Решение № 260039 от 14.12.2020, Окръжен съд - Добрич

Р Е

Ш Е Н

И Е № 260039

В ИМЕТО НА НАРОДА гр.Добрич 14.12.2020г.

ДОБИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ в открито заседание на тринадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА при секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА......................................... и в присъствието на прокурора......................................................................като разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева..........Т.д.№1 от 2020 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от С.И.И. ЕГН ********** и К.Ц.И.

ЕГН ********** ***, чрез адв.Р.М. ,САК,с адрес за призоваване и съобщения-гр.София,ул.“***“№1,ет.4 против ЗАД“ДаллБогг живот и здраве“ЕИК *** ,със седалище и адрес на управление-гр.София,п.к.1172,бул.“Д-р Г.М.Д.“№1,представлявано от изпълнителните директори ***И. ,с цена на иска общо 60 000 лв.-главница ,по 30 000 лв.за всеки от ищците,представляващи неимуществени вреди,претърпени болки и страдания от смъртта на тяхната внучка ***при ПТП от 03.11.2018г.,с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ във вр.с чл.86 от ЗЗД.

Исковата молба е допустима. В срок от ответното дружество е подаден писмен отговор.

В срок от ищците по делото е постъпила допълнителна искова молба.

От ответника по делото е постъпил допълнителен отговор на исковата молба.

В исковата молба се излага следното:

На 30.11.2018г.по път ІІ-29,на около 500м.преди с.Стефан Караджа,в посока гр.Добрич,водачът ***,с л.а. марка“Мазда“,модел „Премаци“,с рег.№***,движейки се с несъобразена,превишена скорост е нарушила правилата за двожение по пътищата и е предизвикала ПТП,в резултат на което е причинена смъртта на пътничката в лекия автомобил ***И. .

За произшествието е съставен

Констативен протокол за ПТП с пострадали лица№24001876 от 06.11.2018г.Образувано е ДП №333/2018г.по описа на Второ РПУ гр.Добрич.

Починалата е внучка на ищците по делото,които изключително тежко преживяват нейната загуба.

*** И. е израснала в присъствието на баба си и дядо си,които помагали за нейното отглеждане като малка.Те имали изградена силна връзка помежду си,обичали се,подкрепяли се и живеели в разбирателство.С. и К. изключително тежко преживяват загубата на своята внучка,починала по такъв внезапен и нелеп начин.Те я възприемали и се отнасяли към нея като към родна дъщеря.

Ритъмът на живота на ищците сега е подчинен на скръбта от голямата загуба.Често плачат за нея,станали са мрачни и затворени,трудно влизат в контакт с хора,извън семейството.Двамата са емоционално съкрушени и не могат да приемат все още загубата на любимата си внучка.

С.И. е вглъбен в себе си,не се усмихва и е умислен.

К.И. също е потънала в скръб .Тя е изцяло променена.Не излиза от къщи,още оплаква починалото дете и се разстройва постоянно,спомняйки си за своята внучка.

Навсякъде ищците са поставили техни снимки с детето.Не се събират семейно и когато семейството се събира ,вече нищо не е както преди.

Тази болка никога няма да отшуми,тъй като за човешкия живот няма еквивалент.Моралните страдания на ищците ще ги съпътстват през целия им живот.

Виновният водач е управлявал л.а. марка“Мазда“,модел „Премаци“,с рег.№***,който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,сключена с ответното дружество-Полица №BG /30/

117003037533,с валидност от 17.11.2017г.до 16.11.2018г.

Отправена е претенция към застрахователя,на основание чл.380 от КЗ за възмездяване на причинените неимуществени вреди на ищците на 08.04.2019г.,видно от молба вх.№1151/08.04.2019г.

Към настоящия момент ,въпреки че е изтекъл законоустановения срок,застрахователят не е определил и изплатил застрахователни обезщетения,което поражда правния интерес на ищците да заведат настоящото дело.

На основание чл.429 ал.3 от КЗ и обстоятелството,че застрахователят е уведомен на 08.04.2019г.,от тази дата се дължи и лихва за забава върху главницата до окончателното й изплащане.

В срок от ответника по делото е постъпил отговор,в който се оспорва основателността на предявения иск.

