Решение № 1013 от 27.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1013 гр. Варна, 27.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20243110201272 по описа за 2024 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба на Х. А. Г. против НП № 24-8703000043/08.02.2024 г. , издадено от ВПД Началник на сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 179 ал.1 т.5 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно-наказание „Глоба“ в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за нарушение на чл. 6 т.1 от ЗДвП и на основание чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 /сто/ лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

В депозираната жалба се излага становище, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като неправилно е отразена фактическата обстановка, неправилно е приложен материалния закон и са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правото на защита на санкционираното лице.

Оспорва се компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган, като се твърди, че нито една от длъжностите не попада в обхвата на нормата на чл. 165, чл. 166, чл. 166а от ЗДвП. Според въззивника е налице нарушение на чл. 57 ал.1 т. 5 от ЗДвП,тъй като в НП не е посочено нито едно доказателство досежно направените в същото констатации. Оспорва се твърдението в НП, че въззивникът е преминал на неразрешаващ сигнал на временна сигнална уредба, като се сочи, че светофарната уредба не е функционирала. Релевират се доводи за допуснати нарушение на чл. 57 ал.2 от ЗАНН, тъй като връченото на въззивника НП не е подписано от органа, който го е издал, доколкото видно от графа „наказващ орган“, липсва подпис, от което не става ясно дали в действителност постановлението е 1 издадено от лицето, описано в него. Навеждат се аргументи, че по пункт 1 от обжалваното НП е налице противоречие между фактическото описание на нарушението и приложената санкционна норма, доколкото в хипотезата на последната не попада преминаването на неразрешаващ сигнал на временната сигнала уредба, както и липсва каквото и да е описание на обстоятелствата, в които се изразява създадената непосредствена опасност вследствие на твърдяното нарушение, с оглед на което не е налице сочения квалифициращ факт. Твърди се, че е допуснато и нарушение на чл. 18 от ЗАНН, доколкото в НП са посочени две нарушения, а е наложено едно административно наказание, като остава неизяснен въпросът по отношение на кое от тях е ангажирана административно-наказателната отговорност на въззивника.

Релевира се довод, че е неясно повдигнатото обвинение досежно твърдяното нарушение по чл. 103 от ЗДВП, доколкото са посочени като реализирани двете хипотези на посочената норма, а именно по пр.1 и по пр. 2 , което ограничава правото му на защита, защото не е в състояние да разбере за кое от двете нарушения му е наложено наказание. С оглед изложените доводи се иска НП да бъде отменено.

В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призавана не изпраща представител. Постъпило е писмено становище от юк Л.-А. с аргументи по същество. Излага се становище, че издаденото НП е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Сочи се, че нарушението не са отличава с по-ниска степен на обществена опасност с сравнение с други такива нарушения, поради което липсва основание за прилагане нормата на чл. 28 б.а. от ЗАНН. Иска се НП да бъде потвърдено, както и да бъде присъдено заплащането от жалбоподателя на юрисконсултско възнаграждение.

Като взе предвид, че жалбата е депозирана в законоустановения срок от наказаното лице, съдът я прие за разглеждане като допустима.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 18.02.2024 г. около 16.20 ч. движението по ул. Прилеп в гр. Варна срещу номер 68 било регулирано с подвижна светофарна уредба за временна организация на движението поради извършване на ремонтни дейности в този пътен участък. В посочения времеви интервал и на указания пътен участък свид. С. И. и свид. Ж. Р. извършвали служебните си задължения в качеството на полицейски служители към СПС при ОД на МВР-Варна. Междувременно в пътната лента в посока - с. Каменар се била образувала колона от изчакващи автомобили на червен сигнал на светофарната уредба. По същото време въззивникът управлявал л.а. Фолксваген Туран с рег. № ***, собственост на „Такси Рент“ЕООД с БУЛСТАТ *** по ул. Прилеп в посока – с.

Каменар. Когато достигнал до колоната от спрели на светофарната уредба автомобили, същият не се съобразил със забраняващия преминаването червен сигнал на уредбата, навлязъл в пътната лента за насрещното движение и след като изпреварил колоната продължил движение в пътната лента в посока – с. Каменар. Междувременно към момента, в който въззивникът се движил в платното за насрещно движение, свид. Р., който с колегата си се намирал до отбивката за Цветния квартал, навлязъл в пътната лента на ул. Прилеп в посока с. Каменар и подал ясен за възприемане сигнал със стоппалка по отношение на жалбоподателя, но последният не спрял управлявания от него автомобил, а продължил придвижването си в посока - с. Каменар. Към момента, в който полицейският служител подал сигнала със стоп- палка, по пътното платно не се 2 придвижвали други автомобили в посока с. Каменар, тъй като движещите се в посочената дестинация такива към процесния момент изчаквали на червен сигнал на светофарната уредба. Полицейските служители извършили справка чрез служебния таблет в информационната система на МВР и установили, че собственик на превозното средство е „Такси Рент“ЕООД с БУЛСТАТ ***. Впоследствие дежурен полицейски служител се свързал с представляващо посочената фирма лице, което заявило, че управлението на автомобила в посочения времеви интервал е осъществено от въззивника.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – св. С. И. и свидетелят по акта – св. Ж. Р.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и писмо № УРИ 81900026236/14.05.2024 г. от Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна, ведно със заверени копия на НП № 24-8703-000043/08.02.2024 г.; дигитален образ на НП № 248703-000043/08.02.2024 г.; Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР; АУАН № GA 1193704/18.01.2024 г.; Справка за нарушител/водач на жалбоподателя и Писмо с рег. № 819000-25526/09.05.2024 г. от Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР – Варна, ведно с 2 л. приложение – Справки от АИС „КАТ“.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждне.

