Решение № 332 от 02.10.2023, Окръжен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Ямбол, 02.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Калина Г. Пейчева

Яна В. Ангелова като разгледа докладваното от Яна В. Ангелова Въззивно гражданско дело № 20232300500382 по описа за 2023 година

Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на В. К. И., като майка и упражняваща родителските права на И. Г. Г. и като майка и законен представител на Н. Г. Г., подадена чрз пълномощник адв. С.Е. от АК- Ямбол, срещу отказ на ДСИ П.С. при РС- Ямбол за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по изпълнително дело № 2023230400783- Г. И. Г., по отношение на който отказ се твърди, че е незаконосъобразен, необоснован и неправилен.

В жалбата се твърди, че изпълнителното дело е за издръжка и постановеният от ДСИ отказ да наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника възпрепятства осъществяването на престацията по предвидения в закона ред, като със своите действия съдебният изпълнител на практика спира изпълнението по делото и не предприема действия по събиране на задължението. Счита се, че същият нарушава задължението си да бъде безпристрастен и да приложи правомощията, предоставени му от закона, като осъществи искания от взискателя изпълнителен способ за събиране на вземането. Отказвайки да наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, съдебеният изпълнител поставя под риск редовното изплащане на присъдената издръжка. Счита се, че неправомерно и извън своите правомощия, съдебният изпълнител поставя условия, при които би наложил исканата принудителна мярка, като изисква доказателства за незаплатена издръжка, като в тази връзка в жалбата се сочи, че към молбата, с която е направено искането за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, взискателите са представили становище и доказателства за основателността на своето искане, като се твърди, че длъжникът не е изплащал дължимата издръжка на непълнолетното дете И., спазвайки условията на закона и съдебното решение, а именно за действията си да има съгласието на майката. Сочи се, че плащания, извършени по специална детска сметка, открита от Г. Г. на 1 детето И. Г., не са суми за издръжка по смисъла на закона и поради това има неизпълнение от негова страна. Позовава се на това, че кредитор на вземането за издръжка е детето, но по общо правило изпълнението на недееспособен не освобождава длъжника от задължението.

Детето И. е непълнолетна, но е нееманципирана по смисъла на закона и като такава не може да се разпорежда сама с имуществото си, с изключение на такова, което е спечелено от лична негова, трудова дейност, а такова в случая не е налице.

На следващо място се излага, че притежаваната от непълнолетното дете И. банкова карта е издадена като персонална основна карта към нейна сметка, открита в банката, предназначена за получаване на стипендии или други средства, придобити от картодържателя със собствен труд, както и на средства, предоставени му за задоволяване на текущи ежедневни нужди и за плащания по обикновени дребни сделки. Предвид на това размерът на месечната издръжка не може да се счита за сума за ежедневни нужди или за дребни сделки.

Счита се, че начин ъ т на плащането на издръжката следва да бъде договорен между родителите, като се изиска изричното съгласие на родителя, който упражнява родителските права, в случая на майката, като този подход е в интерес на детето и начина на отглеждането му. Твърди се, че няма постигнато съгласие от страна на родителите или даване на такова от страна на майката, за това как детето да получава издръжката си.

По така изложените съображения се настоява за отмяна на отказа на ДСИ да наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Г. И. Г. като служител на „Дичони" ЕООД.

Длъжникът Г. И. Г., чрез процесуален представител- пълномощник- адв. П.С. от АК- Ямбол, оспорва жалбата като недопустима с твърдение, че е подадена от В. И. като упражняваща родителски права по отношение на непълнолетното дете И. Г. и действаща като законен представител на малолетното дете Н. Г.. Сочи се, че в изпълнителното производство И. Г.- непълнолетна, е конституирана като страна- взискател и следва да извършва съответните процесуални действия, вкл. и такИ. по обжалване действията на СИ лично и със съгласието на родителя, а в случая жалбата е подадена единствено от родителя.

Вторият довод за недопустимост на жалбата е липсата на отказ на ДСИ да извърши исканото изпълнително действие. Сочи се, че длъжникът по изпълнителното дело е представил писмени доказателства, установяващи изпълнението на задължението му за издръжка, съгласно съдебното решение и изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, вкл. и за увеличения размер на издръжката. Според длъжника, в случая не е налице отказ на ДСИ да наложи запор върху трудовото му възнаграждение, а са дадени указания на взискателите да представят доказателства за твърдяното неизпълнение на задълженията от страна на длъжника. По тези съображения се настоява за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството по делото, с присъждане на тази страна на разноски в производството пред ЯОС. Алтернативно заявява доводи за неоснователност на жалбата и настоява да бъде оставена без уважение, с твърдения за пълно, точно, своевременно и в съответствие с постановеното влязло в сила решение на ЯРС за заплащане на издръжка на непълнолетното дете И. Г.- лично и със съгласието на неговата майка и законен представител В. И., а на малолетното дете Н. Г.- като малолетна чрез нейната майка и законен представител В. И..

От съдебния изпълнител, на осн. чл.436, ал.3 ГПК, са изложени мотиви, в които 2 заявява становище за недопустимост на жалбата поради липса на процесуална легитимация на майката В. И. да иска пристъпване към принудително изпълнение за вземане, което не й се дължи. В случай, че съдът приеме жалбата за процесуално допустима, СИ счита, че същата е неоснователна и настоява за нейното отхвърляне. Твърди се, че не е налице отказ за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, тъй като момента на искането за принудително изпълнение задължението за издръжка на двете деца е било изпълнено от длъжника и по делото не са установени непогасени суми за издръжка за минало време. Счита се, че е нередно и неоснователно жалбоподателката да иска плащане на вземане, което вече е издължено на непълнолетното дете, на което длъжникът го дължи лично.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, мотивите на съдебния изпълнител и въз основа на събраните доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Производство по изпълнително дело № 783/2023 г. по описа на СИС при ЯРС е образувано по молба на В. К. И. в качеството й на майка и законен представител на Н. Г. Г. и И. Г. Г., действаща лично и със съгласието на своята майка В. К. И., подадена чрез процесуален представител- пълномощник- адв. С.Е., въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр. д № 2923/2022 г. по описа на ЯРС, срещу длъжника Г. И. Г., с което е увеличен размера на дължимата издръжка на малолетното дете Н. Г. от 120.00 лв. на 230.00 лв. и на непълнолетното дете И. Г. от 140.00 лв. на 250.00 лв. месечно, считано от 04.11.2022 г. до настъпване на обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжките, ведно със законната лихва за забава.

След образуване на изпълнителното дело, съдебният изпълнител е изпратил покана за доброволно изпълнение на длъжника, получена на 01.06.2023 г. Извършил е справки за имущество и доходи на длъжника, както и за регистрирани трудови договори на същия.

В срока за доброволно изпълнение- на 14.06.2023 г. длъжникът, чрез пълномощник- адв. П.С. е подал молба- становище, към която е представил доказателства за заплатената издръжка, вкл. и за увеличения размер на същата до м. април 2023 г. вкл. Със същата молба длъжникът е направил искане за прекратяване на изпълнителното производство поради погасяване в срок и преди образуване на изпълнителното дело на всички дължими суми за главница, при което не дължи лихва, като е заявил претенция сторените от него разноски в изпълнителното производство да бъдат възложени в тежест на взискателите. По искането за прекратяване на изпълнителното дело не е налице произнасяне от СИ.

От приложените към молбата доказателства се установява, че дължимата на малолетното дете Н. Г. длъжникът е заплащал по банкова сметка на майката В. К., а дължимата на непълнолетното дете Н. Г. издръжка е заплащана по лична банкова сметка на детето, открита в „Юробанк България“ АД.

