Решение № 3062 от 03.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3062 гр. Пловдив, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330103326 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от З. Д. Д., ЕГН **********, против „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД, ЕИК 206613478 /правоприемник на „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 201284228/, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.

124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи сумата от 333.34 лева по Договор за паричен заем № ********* от 29.06.2017 г. и сключения във връзка с него Договор за предоставяне на допълнителни услуги от 29.06.2017 г.

Предявени са и насрещни искове от „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД, ЕИК 206613478 /правоприемник на „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 201284228/, против З. Д. Д., ЕГН **********, с правно основание по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, във вр. с чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищеца „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД сумата от 300 лева, представляваща незаплатена главница по Договор за паричен заем № ********* от 29.06.2017 г. и сумата от 91.40 лева – обезщетение за забава за периода 27.06.2019 г. – 27.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещния иск – 29.06.2022 г. до окончателното й погасяване.

С влязло в законна сила Определение № 5549 от 15.05.2023 г. е прекратено производството по гр.д. № 3326/2022 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с., в частта, относно предявения от „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД против З. Д. Д., насрещен осъдителен иск за осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищеца, сумата за обезщетението за забава за периода 27.06.2019 г. – 27.06.2022 г. – за разликата над 80.67 лева до 91.40 лева, за периода от 27.06.2019 г. – 27.06.2022 г., на основание чл. 232 ГПК.

В исковата молба се твърди, че на 02.03.2022 г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение, с която бил уведомен за задължение в размер на 333.34 лева по 1

Договор за паричен заем № ********* от 29.06.2017 г., сключен с Кредихелп“ ООД /понастоящем „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД/. Твърди, че действително такъв договор бил сключен между страните, по силата на който ищецът получил заемна сума в размер на 153.39 евро или тяхната левова равностойност по курса на БНБ, при лихвен процент в размер на 24 %, без в договора да е посочен размерът на възнаградителната лихва и ГПР – 24.49 %. Сумата следвало да бъде върната на една погасителна вноска в размер на 156.46 евро или 306 лева, съгласно погасителен план към договора, с падеж – 01.08.2017 г.

Съгласно чл. 12, ал. 4 от договора била предвидена и неустойка в размер на 19.94 евро или 39 лева, ако в тридневен срок от сключването му заемателят не осигури обезпечение на задължението си с поръчител, който да отговоря на посочените в клаузата условия, като неустойката следвало да се заплати с месечната вноска съгласно погасителния план.

Твърди се, че на същата дата към договора за заем бил сключен и Договор за предоставяне на допълнителни услуги, съгласно който на заемателя – ищец били предоставени допълнителни услуги като „Избягване на предсрочна изискуемост“ и „Възможност за промяна на погасителен план“. Посочва се, че задълженията по договорите били изплатени изцяло, в т.ч. главница, възнаградителна лихва, неустойка и допълнителни услуги.

На следващо място, счита, че претендираната с поканата сума не се дължи, доколкото, както договорът бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК, така и клаузите за възнаградителна лихва, неустойка и пакет допълнителни услуги били нищожни поради противоречието им с добрите нрави, материалния закон и поради неговото заобикаляне.

Поддържа се, че не било спазено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно размера на текстовата част на шрифта и на двата договора, поради което същите били недействителни и на това основание. Счита, че договорената възнаградителна лихва е нищожна поради противоречието й с добрите нрави, както и поради неспазване изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и 11 ЗПК. Неустойката също била нищожна, тъй като била уговорена в нарушение на добрите нрави и била прекомерна. Твърди се, че недействителността на неустойката произтичала и на друго основание по чл. 21, ал.1 ЗПК, тъй като с нея се създавали задължения, които по своето същество се покривали от ГПР и по този начин се надвишавало изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК.

На следващо място, счита, че такса за допълнителни услуги не се дължи на основание чл. 10а ЗПК, тъй като договорените услуги били свързани с усвояване и управление на кредита. Твърди, че в договора нямало описание на вида, размера и действието, за което е начислено възнаграждението за допълнителни услуги, поради което същото не се дължало и на това основание. Счита, че начисляването на възнаграждение за допълнителни услуги представлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, с което се надвишавало ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което клаузата била нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК.

С оглед изложеното, искането е предявеният иск да бъде уважен, като се признае недължимостта на сумата в размер на 333.34 лева по Договор за паричен заем № ********* от 29.06.2017 г. и сключения във връзка с него Договор за предоставяне на допълнителни услуги от 29.06.2017 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на предявения иск.

Не оспорва обстоятелството, че по силата на Договор за паричен заем № ********* от 29.06.2017 г. дружеството - ответник е предоставило на ищеца сумата в размер на 300 лева или 153.39 евро, за срок от един месец, при уговорен лихвен процент в размер на 24 % и ГПР – 24.49 %. В края на заемния период дължимата сума възлизала на стойност в размер 2 на 306 лева или 156.46 евро, от които 300 лева – главница и 6 лева – възнаградителна лихва.

Заемната сума следвало да бъде върната, посредством една месечна вноска в размер на 306 лева на датата на падежа – 01.08.2017 г. Било предвидено, в случай че заемателят не изпълни задължението си по чл. 12, ал. 1, 2 и 3 от договора, падежът, размерите и съдържанието на дължимите погасителни вноски, да се уреждат съгласно погасителен план по чл. 12, ал. 6 от договора.

Поддържа, че главницата и договорната лихва не били погасени, поради което ответното дружество изпратило приложената към исковата молба покана за плащане на сумата от 333.34 лева, включваща главницата по заема, договорната лихва и начислена лихва за забава.

Твърди, че в договора за заем се съдържат уговорки за неустойки, дължими при различни хипотези, като в случая тези уговорки не били влезли в сила и не били начислени по договора. Оспорва твърденията на ищеца за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, поради това, че неустойката не била включена в договорното съдържание като договорна лихва, съответно като част от ГПР по кредита. Неоснователно било възражението на ищеца за недействителност на договора, поради неспазване разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, доколкото това условие било приложимо при променливи лихвени проценти, а в настоящия случай изрично било предвидено, че се касае за фиксиран лихвен процент. В договора се съдържала и необходимата информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Неоснователно било възражението, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, изразяващо се в липса на посочване от какви пера е съставена общо дължимата сума по договора. Размерът на ГПР бил посочен, като същият се формирал по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В приложението били посочени редът и начинът на изчисление на ГПР, както и значимите компоненти на изчисляването му. Твърди, че към момента на сключване на договора предвидената неустойка не се дължала, доколкото нейната изискуемост настъпвала при отлагателно условие. Дължимостта й била уговорена, в случай на неизпълнение на задължението на заемателя по чл. 12, ал. 1 от договора и същата представлявала разход, свързан с неизпълнение на договорни задължения, по смисъла на чл. 19, ал. 3 ЗПК. Счита, че няма как да се приеме уговорената неустойка да бъде включена в съдържанието на ГПР, тъй като е уговорена при отлагателно условие и не е влязла в сила, а ако е била начислена – не следвало да се включва в ГПР, тъй като представлява разход за неизпълнение на договорно задължение.

На следващо място, счита, че дори да се приеме, че уговорената неустойка е нищожна, то нищожността на отделна клауза не влече недействителност на целия договор, поради което разпоредбите на чл. 22 и чл. 23 ЗПК не били приложими. Поддържа, че в този случай приложима е разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК.

Предвид изложеното, моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба са предявени от „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД, ЕИК 206613478 /правоприемник на „Мъни Плюс Мениджмънт“ ЕООД, ЕИК 201284228/, против З. Д. Д., ЕГН **********, насрещни искове с правно основание по чл.

79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, във вр. с чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищеца „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД сумата от 300 лева, представляваща незаплатена главница по договор за паричен заем № ********* от 29.06.2017 г. и сумата от 91.40 лева – обезщетение за забава за периода 27.06.2019 г. – 27.06.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на насрещния иск – 29.06.2022 г., до окончателното й погасяване.

С влязло в законна сила Определение № 5549 от 15.05.2023 г. е прекратено 3 производството по гр.д. № 3326/2022 г. по описа на ПРС, ХVІІІ гр.с., в частта, относно предявения от „Мъни Плюс Мениджмънт“ АД против З. Д. Д., насрещен осъдителен иск за осъждане на ответника по насрещния иск да заплати на ищеца, сумата за обезщетението за забава за периода 27.06.2019 г. – 27.06.2022 г. – за разликата над 80.67 лева до 91.40 лева, за периода от 27.06.2019 г. – 27.06.2022 г., на основание чл. 232 ГПК.

В насрещната искова молба се твърди, че З. Д. не е погасил задълженията си по сключения между страните договор за паричен заем № ********* от 29.06.2017 г., като неустойка не била начислена, а заемателят дължал връщане на главницата по заема в размер на 300 лева и уговорената възнаградителна лихва в размер на 6 лева на датата на падежа – 01.08.2017 г. Поради неизпълнение на задълженията, дружеството - заемодател изпратило до ответника по насрещния иск покана за доброволно изпълнение. Поради допуснатото просрочие била начислена и лихва за забава върху просрочената сума. Посочва, че в настоящото производство не претендира сумата от 6 лева, представляваща уговорената възнаградителна лихва.

Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените насрещни искове и за присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът по насрещния иск, е депозирал писмен отговор, в който взема следното становище:

Излага отново, че сключеният между страните Договор за паричен заем № ********* от 29.06.2017 г. е недействителен, тъй като не било спазено изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно размера на текстовата част на шрифта, поради което счита, че насрещната искова претенция следва да бъде отхвърлена, доколкото била заявена на договорно основание.

Посочва, че към Договора за паричен заем бил подписан и Договор за предоставяне на допълнителни услуги, по който съгласно чл. 4, ал. 1 от същия ползвал „Избягване на предсрочна изискуемост“, за която услуга се начислявало допълнително възнаграждение, което се дължало разсрочено към общия размер на кредита и „Възможна промяна на погасителен план“, за която услуга му били начислени допълнителни такси, като разходите се дължали еднократно.

Твърди, че за изпълнение на условията по договора за допълнителни услуги и съгласно чл. 7, ал. 1 от същия, заемателят следвало да обезпечи изпълнение на задълженията по двата договора, чрез запис на заповед за сума, равна на общия размер на всички погасителни вноски, ведно с евентуално дължима неустойка по чл. 12, ал. 4 от договора за заем. Посочва, че по силата на допълнителното споразумение получил единствено задължения по основния договор, поради което счита, че клаузите са нищожни на специалните основания по ЗПК, а начислените суми над главницата по договора не се дължат.