Определение № 62 от 18.02.2020, Апелативен съд - Пловдив

О

П Р Е

Д Е Л

Е Н И Е № 62 гр.

Пловдив, 18.02.2010 г.

Пловдивски

Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав

Председател: Вера Иванова

Членове: Катя Пенчева

Величка

Белева като разгледа докладваното от съдията Белева ч.гр.д. № 39/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 274 ал. 2, предл. 2 във вр. ал. 1 т.1 от ГПК.

Обжалва се от въззивника – ответник по спора Г.Я.Ж., ЕГН – ********** Разпореждане № 10414 от 06.12.2019 г., постановено по въззивно гр.д. № 2030/2018 г. на Окръжен Съд – Пловдив, с което е върната депозираната от Ж. касационна жалба вх. № 33694/14.11.2019 г. против постановеното по делото въззивно Решение № 93/21.01.2019 г. Поддържаните оплаквания са за неправилност, искането е за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане делото на ОС – Пловдив за администриране на касационната жалба.

Ответникът по частната жалба О. б. Б. „АД – гр. С. е депозирал отговор за нейната неоснователност.

Съдът установи следното:

С обжалваното разпореждане въззивният съд е върнал касационната жалба на Ж. против постановеното по делото решение с доводи че делото е търговско с цена на иска под 20 000 лева – процесните вземания произтичат от договор за банков кредит, който - макар и потребителски и с кредитополучател физическото лице Г.Ж., е абсолютна търговска сделка, като и банката – ищец при сключването на договора е с качеството на търговец по смисъла на чл. 286 ал. 1 от ТЗ.

След постановяването на разпореждането е изменен чл. 113 от ГПК/ ДВ бр.100/2019 г./, като е добавено изречение последно, съгласно което исковете на и срещу потребители – какъвто несъмнено е кредитополучателят Г.Ж. по смисъла на § 13 т.т.1 и 12 от ЗЗП, се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес.

В случая обаче това не се отразява като краен резултат на правилността на извода че делото не подлежи на касационен контрол, тъй като цената на всеки от предявените искове – главница и лихви, е под 5 000 лева и като така е налице хипотеза на чл. 280 ал. 3 т. 1, предложение първо от ГПК. Касае се за парични вземания, произтичащи от договорно основание, поради което не са налице визираните в разпоредбата изключения, при които въззивното решение подлежи касационен контрол независимо че цената на иска е под 5 000 лева.

Предвид изложеното съдът

О П Р

Е Д Е Л И

Потвърждава Разпореждане № 10414 от 06.12.2019 г., постановено по въззивно гр.д. № 2030/2018 г. на Окръжен Съд – Пловдив, с което е върната депозираната от Г.Я.Ж. касационна жалба вх. № 33694/14.11.2019 г. против Решение № 93/21.01.2019 г., постановено по въззивно гр.д. 2030/2018 г. на Окръжен Съд – Пловдив.

Определението е окончателно на основание чл. 274 ал. 4 от ГПК.

Председател: Членове: