Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 796 от 19.02.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 4924/2024
Вид
Определение № 796
Подписан
19.02.2025
В сила
19.02.2025
Състав
Мария Иванова, Бисера Максимова, Даниела Стоянова

Цитирани разпоредби

  • чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1, т. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1, т. 1-3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 281, т. 3, пр. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 141 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 142, ал. 2, т. 1 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 142, ал. 2, т. 5 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 151 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
  • чл. 153 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

***96 гр. София, 19.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГО 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Бисера Максимова Касационно гражданско дело № 20248002104924 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. Р. А. и Е. А. Ц., действащи чрез адвокат Д. М. - САК, служебен адрес: гр. С., ул. „Ц. А.“ ******, против решение № 865/22.07.2024 г. по в. гр. дело № 2907/2023 година на Апелативен съд – София, с което е потвърдено решение № 179 от 11.07.2023 г., постановено по гр. д. № 291/2022 г. на Окръжен съд - Монтана в частта, в която съдът е отнел в полза на Държавата по искове, предявени от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество с ново наименование Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ от А. Р. А. - на основание чл. 153 във вр. с чл.

142, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ с ново наименование /ЗОНПИ/, сумата от 119 260.86 лева, от които 29 865 евро с левова равностойност в размер на 58 410.86 лева и 60 850 лева, иззети с протокол за претърсване и изземване от 27.03.2018 г. по ДП № 163/2018 г. по описа на РУ - МВР - Лом, пр. пр. № 812/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура Монтана, одобрен с определение от 28.03.2018 г. по ч. н. д. № 108/2018 г. от Окръжен съд Монтана, надлежно индивидуализирани брой купюри и номинал, които са предадени на съхранение в банкова касета на ОД - МВР - Монтана в „Банка ДСК“ АД; - на основание чл. 151 във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1. във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/ сумата от 15 200 лева, представляваща пазарната стойност на отчужден поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на гр. Л. с административен адрес: гр. Л., ул. „Ю. Г.“ ***, с площ от 693 кв.м. ведно с 1 построените в него сгради; както и в частта, в която е потвърдено решение № 179 от 11.07.2023 г., постановено по гр. д. № 291/2022 г. от Окръжен съд Монтана в частта, в която съдът е отнел в полза на Държавата по искове, предявени от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество с ново наименование Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/ от Е. А. Ц. на основание чл.

142, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/ УПИ **** /****/, с площ 920 /деветстотин и двадесет/ кв.м. **** /****/ по плана на с. К., общ. Я., обл. М., при съседи: от две страни улица, УПИ *** и УПИ ****, ведно построените в имота жилищна сграда с РЗП от 66 кв.м. /шестдесет и шест/, лятна кухня с РЗП от 35.00 кв.м. /тридесет и пет/, стопанска постройка с РЗП от 30 кв.м. /тридесет/, ведно с всички други подобрения в имот; на основание чл. 142, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/ дворно място в гр.

Л., ул. „П. М.“ ***, представляващо имот с идентификатор ***** /*********/ с площ от 783 кв.м. /седемстотин осемдесет и три/, урбанизирана територия, ниско застрояване до 10 м., номер по предходен план ***, ****, ****, при съседи: имоти с идентификатори ****, ****, ****, ****, ****, ведно с построената в имота жилищна еднофамилна сграда с идентификатор *****.1 /*********, ****/ на един етаж с площ от 83 кв.м. /осемдесет и три/ кв.м. другите подобрения в имота; както и лек автомобил „****“ с рег. № ****; лек автомобил „****“ с рег. № ****; лек автомобил „****“ с рег. № ****; лек автомобил „****“ с рег. № ****; нa основание чл. 151 във вр. с чл. 142, ал. 2, т.

5 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/: - сумата от 3 700 лева, представляваща пазарната стойност на отчужден недвижим имот 1/2 идеална част от правото на собственост върху дворно място в гр. Л., ул. „Ю. Г.“ ***, представляващо имот с идентификатор *****, ведно с една втора идеална част от жилищна еднофамилна сграда с идентификатор *****.4; сумата от 11 300 лева, представляваща пазарната стойност на отчужден недвижим имот /дворно място/ в с. С. М., общ. Л., обл. М., представляващо УПИ ****, ****, с площ от 1 300 кв.м., ведно с построената в имота жилищна сграда и всички други подобрения в имота; сумата от 8 500 лева, представляваща пазарната стойност на отчужден недвижим имот /дворно място/ в с. В., общ. Б., представляващо УПИ ****, ***, с площ от 660 кв.м., ведно с построената в този имот жилищна сграда и всички други подобрения в имота; сумата от 1 400 лева, представляваща пазарната стойност на отчужден лек автомобил „*****“ с рег. № ****; сумата от 3 400 лева, представляваща пазарната стойност на отчужден лек автомобил „****“ с рег. № ****; сумата от 8 300 лева, представляваща пазарната стойност на отчужден лек автомобил „****“ с рег. № ****; сумата от 2 200 лева, представляваща пазарната стойност на отчужден лек автомобил „****“ с рег. № ****; сумата от 2 000 лева, представляваща пазарната стойност на отчужден лек автомобил „****“ с рег.

№ ****; сумата от 2 600 лева, представляваща пазарната стойност на отчужден лек автомобил „****“ с рег. № ****.

В касационната жалба касаторът излага съображения, че обжалваното 2 въззивно решение се явява неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът твърди, че обжалваното въззивно решение следва да се допусне на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по следните въпроси:

1. Може ли съдът да приеме, че не е доказан произходът на парични суми, за които не е установено кой е техният собственик?

