Решение № 1498 от 13.03.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1498 гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно гражданско дело № 20231100508916 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20070270/06.12.2022 г., постановено по гр.д. № 36 956/2019 г. на СРС, ГО, 118 състав, е отхвърлен предявеният от „Сервиз запад“ ЕООД против Я. С.

С. и С. Е. С. иск с пр. осн. чл. 108 ЗС за признаване за установено, че „Сервиз запад“ ЕООД е собственик на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 170, том първи, рег. № 6098, дело № 161/2009 г. от 15.07.2009 г. по описа на нот. Е.П., рег. № НК 379, вписан в СлВп София вх. рег. № 20480 от 15.07.2009 г., акт № 189, том LXXXVII, на следния недвижим имот: източен близнак от двуетажна сграда с административен адрес: гр. Банкя, ул.

„Търнов рид“ № 48 А /преди „Партизанска“/ със застроена площ 55 кв.м., състоящ се от първи етаж - бокс, столова, хол, тоалетна и входно антре, и втори етаж – две стаи и баня, сградата с разгърната площ 91,80 кв.м., заедно с гараж под сградата в източната част с площ 25 кв.м., ПРУ и мазета – два броя в източната част на сграда, източният близнак представляващ самостоятелен обект идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, одобрени със Заповед № РД -18-13/17.01.2012 г., заедно с ½ ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху ПИ с идентификатор № *** с площ 625 кв.м., както и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху имота.

С решението са отхвърлени предявените от Я. С. С. и С. Е. С. против „Сервиз запад“ ЕООД насрещни положителни установителни искове за признаване за установено, че ищците са собственици на недвижим имот: източен близнак от двуетажна сграда с административен адрес: гр. Банкя, *** А /преди 1

„Партизанска“/ със застроена площ 55 кв.м., състоящ се от първи етаж - бокс, столова, хол, тоалетна и входно антре, и втори етаж – две стаи и баня, сградата с разгърната площ 91,80 кв.м., заедно с гараж под сградата в източната част с площ 25 кв.м., ПРУ и мазета – два броя в източната част на сграда, източният близнак представляващ самостоятелен обект идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, одобрени със Заповед № РД -18-13/17.01.2012 г., заедно с ½ ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху ПИ с идентификатор № *** с площ 625 кв.м., на основание давностно владение.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 25081097/23.12.2022 г. на „Сервиз запад“ ЕООД срещу решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС, предявен от „Сервиз запад“ ЕООД срещу Я. и С. С.и.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Въззивникът моли да бъде уважен искът по чл. 108 ЗС. Излага, че неправилно СРС е приел, че в ПИ с идентификатор № *** в Банкя вместо две двуетажни сгради западен и източен близнак е изградена една еднофамилна сграда. Сочи, че неправилен е изводът на СРС, че източната част от сградата не е самостоятелен обект на правото на собственост, поради което искът е отхвърлен. Позовава се на мотивите на решение по гр.д. № 2437/2008 г. по описа на СГС, с което предявеният от Я. С. /настоящ ответник и въззиваем/ против Р. М.а / праводател на ищеца „Сервиз запад“ ЕООД/ установителен иск за собственост е отхвърлен. В мотивите на това решение било развито, че върху ПИ е отстъпено право на строеж за построяването на една двуфамилна сграда; независимо, че източната и западната част на постройката не са отделени с дилатационна фуга, то фактически сградата била обособена в две части – източна и западна. Въззивникът твърди, че са налице два самостоятелни обекта – източен близнак и западен близнак, като той е собственик на първия по силата на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 170, том първи, рег. № 6098, дело № 161/2009 г. от 15.07.2009 г. по описа на нот.