Счита се ,че претенциите са необосновано завишени по размер и не съответстват от една страна на практиката на съдилищата по аналогични казуси,а от друга –на реално претърпените от ищците болки и страдания.

Прави се възражение за съпричиняване от страна на загиналата на настъпилия вредоносен резултат,изразяващ се в непоставянето на предпазен обезопасителен колан,независимо,че автомобилът е фабрично оборудван с такъв и на разсейване с приказки на водача на автомобила.

Не без значение е и обстоятелството,че ищците са от разширения кръг лица,които имат право на обезщетение при доказана изключително близка емоционална връзка приживе,довела до изключителни болки и страдания от смъртта на *** И..Размерът на обезщетението е лимитиран до сумата от 5000лв.,поради което претенцията над тази сума е неоснователна.

Твърди се ,че водачът на л.а. марка“Мазда“,модел „Премаци“,с рег.№***не носи отговорност за настъпване на ПТП.Не са претърпени и описаните в исковата молба болки и страдания на ищците от загубата на внучката им.Твърди се,че приживе между тях не са съществували близки емоционални връзки и отношения,поради което смъртта на пострадалата не е предизвикала отрицателни преживявания,болки и страдания у ищците.Размерът на предявените искове в значителна степен надвишава реално понесените от ищците болки и страдания.Те не са съобразени и с приноса на загиналата за настъпването на произшествието.

Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение ,свързано с автомобила,който е шофирала водачката по време на местопроизшествието.Този факт следва да се признае за безспорно установен по делото.

Оспорва се вината на ***,поради това,че няма доказателства за механизма на автопроизшествието-скица,протокол за оглед и фотоалбум.Няма категорично произнасяне на компетентен орган относно вината на причинилата автопроизшествието.Оспорва се механизма на ПТП,както и всички твърдения в исковата молба за претърпени от ищците тежки,пожизнени и трайни последици от смъртта й.Оспорва се размера на иска,както и началната дата ,от която се претендира лихва за забава.Лихви биха могли да се претендират от момента,в който застрахователят е отказал изплащане на обезщетения-01.05.2019г.

В срок от ищеца по делото е постъпила допълнителна искова молба.

Възразява са срещу основателността на направените от ответника в отговора оспорвания на основателността на предявения иск,с мотиви ,подробно изложени в допълнителната искова молба.Твърди се,че факта на съпричиняване е голословен и недоказан.

В подаден допълнителен отговор се поддържат всички становища ,изразени от ответника в отговора и се оспорват възраженията по доказателствата,направени в допълнителната искова молба.

В съдебно заседание ищецът поддържа подадената искова молба и допълнителната искова молба,а ответникът поддържа становището си ,изложено в отговора и допълнителния отговор.

Окръжният съд,като се запозна с представените по делото писмени доказателства,свидетелски показания и заключения на съдебно-медицинската и автотехническа експертиза ,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е прието като доказателство НОХД №381/2019г.по описа на Добрички окръжен съд,с постановена на 20.12.2019г.Присъда №14 ,с която Д.Р. ***,родена на 16.03.199г. е призната за виновна в това,че на 03.11.2018г.,на път ІІ-29 от републиканската пътна мрежа ,свързващ гр.Г.Тошево и гр.Добрич,на 700м.преди с.Стефан Караджа ,общ.Добричка,при управление на л.а.“Мазда“ с КТ№***,нарушила правилата за движение по пътищата-чл.20 ал.1 и чл.21 ал.1 от ЗДвП,като по непредпазливост е причинила смъртта на ***И. ЕГН **********,поради което й е наложено наказание –лишаване от свобода за срок о две години,както и лишаване от право да управлява МПС за срок от четири години,като на основание чл.66 от НК е отложено изтърпяването на наказанието за срок от три години.

С Решение №71 от 20.07.2020г.по

ВНОХД №34/2020г.по описа на Апелативен съд гр.Варна е изменена присъдата в частта й относно квалификацията на деянието-по чл.20 ал.1 от ЗДвП,по който текст подсъдимата е оправдана и е потвърдена присъдата в останалата й част.

