Решение № 90 от 27.04.2021, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно търговско дело 356/2020
- Вид
- Решение № 90
- Подписан
- 27.04.2021
- Състав
- ИЛИЯНА ПОПОВА, МАЯ ПЕЕВА, ГАЛЯ МАРИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.365 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 90 гр. Велико Търново , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
ИЛИЯНА ПОПОВА
ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело № 20204001000356 по описа за 2020 година
, намери за установено следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 196 от 22.06.2020г. по гр.д. № 718/2018г. Русенският окръжен съд е осъдил „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД- гр. София да заплати на И. Р. Д. от с. Тръстеник, област Русе сумата от 70 000 лв. на основание чл. 226 ал. 1 КЗ /отм./ обезщетение за неимуществени вреди, представляващи физически и психически болки и страдания от влошено здравословно състояние /ексцес/ вследствие на ПТП, причинено на 20.08.2007 г. в гр. Бургас на път Е-87 по вина на Р. Е. С. при управлението на лек автомобил „Ситроен Саско“ с ДК № А 38****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.10.2015 г. до окончателното й изплащане и е отхвърлил иска за заплащане на законна лихва върху присъдената главница за периода от 24.10.2013 г. до 23.10.2015 г. като погасен по давност, както и иска за неимуществени вреди от ексцес за горницата над 70 000 лв. до пълния предявен размер от 300 000 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 24.10.2013 г. като неоснователен и недоказан. С решението „ДЗИ – Общо застраховане“ АД - гр. София е осъдено да заплати на И. Р. Д. на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ обезщетение за имуществени вреди от влошено здравословно състояние /ексцес/ вследствие на ПТП, причинено на 20.08.2007г., представляващи изразходвани средства за лечение, както следва: сумата от 127 128.95 лв., представляващи левовата равностойност на 65 000 евро съгласно фактура реф. № SMI 05112017/30.11.2017 г., ведно със законната лихва от 30.11.2017 г. до 1 окончателното й изплащане и сумите по фактури, подробно посочени в решението на обща стойност 1109.69 лв., ведно със законната лихва върху сумата по всяка фактура, считано от датата на издаване на фактурата до окончателното изплащане.
С решението „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД-гр. София е осъдено да заплаща на И.
Р. Д. месечни обезщетения за имуществени вреди от претърпяно на 20.08.2007 г. ПТП по 1500 лв. за придружител и 500 лв. за рехабилитация, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от 24.10.2018 г. до настъпване на обстоятелства за изменение на размера или за отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение.
Със същото решение
„ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД- гр. София е осъдено да заплати на адвокат Н.Н. Д. АК София сумата о т 10 886.13 лв. с вкл. ДДС представляваща адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото на основание чл. 38 ал.2 от Закона за адвокатурата, а по сметка на Окръжен съд-Русе да заплати държавна такса в размер на 10 809.55 лв.
С решението
И. Р. Д. е осъдена да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД-гр. София сумата от 7126.69 лв. разноски по делото.
Въззивна жалба против горното решение, в частта, с която е отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди е подадена от ищцата И.Д. като се претендира да й бъде присъдена сума от още 30 000 лв., ведно със законната лихва от 24.10.2015г. до изплащането, т.е. решението се обжалва в частта, с която предявеният иск за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 70 000 лв. до 100 000 лв. Оплакването е, че определеният размер на обезщетението е прекомерно занижен с оглед принципа на справедливост и постоянната съдебна практика. Поддържа се довод, че в случая не е отчетено, че ищцата е получила изключително тежки и многобройни усложнения, не е отчетено постоянното посещение на специализирани болнични заведения и специалисти с различни специалности с цел подобряване на възникналите усложнения, не е съобразено, че усложненията ще съпътстват ищцата до края на живота й и ще се задълбочават и увеличават. Искането е да се присъди на ищцата като обезщетение за неимуществени вреди още сумата от 30 000 лв. ведно със законната лихва, считано от 24.10.2015г. до изплащането.