Е.П., рег. № НК 379. С влязло в сила решение № 204/28.11.2012 г. по гр.д. № 13400/2012 г. по описа на СРС по предявен от продавача по договора /праводател на въззивника „Сервиз запад“ ЕООД / Р. М.а против „Сервиз запад“ ЕООД иск по чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. чл. 17 ЗЗД е признато за установено, че договорът за покупко – продажба от 15.07.2009 г. е нищожен като привиден и прикрива действителна сделка – договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане. Моли решението в сочената част относно иска по чл. 108 ЗС с ищец „Сервиз запад“ ЕООД и ответници Я. и С. С.и да бъде отменено, а искът – уважен.

В писмената защита навежда, че процесният имот е източният близнак, а не западният и подлежи на изследване статутът на западния близнак; че над 30 години са извършвани сделки с предмет източния и западния близнак; че сградата е построена в отклонение от строителните книжа.

Въззиваемите Я. С. С. и С. Е. С. са подали отговор от 08.03.2023 г., с който оспорват подадената въззивна жалба. Молят за потвърждаване на решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото разноски. Излагат, че в ПИ е изградена една еднофамилна сграда, като същата е във вида, в който е и понастоящем.

Тази сграда е с един вход, едно стълбище и санитарните помещения са само в източната част. Твърди, че функционалната обособеност е по етажи водоравно, а не вертикално. Правилно СРС бил приел, че източната част от сградата не съставлява самостоятелен обект на правото на собственост.

Подадена е и частна жалба вх. № 25025289/20.06.2023 г. / подадена видно от 2 справка от Еконт в последния ден на срока – 19.06.2023 г./ от Я. С. С. и С. Е. С. против определение № 20090384/11.05.2023 г. по чл. 248 ГПК. Сочат в жалбата, че неправилно СРС е оставил без уважение молба по чл. 248 ГПК вх. № 25001928/18.01.2023 г. на Я. С. С. и С. Е. С.. Тази молба е подадена против решението в частта относно разноските, с която Я. С. С. и С. Е. С. са осъдени на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на ответника по отхвърления насрещния иск „Сервиз запад“ ЕООД сумата от 1 500 лв. Твърдят, че „Сервиз запад“ ЕООД е представило в последното с.з. в производството пред СРС само списък с разноски, но не и договорите за правна защита и съдействие. Дори и договорите да са приложение към списъка по чл. 80 ГПК, то недопустимо било да се прилагат доказателства като договорите за правна защита и съдействие по време на устни състезания. Твърди, че че не е могъл да се запознае с тях, а и липсвало произнасяне за приемане на писмените доказателства.

Не е подаден отговор на тази частна жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба и отговора приема следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а като правилно следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Ищецът и сега въззивник „Сервиз запад“ ЕООД твърди в исковата молба и в уточнителни молби от 09.09.2019 г. /л. 21/ и от 20.03.2020 г. /л. 44/, че е собственик на процесния имот, а именно: източен близнак от двуетажна сграда с административен адрес: гр. Банкя, *** А /преди „Партизанска“/ със застроена площ 55 кв.м., състоящ се от първи етаж - бокс, столова, хол, тоалетна и входно антре, и втори етаж – две стаи и баня, сградата с разгърната площ 91,80 кв.м., заедно с гараж под сградата в източната част с площ 25 кв.м., ПРУ и мазета – два броя в източната част на сграда, източният близнак представляващ самостоятелен обект идентификатор № *** по КК и КР на гр. София, одобрени със Заповед № РД -18-13/17.01.2012 г., заедно с ½ ид.ч. от отстъпеното право на строеж върху ПИ с идентификатор № *** с площ 625 кв.м.

Ищецът се легитимира като собственик на основание нот. акт № 170, том първи, рег. № 6098, дело № 161/2009 г. от 15.07.2009 г. по описа на нот. Е.П., рег. № НК 379, вписан в СлВп София вх. рег. № 20480 от 15.07.2009 г., акт № 189, том LXXXVII.

По силата нот. акт от 15.07.2009 г. ищецът е придобил по договор за покупкопродажба от праводател Р. М.а източен близнак от двуфамилна двуетажна сграда.

С влязло в сила решение № 204/28.11.2012 г. по гр.д. № 13400/2012 г. по описа на СРС по предявен от продавача по договора Р. М.а против „Сервиз запад“ ЕООД иск по чл. 26, ал. 2, пр. 5 вр. чл. 17 ЗЗД било признато за установено, че договорът за покупко – продажба от 15.07.2009 г. е нищожен като привиден и прикрива действителна сделка – договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане.

Ищецът твърди, че ответниците Я. С. С. и С. Е. С. владеят имота и предявява срещу тях иск по чл. 108 ЗС относно процесния имот.

С отговора на исковата молба /л. 47/ ответниците оспорват иска. Поддържат възражение /л. 63/, че нот. акт от 15.07.2009 г., с който се легитимира ищецът, е нищожен поради невъзможен предмет. Излагат, че в ПИ е изградена една еднофамилна сграда, като същата е във вида, в който е и понастоящем. Тази сграда е с един вход, едно стълбище и санитарните помещения са само в източната част. Твърдят, че 3 функционалната обособеност е по етажи водоравно, а не вертикално. Поради това липсвал на място соченият от ищеца източен близнак.

Евентуално се позовават на придобвина давност относно процесния имот, във връзка с което са предявени насрещни положителни установителни искове от Я. С. С. и С. Е. С. против „Сервиз запад“ ЕООД за признаване за установено, че са собственици на процесния източен близнак на основание давностно владение считано от 2005 г.

Установява се следната хронология на сделките с имота видно от мотивите на решение от 21.01.2011 г. по гр.д. № 10912/2010 г. по описа на СГС /л. 49/ и два на брой представени по делото нот. акта от 07.02.1990 г. и от 18.07.1989 г.:

На 19.08.1988 г. в полза на ответника Я. С. С./М.а/ и на ответника С. С. /нейн син/ е учредено право на строеж върху държавна земя парцел VIII, кв. 25, местност „В.з. Банкя“ за построяване на двуфамилна жилищна сграда или сграда – близнак. С протокол от 28.03.1989 г. за определяне на строителна линия е определена линия на строеж по одобрен арх. проект, като е предвидено изграждане на източен и западен близнак.

До края на м. 05.1989 г. сградата е построена. Преди 30.05.1989 г. по силата на реализирано право на строеж Я. С. С. се легитимирала като собственик на западния близнак, а С. Е. С. – на източния близнак.

На 30.05.1989 г. с нот. акт по договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане Я. С. С. прехвърля на С. Е. С. западния близнак. По този начин С. Е. С. се легитимирал като собственик на цялата двуфамилна сграда;

На 01.06.1989 г. С. Е. С. продава на Я. С. С. източния близнак. Така собственик на западния близнак е С. Е. С., а на източния - Я. С. С..

На 03.06.1989 г. Я. С. С. сключва граждански брак с П.Р. М. /видно от искова молба по гр.д. № 41074/2009 г. по описа на СРС на л. 86/. Притежаваният от нея източен близнак е придобит преди брака. Според чл. 19 СК от 1985 г. вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити.

На 18.07.1989 г. Я. С. С. продава на съпруга си П.Р. М. източния близнак. Този н.а. е представен на л. 101 и според него П.Р. М. е закупил имота с лични средства от преди брака или имотът бил станал негова индивидуална собственост.

Така западният близнак е собственост на С. Е. С., а източният – вече на П.Р. М..

През м. 07.1989 г./вероятно 27.07.1989 г./ П.Р. М. продал източния близнак на баща си Р. М., като по време на придобиването Р. е в брак с Р. М.а. Така източният близнак станал собственост на Р. М. и Р. М.а в режим на СИО /брак, заварен непрекратен при СК от 1985 г./.

На 07.02.1990 г. С. Е. С. – легитимиращ се като собственик на западния близнак, дарил на Я. С. С. ¼ от западния близнак. Този н.а. е представен на л. 100.