Предвид разпоредбата на чл.300 от ГПК съдът следва да възприеме задължителната сила на присъдата относно това дали е извършено деянието,относно неговата противоправност и виновността на дееца.В този смисъл са доказани елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД-деяние,противоправност на деянието и вина на дееца,причинил вредите,подлежащи на репарация.Всички оспорвания в отговора на исковата молба досежно тези обстоятелства са неоснователни.

При катастрофата е починала внучката на ищците *** И..Родствената връзка на ищците се установява от представените по делото като доказателства-Удостоверение за наследници на *** И. изх.№4172/06.12.2018г.,от което е видно,че *** И. е дъщеря на ***И. и удостоверение за родствени връзки изх.№809/08.02.2019г. на С.И.И.,чиято съпруга е К.Ц.И. ,а дъщеря е майката на починалата ***И..Следователно безспорно установено от доказателствата по делото е ,че починалата е внучка на ищците.

По делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза,от заключението на която се установява,че *** И. е получила коремна травма-разкъсване на черния дроб и слезката,разкъсване на тънки и дебели черва,пикочен мехур и мускули в долната трета на корема и други увреждания,които са причинили смъртта й.Те са резултат от удар в тъп твърд предмет с голяма маса и сила.Налице е пряка причинно следствена връзка между получените увреждания и смъртта на пострадалата.

Предвид вида на уврежданията

,които говорят за получена травма в купето на автомобила,може да се заключи ,че пострадалата не е била с поставен предпазен обезпасителен колан.При удара тялото й е политнало рязко напред и нагоре,а получените увреждания най-вероятно са от удар в арматурното табло на автомобила.Ако пострадалата би била с поставен предпазен колан ,непосредствено преди удара в крайпътното дърво,вещото лице приема,че смъртния изход не би настъпил,макар отново да би се стигнало до телени увреждания.

Следователно липсата на поставен предпазен колан е допринесла за смъртта на починалата *** И..

Според изслушаната САТЕ мястото на катастрофата е на около 400м. след Т-образното кръстовище за с.Цареец и на около 700 м.преди с.Стефан Караджа.Пътната настилка в района е била асфалтова,суха,запазена без неравности и повреди по нея ,прав участък от пътя.Лекият автомобил „Мазда Премаци“ се е движел в посока от гр.Г.Тошево към гр.Добрич,със скорост преди произшествието около 116 км.ч.Видимостта е била добра,водачът е имал възможността да предотврати настъпването на ПТП,ако не бе допуснал загуба на контрол върху управлението на автомобила.Произшествието е настъпило през тъмната част от денонощието,при ясно врече и добра метеорологична видимост,като наближавайки мястото на произшествието водачът загубва контрол върху управлението на автомобила си ,той се отклонява в дясно,започва да напуска платното за движение и да преминава върху десния затревен банкет,след което се удря в крайпътно дърво.Към момента на ПТП по пътното платно не са се движели други превозни средства.Автомобилът е бил оборудван с предпазни колани,които намаляват риска от нараняване на пътниците в горната част на тялото.Описаното действие на предпазния колан ограничава придвижването на тялото на водача и пътуващите в автомобила напред,наляво,надясно и нагоре.Лекият автомобил е бил оборудван и с предпазни въздушни възглавници за водача и пътника до него.Те би следвало да предпазят водача и пътника отдясно от удар в арматурното табло и предното стъкло.От свидетелските показания на делото вещото лице стига до извода,че в резултат на настъпилото ПТП водачката на лекия автомобил и пътуващата на дясната седалка в автомобила *** И. са изпаднали от купето на автомобила,като са намерени от свидетелите във водоотводнителната канавка,намираща се върху десния банкет.

За отношенията между ищците и тяхната внучка са разпитани св.***,без родство и св.***,брат на ищцата К..

Свидетелските показания на св.Стоянова са в смисъл,че още от раждането си *** била отглеждана и порастена от баба си и дядо си.Майката на *** била по майчинство,но изобщо не е живяла с бащата на пострадалата.Когато се родила бабата и дядото били щастливи .Когато майката тръгнала на работа ,тя водела внучката при родителите си с количката и така детето пораснало на село.Когато тръгнала на училище *** ходела при баба си и дядо си всяка събота и неделя ,както и през ваканциите,тъй като учела в гр.Добрич.