Решение № 777 от 20.09.2021, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 777 гр. Пазарджик , 20.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Христо Георгиев при участието на секретаря Елена Пенова като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело № 20215220101352 по описа за 2021 година

Депозирана е искова молба с правно основание чл.344, ал.1, т.1 , т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.128,т.2 и чл.2 24 от КТ от Б. Ф. Ф., ЕГН- ********** от гр. Пазарджик, ул. **********, срещу „Бул Спеър Партс“ЕООД, ЕИК204340696, със седалище и адрес на управление- с. Мокрище,местност „Меселимпере“ №4, представлявано от управителя П. М..

Съгласно изложеното в исковата молба, ищецът Б.Ф. Ф. на 08.06.2020 г. сключил трудов договор с ответното дружество и работел като търговски представител, с основно месечно трудово възнаграждение 1400 лв. На 18.12.2020 г. е ищецът заболял, а впоследствие за кратко на два пъти бил приет в болница. Заболяването му продължило дълго време и приключило на 03.04.2021 г. За целия период от време от 18.12.2020 г. до 03.04.2021 г. той имал издадени четири болнични листа: болничен лист № Е20202861387 от 18.12.2020 г. за периода 18.12.2020 г. – 30.12.2020 г., болничен лист № Е20203095246 от 31.12.2020 г. за периода 30.12.2020г. - 30.01.2021 г., болничен лист № Е20203318350 от 02.02.2021 г. за периода 31.01.2021 г. 01.03.2021 г. и болничен лист № Е20210229830 от 04.03.2021 г. за периода 01.03.2021 г. - 03.04.2021 г.

1

Сочи се, че ищецът изпращал по куриерска фирма болничните си листове в дружеството-работодател, но то не било изпълнило задълженията си по чл.

6 и чл. 8 от Наредба за паричните обезщетения и помощи от ДОО и ищецът не бил получил обезщетение за временна нетрудоспособност поради заболяване, нито от работодателя, нито от НОИ. Но тази претенция на ищеца щяла да бъде предмет на друг иск.

Твърди се в исковата молба, че докато все още бил в болнични, на 26.03.2021 г., на адрес на неговите баба и дядо в гр. Ракитово, била получена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение № 8/02.03.2021 г.

Основанието за прекратяване било чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – дисциплинарно уволнение. Уволнението било незаконно, тъй като работодателят не бил спазил императивното изискване на чл. 333 ал. 1 от КТ. Освен това ищецът не бил получил трудовото си възнаграждение за месец октомври 2020 г. и за периода 01.12.2020 г. - 17.12.2020 г. или общо сумата 2 200 лв. Също така на ищеца не било изплатено и обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 700 лв. на основание чл. 224 от КТ. Вследствие на незаконното уволнение ищецът останал без работа и на основание чл. 225 ал. 1 от КТ имал право на обезщетение в размер на 8 400 лв. Затова, предвид гореизложеното и след като докаже твърденията си, ищецът моли съда да постанови решение, с което да отмени уволнението ищеца със заповед № 8/02.03.2021 г. и да го възстанови на заеманата преди уволнението длъжност; Да осъди „Бул спеър партс” ЕООД - с. Мокрище да заплати на ищеца сумата 8 400 лв., представляваща обезщетение по чл. 225 ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба. - Да осъди „Бул спеър партс” ЕООД - с. Мокрище да заплати на ищеца сумата 2 200 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за целия месец октомври 2020 г. и за периода 01.12.2020 г. - - Да осъди „Бул спеър партс” ЕООД - с. Мокрище да заплати на ищеца сумата 700 лв. ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, представляваща обезщетение по чл. 224 от КТ за неползван платен отпуск. Да осъди „Бул спеър партс” ЕООД - с. Мокрище да заплати на ищеца сумата 64.95 лв. представляваща законната лихва върху дължимото трудово възнаграждение за м. октомври 2020 г. до датата на завеждане на исковата молба. Да осъди „Бул спеър партс” ЕООД - с. Мокрище да заплати на ищеца сумата 23.56 лв., 2 представляваща законната лихва върху дължимото трудово възнаграждение за м. декември 2020 г.

Моли съда да осъди „Бул спеър партс” ЕООД - с. Мокрище да заплати направените по делото разноски.

Сочат се доказателства. Формулирани са доказателствени искания.

Ответникът по делото не е депозирал писмен отговор в законоустановените срокове.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следната фактическа обстановка: Не е спорно, че между страните Б. Ф. Ф., ЕГН- ********** от гр. Пазарджик, ул. **********, и „Бул Спеър Партс“ЕООД, ЕИК- 204340696, със седалище и адрес на управление- с.

Мокрище,местност „Меселимпере“ №4, представлявано от управителя П. М., е съществувало трудово правоотношение, като ищецът е заемал длъжността „търговски представител“ в ответното дружество въз основа на Трудов договор №17 от 08.06.2020г. /приложен по делото/, при основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1400.00лв.

Видно от приетите по делото доказателства, със Заповед № 8/ 02.03.2021г. трудовото правоотношение било прекратено, като в посочената заповед като основание за прекратяването му, било посочена разпоредбата на чл.330,ал.2,т.6 от КТ- дисциплинарно уволнение. Горното се установява от приетите по делото доказателства, като в заповедта не са посочени извършените от работника дисциплинарни нарушения.

От представените по делото болнични листове се установява, че работникът е заболял на 18.12.2020г., като заболяването му е продължило до 03.04.2021г. , за което ищецът е изпратил в ответното дружество съответните болнични листове.

По делото не са налице данни на работникът да са били изплащани трудови възнаграждения за месец октомври,2020г. и за периода 01.12.2020г. – 17.12.2020г. , когато ищецът е престирал труд, както не са налице данни и да му е било изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на основание чл.224 КТ.

В хода на производството по делото е била допусната и извършена 3 съдебно- счетоводна експертиза, видно от заключението на която, ако ищецът е останал без работа до 26.09.2021г., размерът на евентуално дължимото му обезщетение по чл.225 КТ би бил 8400.00лв. Обезщетението по чл.224 КТ е в размер на 1120.00лв. Изчислено е от вещото лице евентуално неизплатеното нетно възнаграждение за месец октомври,2020г. /956.53лв./ и за периода 01.12.2020г. – 17.12.2020г. /834.91лв./ или в общ размер на 1791.44лв.

Законната лихва върху възнаграждението за месец октомври,2020г. е в размер на 44.37лв., а за м. декември 24.58лв. /общ размер от 68.95лв./ В проведеното на 20.08.2021г. съдебно заседание е била извършена констатация с оригинала на трудовата книжка на ищеца, като е било установено, че ищецът е постъпил на работа в друго предприятие на 19.08.2021г. във „Фреш Джей“ЕООД.

Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ във вр. с чл.225,ал.1 от КТ, както и по чл.128,т.2 и чл.224 КТ във вр. с чл.86 ЗЗД.

Исковата молба е депозирана в рамките на двумесечния срок, визиран в чл.358, ал.1,т.2 от КТ, броим от датата на издаване и на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение . По своята правна природа спорът, с който е сезиран съда, е трудов спор между ищеца/ работник/ и ответника/ работодател/ за отмяна на наложеното на работника дисциплинарно наказание. При разпределяне на доказателствената тежест в съответствие с изискванията на чл.154 от ГПК в тежест на работодателяответника по делото е да установи при условията на пълно и главно доказване законосъобразното упражняване на дисциплинарната власт. Безспорно се установи наличието на валидно учредена трудовоправна връзка между страните по делото, като ищецът е заемал длъжността „търговски представител“ в ответното търговско дружество.

Съдът е длъжен служебно да провери дали са спазени императивните разпоредби на чл.195, ал.1 от КТ, чл.194, ал.1 от КТ и чл.193, ал.1 от КТ.

Разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ предвижда определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае се за 4 задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективни и субективните му признаци, време и място на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание.

Липсата само на един от посочените задължителни реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна. Изискването за мотивиране на заповедта е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е трудовото. Мотивирането е необходимо и за да се гарантира правото на защита на наказаното лице- същото своевременно и по адекватен начин да организира защитата си срещу вмененото му дисциплинарно нарушение и с оглед реализиране и на съдебен контрол на действията на субекта на дисциплинарна власт.

В конкретният случай, в уволнителната заповед липсват изобщо и изначално каквито и да е сведения за посочените обстоятелства,поради което съдът няма как да приеме, че в заповедта е описано в какво точно се изразяват допуснатите от ищеца нарушения и кога и къде са извършени същите,поради което процесната заповед е немотивирана, което е лишило работникът от възможността да се защити срещу вмененото му дисциплинарно нарушение.

Предвид гореизложеното, искът за признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна е основателен и следва да се уважи.

По иска с правно основание чл.344, ал.1 ,т.2 КТ:

Съгласно разясненията, дадени с т.решение № 2/2012 г. по т.дело № 2/2012 г. на ОСГК на ВКС, искът с правно основание чл.344,ал.1,т.2 КТ е важно правно средство за защита срещу незаконно уволнение. Прието е, че искът е конститутивен и с него се упражнява субективното преобразуващо право да се възстанови съществуването на трудовото правоотношение между работника или служителя и работодателя. Според същото тълкувателно решение, това право на работника или служителя възниква от незаконното уволнение и то предпоставя признаването му за незаконно и неговата отмяна, но също така и съществуването към момента на постановяване на решението на материалното субективно преобразуващо право на възстановяване.

Възстановяването на незаконно уволнения работник или служител на предишната му работа се извършва с постановено и влязло в сила съдебно 5 решение. Решението на съда за уважаване на иска има за съществена последица възстановяване на трудовото правоотношение такова, каквото е било преди уволнението и то има преобразуващо действие: със сила на присъдено нещо се възстановява прекратеното трудово правоотношение, възражда се същото трудово правоотношение съществувало между страните преди незаконното уволнение - за същата работа, трудово възнаграждение, условия на труд и др.

С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 КТ, конститутивният иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност се явява основателен и съдът следва да възстанови ищеца на длъжността „търговски представител” в ответното дружество.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3 във вр. с чл.225 ал.1 КТ:

Предявеният осъдителен иск за заплащане на обезщетение за периода от датата на уволнението до 26.09.2021г. в размер на 8400.00 лв . От приетите по делото доказателства обаче се установи по несъмнен начин, след извършена констатация с оригинала на трудовата книжка на ищеца, че ищецът е постъпил на работа в друго предприятие на 19.08.2021г. във „Фреш Джей“ЕООД. Следователно, претенцията следва да се уважи само за периода от 27.03.2021г. до 19.08.2021г. в размер на 6681.88лв., като за разликата до претендираната сума от 8400.00лв. следва да бъде отхвърлена. Претенцията по чл.225 от КТ е доказана по основание и размер посредством извършената от съда констатация по трудовата книжка на ищеца и приетото по делото заключение на вещото лице.

Предвид изложеното , на ищеца Ф. следва да се присъди сумата от 6681.88лв. за претърпените от ищеца имуществени вреди за времето, през което е останал без работа, поради незаконно уволнение По предявените искове с правно основание чл.128,т.2 от КТ - Исковете са допустими и основателни, и като такива следва да бъдат уважени в размерите, които се установяват от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно- икономическа експертиза.