Ответната страна „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД-гр. София в писмения си отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.
Въззивна жалба против решението в осъдителните му части е подадена и от ответното застрахователно дружество. В жалбата се сочи, че е неправилен извода на първостепенния съд относно това, че кифозата при ищцата; системна поява на пролежни 2 рани/декубитуси/ и отоци и възпаления в колянната област представляват ексцес и че претенциите, свързани с тях не са погасени по давност. Поддържа се, че кифозата и декубитусите не представляват влошаване на здравословното състояние на ищцата, а ако се приемат за такова, то претенциите във връзка с тях са погасени по давност, доколкото същите са се проявили значително преди посочения от ищцата момент-24.10.2013г.
Жалбоподателят твърди, че изкривяването при ищцата е било проявено към датата на прегледа от ЗМК на застрахователя, а именно към 22.10.2008г. Поддържа се, че ищцата не следва да бъде обезщетявана за търпените болки и страдания от операцията в Кипър, тъй като операцията не е назначена от медицинско лице, няма доказан клиничен ефект, а напротив има усложнения. По същите съображения за липса на ексцес или погасяване по давност на претенцията, се оспорват присъдените на ищцата обезщетения за имуществени вреди за извършената операция в Кипър и за стойността на закупуване на медикаменти и медицински изделия. Относно присъдените обезщетения за месечна издръжка за придружител и месечна рехабилитация оплакването е, че съдът неправилно не е уважил възражението на ответника, че тези претенции са погасени по давност, тъй като необходимостта от грижи от придружител и рехабилитация за ищцата са възникнали към момента на травмата.
Ответната страна И.Д. в писмения си отговор заема становище, че въззивната жалба на застрахователното дружество е неоснователна.
Великотърновският апелативен съд като разгледа въззивните жалби на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери допустимостта и правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си, приема за установено следното:
Пред Русенския окръжен съд са предявени обективно съединени искове по чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди от влошаване на здравословното състояние.
Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД-гр. София счита, че в случая не е налице влошаване на здравословното състояние на ищцата спрямо момента на определяне на обезщетението за неимуществени вреди по сключеното с нея извънсъдебно споразумение. Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всяка от претенциите за влошено здравословно състояние, както и тези за месечна издръжка за придружител и за месечна рехабилитация. Направено е и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната законна лихва върху претенцията за неимуществени вреди за пет години назад. Ответникът изразява становище, че претендираните обезщетения са завишени, а претендираните имуществени вреди не са в причинна връзка с претенциите за ексцес.
По делото е установено следното от фактическа страна:
Не се спори от страните, че на 20.08.2007г. е настъпило ПТП, при което ищцата И.Д., която се е возела в лек автомобил „Ситроен Саско“ с ДК № А 38**** на предната дясна седалка, е пострадала. Не е спорно по делото, че пътнотранспортното произшествие е настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на лек автомобил „Ситроен Саско“ с ДК № А 38****, който е управлявал моторното превозно средство с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост. Страните не спорят, че към момента на процесното ПТП на 20.08.2007г. водачът на лекия автомобил е бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество.
При процесното ПТП ищцата И.Д. е претърпяла следните телесни увреждания:
3 фрактура луксация на VІ и VІІ гръден прешлен; контузио /лезио/ медуле спиналис /прекъсвания на гръбначния мозък/, долна параплегия; фрактура на дясна бедрена кост; фрактура на лъчевата кост на лява предмишница; фрактура на лява ключица и фрактура на таза, за настъпването на които страните не спорят. За обезщетяването на тези вреди между страните на 4.11.2008 г. е било сключено извънсъдебно споразумение и въз основа на него на 19.11.2008 г. ответникът е заплатил на ищцата общо сумата от 76125.04 лв., от които 70 000 лв. за обезщетяване на неимуществените вреди и 6125.04лв. за имуществените вреди.
Видно е от представеното по делото Експертно решение на ТЕЛК № 3916 от 26.10.2007г., че на И.Д. е призната 100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ поради претърпяната травма на нервите на гръбначния мозък на ниво шия. В решението е отразено, че при ищцата походка самостоятелна е невъзможна и че същата не може да се обслужва и движи сама. С решение на ТЕЛК от 12.09.2008г. ищцата е преосвидетелствана при същите условия. С решение на ТЕЛК от 24.08.2011г. ищцата е преосвидетелствана с призната 100% т.н.р. с чужда помощ, също с отбелязване към неврологичния статус, че тя не може да се обслужва и да се движи сама.
По делото е назначена и изслушана от първостепенния съд комплексна съдебномедицинска експертиза, в състава на която са включени специалисти от областта на съдебната медицина, неврохирургията, травматология и ортопедия, гинекология вътрешни болести и нефрология. От заключението на медицинската експертиза се установява, че при станалото ПТП на 20.08.2007г. ищцата И.Д. е получила съчетана травма: гръбначномозъчна травма-счупване и изкълчване на шести-седми гръден прешлен с увреждане на гръбначен мозък, довело до парализиране на долните крайници и невъзможност да контролира тазовите резервоари; счупване на таза; счупване на дясна бедрена кост; счупване на лява ключица и лъчевата кост на лява ръка. След като изясняват получените при произшествието травми на ищцата и проследявайки данните от представената по делото медицинска документация, заключението на експертите от комплексната съдебномедицинска експертиза е, че усложненията, появили се с течение на времето при ищцата са следните: развитие на кифоза /гръбначно изкривяване/; системна поява на пролежни рани /декубитуси/; риск за усложнения при настъпване на бременност, износване на плода и невъзможност за раждане по естествен път; подуване на коляно, наложило оперативна интервенция.
По отношение на първото усложнение вещите лица изясняват, че нивото на парализа при ищцата е високо, като страдат мускулите, поддържащи изправен гръбначния стълб, в резултат на което се получава изкривяване на гръбнака. Съгласно заключението на медицинската експертиза гръбначното изкривяване при ищцата е в причинна връзка с получената травма при ПТП. Предприетите операции на гръбначния стълб са целели изправянето му. Поради съпътстващата остеопороза има разместване на конструкцията, довела до отстраняването му. В съдебно заседания пред първостепенния съд вещите лица от състава на комплексната медицинска експертиза разясняват подробно, че кифозата е заболяване, което представлява изкривяване на гръбначния стълб във фронталната равнина напред. Тъй като при ищцата засягането е високо горе на гръдния отдел на гръбначния стълб, отпада инервацията и мускулатурата изпада в хипотония, т. е. тя не работи и не поддържа изправения гръбнак. По принцип кифозата започва да се появява непосредствено след травмата и бавно и постепенно прогресира. Отначало се поддържа някакъв изправен стоеж, поради това че връзковия апарат на гръбначния стълб е здрав, но бавно и постепенно той се разтяга и прогресира. Според вещите лица първите обективни данни от медицинските документи по делото за кифозата се съдържат в епикризата за извършената операция в Кипър. Когато ищцата е започнала да стои седнала в количка, чак тогава се е забелязва и проявява това изкривяване. По делото няма обективни данни от кой момент ищцата е 4 сложена в количка, нито пък кога е сложена да сяда. Със сигурност причината за това състояние е травмата от ПТП, т. е. прекъсването на гръбначния мозък, като до него се е стигнало постепенно в годините. Кифозата според експертите не е животозастрашаващо усложнение. По делото няма медицински документи, от които може да се съди, че операцията за кифозата е била назначена от медицинско лице. Вещите лица посочват, че по делото няма документи, че на ищцата е отказано извършване на подобна операция в България. Операции за корекция на гръбначното изкривяване се правят и в нашата страна.