В наказателно постановление № 24-8703-000043/08.02.2024 г. е посочено като издател компетентно длъжностно лице, съгласно т.3.7 от приобщеното по делото копие на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи и съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.12 от ЗДвП

АУАН и НП са издадени в рамките на давностните сроковете, предвидени в чл.

34 от ЗАНН.

Като взе предвид доводите във въззивната жалба, съдът намери, че същите са частично основателни досежно процесуалната незаконосъобразност на издаденото НП.

В хода на административно-наказателното производство е допуснато съществено процесуално нарушение, Съгласно чл. 57, ал. 2 от ЗАНН наказателното постановление се подписва от длъжностното лице, което го е издало. В настоящия случай на санкционираното лице е било връчено копие на наказателно постановление № 248703-000043/08.02.2024 г., , което не съдържа подпис на неговия издател, видно от екземпляра, приложен към въззивната жалба. Това означава, че в нарушение на чл.58, ал.1 от ЗАНН на нарушителя не е предоставен препис от наказателното постановление.

Преписът от НП представлява втори екземпляр на оригинала, който съдържа в т.ч. и подписа на АНО, който реквизит е определящ за качеството на втория екземпляр като препис на документа. При връчване на НП без подпис се създава съмнение дали на датата, на която то е регистрирано в Автоматизираната информационна система на МВР, сектор „СПС“ при ОД на МВР-Варна под № 24-8703-000043/08.02.2024 г., същото е разпечатано и подписано от АНО. НП като правен акт възниква с подписването му от неговия издател, а не с получаване на номер от регистрационната система. Същевременно по делото, освен приложения към АНП „дигитален образ на НП № 24-8703-000043/08.02.2024 г., което също не съдържа подпис на АНО, след 3 изрично указание до АНО на съда да се изпратят всички материали по АНП, е представено заверено копие на НП, което е подписано от административнонаказващия орган ВПД Началник на сектор“СПС“ при ОД на МВР-Варна, но видно от съдържащата се разписка върху него, същото не е било връчено на санкционираното лице. Обстоятелствата по връчване на неподписано наказателно постановление сочат, че на въззивника е връчен проект на документ. Посоченото представлява съществено процесуално нарушение, доколкото не позволява да се извърши преценка дали към датата на връчване на неподписан препис на НП, оригиналът на същото е било подписано от неговия издател съобразно изискването на чл.57, ал.2 от ЗАНН. В случая се установява единствено, че на 08.02.2024 г. НП е получило номер от АИС – АНД , но не може да се установи, че на същата дата е подписано от неговия издател. /В този смисъл е решение на Административен съд – Стара Загора по канд № КАН дело № 279 по описа за 2021 г./

Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за допуснато нарушение на чл. 18 ал.1 от ЗАНН, доколкото видно от съдържанието на НП, в същото са посочени отделни санкции за всяко от описаните нарушения, с посочване на квалификация на същите и правното основание, което е послужило за ангажиране на административнонаказателната отговорност.

Не се споделят и аргументите, че непосочването на доказателства, обосноваващи фактическите и правните изводи в НП, опорочават административнонаказателното производство, предвид константната съдебна практика, че пропускът в този смисъл се отразява единствено на основателността на оспорвания акт.

Съдът не констатира допуснато съществено процесуално нарушение и с оглед описанието и квалификацията на соченото нарушение на чл. 103 от ЗДвП. Според цитираната норма при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Анализът на разпоредбата сочи, че задължението на водачът е да спре при подаден надлежен сигнал от съответния орган, като мястото, където следва да се осъществи спирането е обстоятелство, което в случая не е релевантно, доколкото не се оспорва констатацията, че въззивникът не е спрял. С оглед на изложените съображения съдът намира, че деянието по посочения пункт е описано надлежно в обжалваното НП, като липсата на отбелязване кое от предложенията, визирани в цитираната разпоредба е приложимо, а именно досежно неосъществено спиране или неизпълнение на указанията на контролните органи, не е ограничило правото на защита на жалбоподателя, доколкото същият в хода на административнонаказателното производство се защитава срещу факти, които са му били известни в рамките на осъщественото административно-наказателно преследване от първата му фаза.

Незовисимо от констатирания процесуален порок на издаденото НП, съдът с оглед служебното начало разгледа жалбата и по същество, като установи следното: