Решение № 802 от 13.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 802 гр. София, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Л. Н. Г.

Атанас Н. Атанасов при участието на секретаря Елка Ант. Григорова в присъствието на прокурора А. Ст. В. като разгледа докладваното от Атанас Ст. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100603744 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.

С присъда от 19.05.2021г., постановена по НОХД № 12549/2019г. по описа на СРС, Но, 10 състав, съдът е признал подсъдимия Б. В. П. за невиновен в това, че на 09.07.2018г. в гр.София, ул. „Хан Омуртаг“ да е отнел чужда движима вещ - товарен автомобил, марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с ДК № СА **** АА на стойност 550,00 (петстотин и петдесет) лева от владението на А.Л.М., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да го присвои, като за извършване на кражбата е използвано моторно превозно средство (т.а „Ситроен Джъмпер“ е натоварен и превозен с товарен автомобил, марка „Мерцедес“, модел „Атего“ с ДК № СА **** XT) и деянието е извършено повторно - П. да е извършил престъплението след като е осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление (със Споразумение от 11.05.2017г. по НОХД № 4247/2016г. на СРС е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.194, ал.1 от НК и му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, което на основание чл.66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години) и случаят е немаловажен, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1,т.4 ит.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 отНК.

Съдът е възложил в тежест на държавата на основание чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски.

1

Срещу присъдата в законоустановения срок са постъпили въззивен протест и допълнение към него, в които са изложени доводи, че присъдата е постановена при несъобразяване със събраните по делото доказателства и без да бъдат положени всички усилия за призоваване и разпит на свид. Д. Е., чиито показания са от съществено значение за установяване на истината по делото. Предлага се присъдата на първоинстанционния съд да бъде отменена и да бъде постановена въззивна присъда, с която подсъдимият бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото му обвинение.

По делото е постъпило писмено възражение по депозирания протест от служебният защитник на подс. Б. П. – адв. Н., в което се изразява несъгласие с възриетата от дъжавното обвинение теза за достатъчност на представените от нея доказателства за съпричастност на подсъдимия към инкриминираното деяние.Отправя искане за потвърждаване на крайния акт, постановен от първия ъд.

В разпоредително заседание на 11.11.2021г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото се налага провеждането на допълнителен разпит на св. Д. Е..

В хода на съдебното производство пред въззивната инстанция представителят на Софийска градска прокуратура поддържа протеста.Прави искане за отмяна на първоинстанционната присъда като неправилна и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение. Излага съображения, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които се установява участието на подсъдимия в престъплението. Посочва, че в проведеното въззивно съдебно следствие разпитаният св. Д. Е., макар да е нямал спомен на всички зададени въпроси след прочитане на показанията му дадени в хода на ДП същият не ги е отрекъл, а заява, че няма спомен. В тази връзка моли съда същите да бъдат кредитирани.

Служебният защитник на подс. Б. П. – адв. Н. пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда като правилна и оставяне на протеста без уважение. Посочва, че СРС е изложил подробно и детайлно фактическата обстановка, което му е дало възможност да направи законосъобразни и обосновани изводи досежно оценката на доказателствата и основния извод за авторството на деянието. Счита, че от множеството доказателства по делото се е установило, че деянието е било осъществено, но не е налице нито едно доказателство, което да сочи за автор на деянието подзащитния й, с оглед на което правилно е признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Излага съображения, че първият съд правилно е анализирал събрания по делото доказателствен материал.

Подсъдимият Б. П. редовно уведомен се явява лично пред въззивната инстанция и в предоставеното му от съда право на последна дума моли да се потвърди първоинстанционната присъда.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите във въззивния протест и допълнението към него, както и тези, изложени в съдебното заседание от страните, и след като в съответствие с чл.314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.

Протестът е подаден в законоустановения срок, от надлежно лигитимирана страна, срщу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустим.

2

Разгледан по същество протестът е неоснователен.

Пред въззивната инстанция бе проведено въззивно съдебно следствие и в качеството на свидетел по делото бе разпитан Д. Е..Същият при разпита си излага, че познава подсъдимия П., но посочва, че не е контактувал с него във връзка с бус или във връзка с каране на автомобил за пункт за скрап. На зададените от държавното обвинение въпроси относно тези факти, свидетелят отговаря, че няма спомен, поради и което съдът прочете на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 НПК показанията му от ДП. Въпреки прочитането на същите свидетелят категорично твърди, че не си спомна да е имало такъв случай.

За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал следния обективно съществуващ и относим предмета на делото доказателствен материал: показанията на свидетелите Д.М., П.П., В.К., Б.Т., Р.М., А. С., Л.Т., Г.Ш.; Я.М., Р.М., К.К., Н.К. и А.П.;обясненията на подсъдимия; молбата от А.Л.М. до 05 РУП - СДВР; заявлението за издирване на МПС; телеграмата за обявяване на ОДИ; свидетелството за регистрация на МПС - част I; удостоверението за актуално състояние на „АС Б.“ ЕООД; Протоколи за доброволно предаване от 13.07.2018г. (с приложени снимки), от 17.07.2018г., от 19.07.2018г. и от 20.07.2018г. (с приложена снимка); Протокол за оглед на местопроизшествие от 19.07.2018г. (с албум); Заповед за задържане на лице с peг. № 229зз-2337/16.08.2018г.;

Заповед за задържане на лице с peг. № 229зз-2339/16.08.2018г.; Протоколи за разпознаване на лица от 16.08.2018г. и от 17.08.2018г.; разписка за връщане на МПС; заключението на съдебно-оценителната експертиза и разясненията на вещо лице К. - Н. пред СРС; заключението на техническата експертиза и разясненията на вещите лица А. и Г. пред СРС, както и справка за съдимост на подсъдимия.

Въззивният съд, при самостоятелния си прочит на доказателствата по делото, намери фактическата обстановка описана в мотивите на присъдата за правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писамени доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно невиновността на подс. П.. При самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, настоящата инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият Б. В. П. е роден на 31.03.1993г. в гр. София, българин, български гражданин, неженен, осъждан, със средно образование, работи като началник цех производство бойлери към фирма ЕТ „С.Ш.“, с адрес гр. София, ул. „****, с ЕГН **********.

Свидетелката Д.М. имала фирма с наименование „АС Б.“ ЕООД. Товарен автомобил марка „Ситроен“, модел ,Джъмпер“ с peг. № СА **** АА, бял на цвят, бил собственост на това Дружество, но Д.М. използвала превозното средство за лични нужди. Бусът се ползвал и от бившия съпруг на М. - св. П.П.. Двигателят на буса блокирал и заради това превозното средство стояло паркирано на неплатен паркинг до Военно - историческия музей.

3

Подсъдимият П. дал пари на заем на свидетеля К., но последният не му ги връщал. К. обяснил на П., че има бус за връщане на вторични суровини и му казал да отиде с автомобил - тип „Пътна помощ“ до пункта за вторични суровини на В.К., за да си вземе парите, които К. му дължи, от предаването на МПС-то на вторични суровини. В тази връзка св. К. организирал извозването на МПС-то до пункт за вторични суровини като първо той поискал от св. В.К. (чийто баща приживе имал фирма за транспорт и пункт за вторични суровини) да му намери транспорт, за да бъде транспортиран белият бус, паркиран до Военно историческия музей и да бъде приет в пункта за изкупуване на черни и цветни метали в с.

Долни Богров, м. „Герена“. Пред св. К. Н.К. обяснил, че този бус е на дядото на негов приятел и се налагало да бъде махнат. Свидетелката К. отказала да предостави автомобил на св. К. за транспортиране на буса и поради това Н.К. се обадил на св. К.К., който се занимавал с „Пътна помощ“ и репатриране на автомобили. К. попитал К. дали може да репатрира до с. Долни Богров белия бус, паркиран в гр. София на ул. „Хан Омуртаг“. К. се съгласил и на 09.07.2018г. отишъл на мястото, където бил паркиран бусът. К. също бил там и показал на св. К. въпросния бял бус, до който бил и подсъдимият П.. К. казал на К., че собственик на буса е Б. П.. Последният, обаче, не се представил на св. К. като собственик на буса. С помощта на лебедка св. К. натоварил буса на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел „Атего“ е ДК № СА **** XT и тръгнал посока с. Долни Богров. С него в репатриращия автомобил се качил и подсъдимият, за да има гаранция, че когато бусът бъде предаден в пункта за вторични суровини ще си получи парите, които К. му дължи.

Процесният бус марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с peг. № СА **** АА бил свален от репатриращия автомобил и бил оставен на входа на пункта за изкупуване на черни и цветни метали в с. Долни Богров. Към този момент бусът бил все още с регистрационни табели на него. Междувременно св. Я.М. закарал с автомобила си св. К. до с. Долни Богров.

С тях била и свидетелката Р.М..

В този ден на работа в пункта за цветни и черни метали в с. Долни Богров била свидетелката Б.Т.. Свидетелката В.К. й била казала, че нейни познати ще занесат бус за скрап. Щом автомобилът пристигнал Т. разбрала, че той няма документи и категорично отказала да го приеме. Служителката на пункта за вторични суровини разпоредила на лицата, придружаващи буса, да напуснат базата и да изкарат МПС-то навън. Белият бус бил оставен на бунището срещу пункта за черни и цветни метали, извън базата, в която работела св. Т..

Тъй като св. К. се договарял със св. К. за транспортирането на буса, но нямал пари в себе си, свидетелят К. откарал К. до бензиностанция „ОМВ“, където от свой познат Н.К. взел 60 лева и ги дал на св. К. за транспорта на буса до с. Долни Богров.

П. се прибрал от с. Долни Богров в гр. София, а бусът останал пред пункта за вторични суровини.

След като св. К. разбрал, че бусът няма да бъде приет в пункта в с. Долни Богров, той се обадил на св. Г.Ш. и му казал, че иска да продаде въпросното МПС, като му обяснил, че 4 бусът е негов. На 11.07.2018г. свидетелят Г.Ш. писал на св. А. С., че приятел на Ш. има бус за продаване и му изпратил снимка. Уговорили се да се видят и още същия ден се срещнали на бензиностанция „Еко“ на бул. „Ботевградско шосе”. Свидетелят С. отишъл на уговорената среща с Ш.. На бензиностанцията бил и св. Н.К.. Пред св. С. Н.К. бил представен като собственик на буса. Докато С. говорел с Ш. и К. за буса, в автомобила на св. С. била неговата приятелката - св. Р.М.. Тя също разбрала, че бусът е на Н.К.. Пред св. С.

Н.К. казал, че иска да продаде буса за 600 лева. Поради това те отишли до пункта за вторични суровини в с. Долни Богров. Ш. и К. показали буса на С.. Той го огледал и решил да го купи. На С. било обяснено, че бусът е на лелята или чичото на Н.К., или на негов съсед, че се очаква човекът да се прибере от някъде, но тъй като МПС пречело, се продавало. Договорката между С. и К. била една част от продажната цена на буса да бъде дадена при вземането на буса, а остатъкът - при предаване на документите за буса. Поради това в деня на огледа, без разписка или друг документ, С. дал на Г.Ш. сумата от 400 лева, като парите били предназначени за Н.К.. Ш. държал С. и К. да не си размерят координати и заради това връзката между двамата се осъществявала през Ш.. Тъй като бусът бил без документи св. С. не поел ангажимент да транспортира превозното средство. К. и Ш. се наели да качат буса на автомобил - тип „Пътна помощ“ и да го закарат до с. Кривина. За целта св. С. дал на К. и Ш. телефония номер на Л.Т. - лице, което има автомобил - тип „Пътна помощ“. Било уговорено бусът да се транспортира.