди преоценката от март, 2015 година.
Искът е основателен и следва да бъде уважен, според заявеното. По безспорен начин по делото е установено членствено правоотношение между страните и прекратяването му на посоченото в исковата молба основание. Фактите запълват фактическия състав на чл.
125, ал. 3 от ГПК и сочат доказаността на иска по основание.
Основателността на претенцията в предявения размер следва от цитираните по-горе изчисления на вещите лица. Искът следва да се уважи според поисканото.
Доводите на ответника не могат да бъдат признати за основателни. Вземането, с което е заявил прихващане на исковата сума, е погасено и компенсация с вземането на ищеца не може да настъпи. Тезата за балансовата стойност на дружествените активи не държи сметка за доказаното по делото манипулиране на стойностите с ненужна от счетоводна гледна точка операция и последващата й отмяна.
2
Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал.1 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски, по делото доказани като сума от 42 475,12 лв. Следва да се присъдят с настоящото решение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда „НИКОМ-М“-ООД, гр. Велико Търново, ЕИК:104089296, да заплати на И. С. И., ЕГН: **********, от гр. В. Т., ул. „И.в.“ № .., етаж ., ап. № ., сумата от 496 878 (четиристотин деветдесет и шест хиляди осемстотин седемдесет и осем лева) лв., част от стойността на дела на последния в ответното дружество към 31 март, 2015 година, твърдяна да възлиза на 600 000 лв., ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД върху вземането, считано от 21.07.2017 година до окончателното му изплащане, на основание чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, както и сумата от 42 475,12 (четиридесет и две хиляди четиристотин седемдесет и пет лева и дванадесет стотинки)лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________ 3