В писмено становище взискателите, чрез пълномощникът си, са заявили, че не се 3 оспорват извършените от длъжника плащания на дължимата издръжка на малолетното дете Н. Г., но са оспорени твърденията на длъжника, че е заплатил дължимата на непълнолетното дете И. Г. месечна издръжка, с доводи, че направените плащания по личната сметка на детето, за което майката не е дала съгласие, не са суми за издръжка по смисъла на закона.

Със същата молба, с мотив, че не са заплатени дължимите на непълнолетното дете И. Г. суми за издръжка, е направено искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Дичони“ ЕООД, като е посочено, че сумите за издръжка на двете деца следва да бъдат привеждане по посочената от майката банкова сметка в „Райфайзенбанк България“ АД.

С разпореждане от 29.06.2023 г. съдебният изпълнител е разпоредил да се уведоми взискателя, че съгласно Решение № 106 от 10.03.2023 г. и издадения изпълнителен лист, съдът е постановил, че издръжката следва да се заплаща лично на непълнолетното дете и със съгласието на неговата майка, а не по банкова сметка на майката, поради което е счел, че няма пречка издръжката да постъпва по сметка на непълнолетното дете. По отношение на искането на взискателя за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, съдебният изпълнител е разпоредил, че такъв ще бъде наложен, ако взискателят докаже, че към настоящия момент има неизплатена издръжка от страна на длъжника. Взискателите са уведомени за разпореждането на съдебния изпълнител на 12.07.2023 г.

След постановяване на разпореждането длъжникът е продължил да представя доказателства по изпълнителното дело за заплащаната от него издръжка на двете деца, както следва- на малолетната И. Г.- по банкова сметка на нейната майка В. К., а на непълнолетната Н. Г.- по личната й банкова сметка.

Жалбата против разпореждането на съдебния изпълнител от 29.06.2023 г., предмет на разглеждане в настоящото производство, е подадена от взискателите, чрез техния пълномощник адв. С.Е. на 26.07.2023 г. чрез ДСИ при ЯРС.

ЯОС намира, че подадената жалба е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество, по следните съображения: Жалбата е подадена от надлежна страна- взискатели по изпълнителното дело и в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК, против действия на съдебния изпълнител, които попадат в обхвата на чл. 435, ал.1, т.1 от ГПК.

Неоснователни са и не се споделят от ЯОС доводите на длъжника по изпълнителното дело, изложени в писмените му възражения в срока по чл.436, ал.3 от ГПК за недопустимост на жалбата като подадена единствено от В. И. като родител на непълнолетната И. Г.. Както бе посочено и по- горе, изпълнителното дело е образувано по молба на В. К. И. в качеството й на майка и законен представител на Н. Г. Г. и И. Г. Г., действаща лично и със съгласието на своята майка В. К. И., като взискателите по изпълнителното дело са упълномощили адв. Е. да ги представлява в изпълнителното производство. Жалбата е подадена и подписана от адв. Е. в качеството й на пълномощник на взискателите, като от приложеното в изпълнителното дело пълномощно се установява, че адв. Е. е упълномощена от взискателите- В. И. и И. Г. да ги представлява по изпълнителното 4 дело до окончателното му приключване във всички инстанции.

Съгласно нормата на чл.435, ал.1, т.1 от ГПК, взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши исканото изпълнително действие. За да е допустимо това обжалване, е необходимо съдебният изпълнител да е постановил отказ от извършването на действието, за което е бил надлежно сезиран. В конкретиката на настоящия случай, съдът намира, че в разпореждане от 29.06.2023 г. на съдебния изпълнител е формирано волеизявление на органа по изпълнението- отказ да извърши посоченото от взискателите в молба от 28.06.2023 г. изпълнително действие- налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, който отказ подлежи на обжалване, съгласно разп. на чл. 435, ал.1, т.1 от ГПК. Без значение в какъв акт е направен отказа- разпореждане или постановление, както и начина му на формулиране, като е необходимо за допустимостта на жалбата да е налице волеизявление, което по съществото си да представлява отказ на съдебния изпълнител да предприеме поисканото от взискателите изпълнително действие, а такова в случая от формална страна е налице.