2. Следва ли да се отнеме имущество по реда на ЗПКОНПИ с ново наименование ЗОНПИ от лице, което се свързва с парични суми, за които е установено, че са собственост на други лица, притежаващи доказателства за произхода на тези парични суми?

3. С какви доказателства се установява кой е собственик на намерени парични суми в обитавано от различни лица жилище?

4. Законно ли е да се отнеме имущество от лице, по причина че живее на съпружески начала с друго лице, от което се отнема имущество по реда на ЗПКОНПИ с ново наименование ЗОНПИ?

Постъпил е отговор от насрещната страна Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ) чрез Милена Димитриева пълномощник, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

По допускане на обжалването ВКС намира следното:

С обжалваното в настоящото производство въззивно решение въззивният съд е приел, че А. Р. А. е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем по ДП № 163/2018 г. по описа на РУ - МВР Лом, пр. преписка № 812/2018 г. на ОП Монтана, за това, че на неустановени дати в периода от месец март 2016 година до месец юни 2018 година в гр. Л., с. С. М., обл. М. и с. Крива бара, обл. М. без съответно разрешение извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисква такова разрешение съгласно Закона за кредитните институции, като договорил предоставянето на заеми на парични средства на лица от негова страна и предоставил заеми (кредити) със задължение за плащане на месечна лихва и връщане на главница, от което деяние са получени значителни неправомерни доходи в размер на 9 517.88 лева - престъпление по чл. 252, ал. 2 във вр. с ал. 1, пр. 1 от НК. Съдът е констатирал, че в хода на досъдебното производство, на 28.03.2018 г., при условията на неотложност е извършено процесуално следственото действие претърсване и изземване в недвижим имот в гр. Л., ул. „Ю. Г.“ *** и лек автомобил „****“ с per. № ****, собственост на Е. А. Ц., в присъствието на А.

Р. А., като са иззети 29 865 евро с левова равностойност от 58 410.86 лв. и сумата от 60 850 лева, които с определение, постановено по ч. гр. д. № С185/2022 г. на ОС Монтана по молба на КОНПИ са запорирани. В 3 обжалваното въззивно решение е посочено, че Окръжна прокуратура Монтана е внесла обвинителен акт, въз основа на който е образувано н.о.х.д. № 303/2021 г. по описа на Окръжен съд Монтана като с присъда № 9 от 18.10.2022 г., постановена по н.о.х.д. № 303/2021 г. от ОС Монтана, влязла в сила на 07.07.2023 г. А. Р. А. е признат за невиновен и е оправдан изцяло по повдигнатото обвинение. Констатирано е още, че А. Р. А. живее на съпружески начала с Е. А. Ц. и имат две общи деца - З. А. Р. и М. А. Р.. Според въззивния съд, доказателствата по делото установяват значително несъответствие между имуществото и нетния доход на първите двама ответници по смисъла на параграф 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, тъй като надвишава сумата от 150 000 лева за целия проверяван период. От правна страна съдът е приел, в случая ответникът А. Р. А. е бил привлечен по досъдебно производство в процесуалното качество на обвиняем за извършено престъпление, което е попада в приложното поле на чл. 108 от ЗОНПИ, извършена е била проверка за период от 10 години, която е установила значително несъответствие между нетния доход на двамата ответници по смисъла на параф 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, който надвишава сумата от 150 000 лева за целия проверяван период като постановената и влязла в сила оправдателна присъда по не съставлява законова пречка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск за отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на държавата - чл. 153, ал. 6 от ЗОНПИ.

Въззивният съд е приел, че исковете са основателни като е достигнал до извода, че сумата от 119 260.86 лева, иззета с протокол за претърсване и изземване от 27.03.2018 г. по ДП № 163/2018 г. по описа на РУ - МВР - Лом, пр. пр. № 812/2018 г. по описа на Окръжна прокуратура Монтана, принадлежи на ответника А. Р. А., тъй като разпоредбата на чл. 147 от ЗОНПИ установява оборима презумция, че до доказване на противното, за движими вещи и парични средства на проверяваното лице се смятат и тези, намерени у него, в жилището му или в други собствени или наети от него помещения, превозни средства, каси или сейфове. Съдът е приел, че подлежи на отнемане в полза на държавата и сумата от 15 200 лева, представляваща пазарната стойност на отчужден поземлен имот с идентификатор ***** по КККР на гр. Л. с административен адрес: гр. Л., ул. „Ю. Г.“ ***, с площ от 693 кв.м. ведно с построените в него сгради. Що се отнася до предявените против ответницата Е. А. Ц., искове с правно основание чл. 142, ал. 2, т. 5 във вр. с чл. 141 от ЗПКОНПИ /ЗОНПИ/, имащи за предмет отнемане в полза на държавата на недвижими имоти и леки автомобили, както и искове за отнемане на суми, представляващи пазарната стойност на отчуждени недвижими имоти и МПС, въззивният съд е изложил съображения за основателност на тези искове.

Съдът е достигнал до този извод като е приел, че ответницата е във фактичеко съжителство с първия ответник по време на проверявания период и е налице значително несъответствие между имуществото и нетния доход на двамата ответници по смисъла на параф 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, който надвишава сумата от 150 000 лева за целия проверяван период. Като краен извод е прието, 4 че посоченото имущество подлежи на отнемане в полза на държавата и първоинстанционното решение следва да се потвърди в обжалваната от ответниците А. Р. А. и Е. А. Ц. част.

По така поставените в изложението по 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, настоящата касационна инстанция приема следното:

Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК допускането на касационно обжалване е предпоставено от произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда в обжалваното решение/определение. ВКС не е задължен да го изведе от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може само да го конкретизира, уточни и квалифицира.